/Поглед.инфо/ Европа на военните коалиции и Европа на соло милитаристките държави, организирали множество агресии срещу Русия през последните два века и половина, избира летния сезон за време на атака.
Третото десетилетие на юни е едновременно периодът на нашествието на Наполеон през 1812 г., същата тази "руска кампания", и денят, когато нацистите - като част от изпълнението на плана "Ост" - започват агресивна кампания за унищожение. На нашата страна. И на нашите сънародници.
Винаги, във всички случаи, абсолютно без изключение, война в Европа се предприема единствено за защита на европейските ценности и свободи. Е, това го говорят тези, които подготвят, подклаждат и започват войната.
Ето например цитат от реч, произнесена на 22 юни, случила се в началото на XIX век: „Войници! Русия е увлечена от съдбата. Съдбата ѝ трябва да се изпълни. Не мисли ли тя, че ние сме се преродили? Тя ни поставя между безчестието и войната. Изборът не може да буди съмнение. Вървим напред, внасяме войната в нейните предели. Мирът, който ще сключим ще сложи край на гибелното влияние на Русия, което тя вече 50 години оказва върху делата на Европа“.
Или тук. Вече през ХХ век. Отново лято. И същият юнски ден.
„На 22 юни Европа реши да отблъсне болшевишка Русия.“
От френския корсикански император до министъра на пропагандата на Райха и истинския ариец - същото предсказуемо бравурно начало. И не по-малко предвидим крах.
Между тези две точки – дебютът на нахлуването и нейният финал, винаги трагичен за Западна Европа, за нейните жители, за нейната политическа структура, може да мине година, няколко години - няма значение. Основното е, че европейската военна машина ще бъде разбита. И пречупена.
И Русия, след като разби тази в никакъв случай галантна армия на невероятна цена, ще получи известно време за отдих.
Но преди почивката, която дойде едва през май 1945 г., 22 юни 1941 г. мина дълго време.
Ние, които се озовахме сами, срещу които се изправиха европейските полкове, трябваше не само да победим. Трябваше да ги победим, докато бяхме напълно сами точно три години.
Да, ние сме наясно със „Заем-Наем“, знаем, че тези доставки ни помогнаха, но също така знаем, че приключихме с изплащането на оборудването едва в средата на по-миналото десетилетие. И това не е шега, не е полемика – „Ленд-Лийз“, ако някой не е наясно, е именно заем. Следователно парите за него, колкото и красиво да се наричат, все пак трябваше да бъдат върнати.
Помощта и подкрепата на доставките, мощни, висококачествени, които не повдигат въпроси за тяхната нужда не беше срещу авансово плащане. А разсрочено плащане. Макар и с малка лихва, но все пак дълг. В Русия е обичайно да се изплащат дългове.
„Заем-Наемът“ позволи на американците и британците не само да запазят най-ценното - човешки животи (за наша сметка, което днес трябва да се повтори поне от уважение към паметта на загиналите), но и да получат мощен стимул за развитието на индустрията. Тоест там, във Вашингтон, получиха двойна печалба. Тази печалба след края на Втората световна война позволи на САЩ разгърнат плана „Маршал“. И забогатеят отново.
Като цяло си струва да се отбележи, че ако за страната ни войните са винаги дълготрайни загуби, мъка, опустошения, глад, то за нашите традиционни европейски врагове в непосредствено последвалото мирно време – възможност за забавление. Защото има някой, който да плати забавлението с кръв, рани и животи, а след това се появи богат господин, който изписва гигантски чек, за да „не се плъзне Европа в бедност“.
Прибирахме тихомълком парцаливите шинели и, за да си знаем мястото, освен това ни оградиха с желязна завеса. За да се обезкуражават, така да се каже, „мръсните Ивановци“.
Бавно се върнахме. И възстановихме – за кой ли път – завърнала се от войната страна.
И ние отново си помислихме, че този път е определено последният. Че ще направим от шинелите детски якета и шапки. И че най-накрая ще започнем да живеем както искаме. Без да дължим отчет никому. Защото отново сме победители.
Никога не сме упреквали тези, които се забавляваха в парижките джаз клубове, които се забавляваха в суинг-холовете Лондон, които не са излизали от дискотеките на Западен Берлин, че безгрижието им, лесното им съществуване и, честно казано, безкрайното им и невъобразимо материално добруване - е платено с живота на загиналите, защитавали Сталинград. На умрелите от глад в обсадения Ленинград. На падналите в битка. И от, в края на краищата, работещите в тила. Тези момчета и тези момичета, които още нямаха 16 години, спяха при машините. Защото на фронта имаха нужда от снаряди. Тези жени, старци и девойки, които теглиха рало върху себе си, защото нямаше добитък. Те влачиха ралото, защото на фронта на бойците им трябваше хляб.
В Русия се надяваха само на добър и спокоен живот след войната – в която ние победихме. Радвахме се на малкото. Най-малкото.
И най-важното, осъзнавайки, че сме оцелели.
„На фронта имаше всеобща мечта: след това, когато войната свърши и всичко остане назад, тогава да ни разрешат, ако не да живеем, просто да се окажем там и да се удивим какво ще бъде след това, тогава. И ми разрешиха“.
Александър Моисеевич Володин пише тези редове вече, разбира се, след завръщането си от войната. Артилерист и сапьор. С тежка рана осколката е извадена в медицинския батальон, спасен е от смърт.
"О, само да нямаше война! Само да нямаше война", казва неговата героиня Тамара в края на "Пет вечери".
14 години след Победата. И 18 години след деня, в който Европа „решава да ни отблъсне“, ако цитираме министъра на райха Гьобелс.
И 147 години след като Наполеон се опита „да сложи край на пагубното влияние на Русия в Европа“.
За да се предпази от руското влияние, Европа ни нападна.
За да защитим живота на Тамара и другите като нея, ние отговорихме на агресията. Вероятно никога не сме се връщали от войната.
И в деня, в който 81 години изобщо не знаехме колко ще продължи битката, но вече знаехме, че е започнала и че враговете ни ще бъдат победени, трябва да си повторим това отново.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?