И така, от 30 години лекувам зъби при един и същи зъболекар и дори не ми е хрумвало да сменя лекаря си заради „смяната на изпълнителя“. Същото е и със счетоводителя ми. Намерих го на границата на вековете и го държа с две ръце, без да мисля за времевите ограничения. Дай Бог здраве - да работи както преди пенсиониране, така и след това!
Добрият мениджър като цяло си струва теглото в злато. От такъв се издухват прашинките и се затварят очите за „неправилно поведение“, само и само да си върши работата. Друго нещо е, ако изведнъж стане лош. Тогава, разбира се, се нуждаем от механизъм за предсрочно сбогуване, дори ако договорът не е изтекъл.
И сякаш всички са съгласни с този подход, кимат с глава и дават подобни примери от живота. Но щом стане дума за публичната администрация, те веднага казват: "Това е съвсем различно, не се бъркайте!" Въпреки че какво точно е различно, никой няма да може да изясни.
Моето мнение е, че трябва да има още по-малко ограничения на държавно ниво, защото, ако добрият мениджър струва теглото си в златото, то добрият лидер на цяла държава струва теглото си в диаманти.
И ето Путин, който вече е на власт по-дълго от цяло съзвездие генерални секретари и монарси в цялата история на Русия. За по-добро или лошо - не ми е работа аз да преценя. Мисля, че след около петдесет години ще можем да го оценим поне приблизително. Не ние, а потомци, но ще успеят. Ами днес?
Днес, трябва да призная, има много руснаци, които по една или друга причина се оказват извън Руската федерация и са в състояние да сравнят лидерите на Руската федерация с лидерите на приемащите страни, смятат че руските граждани са преситени. За мен лично, живеейки в Латвия, разликата между местните държавници и руските се вижда с просто око. Не само величините им са различни, а са направо представители на различни светове.
Въпреки че цялата противоречивост на руската политика, разбира се, се вижда с просто око. Например, едновременното признаване от Владимир Путин на абсолютната коректност на предвоенната политика на ръководството на СССР и изказването на Мария Захарова за Сталин. Напълно съответства с двуглавия руски орел на герба. Две глави - две мнения. И още, и още...
А латвийците, за да гарантират несменяемостта на своята управляваща партия, просто и ясно лишават руснаците от правото им на глас. Елегантно, елементарно и надеждно, като шевна машина “Сингер”. А гражданите на Руската федерация изглежда имат всички необходими законови механизми за изразяване на недоволството си. И по време на изборите - със сигурност. Лош? Не се харесва? Отиваш на урните, избираш друг - това е.
Въпреки че е напълно възможно от чужбина да не се виждат особените злодеяния на Путин , поради които няма да бъде преизбран, затова оставям място за честно и справедливо възмущение. Освен това може да се спори по въпроса дали геният и злодеят са съвместими и ако са съвместими - в какво съотношение. Искам да се съсредоточа върху друго:
Оставката на Путин като президент на Руската федерация е неизбежна като залезът. И това ще се случи някак си, било поради електоралното недоверие, било поради естествени причини. Е, разбира се, вчера също реших да живея вечно и засега всичко върви добре. Въпреки това ние сме възрастни ... някои дори сме стари и разбираме отлично как трябва да изглежда истински политик през разцвета си ... Вземете например Байдън ...
Лош пример? Е, Тръмп ... Кралица Елизабет в крайна сметка ... Също ли са лоши примери? Ами тогава ще говорим за друго. Смутен съм от поголовните, плътни и екзалтирани вопли “Путин, аут!“, разнасящи се от всички гнезда на „цялото цивилизовано човечество“. Някак си през 30-те ми години на Великата дружба с Великия Запад ме научиха да избягвам всичко, което смятат за абсолютна необходимост или дори обективна реалност.
Точно като във във филма “Служебен роман”: "Толкова добри ботуши, трябва да вземем ..."
И, последно по ред, но не по важност - кой да е новият? Не говоря за фамилни имена. Говоря за обективната реалност, която новият владетел и онези, които го издигат, ще трябва да вземат предвид, каквито и да са намеренията му. Разбира се, Западът по някаква причина е решил, че ако не Путин, то това ще е Навални или някой от същата партия. Мисля, че ги очаква голямо разочарование.
На своите познати "европейци", скандиращи "Путин, махай се!" по-често от сутрешна молитва, никога не ми омръзва да повтарям: „Почакайте, ще си го спомняте като най-мекия, добър и договороспособен и ще си късаш косите, че си искал свалянето му”. Нищо лично. Чист бизнес. Тоест анализ на онези обективни фактори, в основния поток на които цивилизацията разцъфтява.
Харесва ви или не, без енергетика не можете да изградите икономика, няма да я поправите, няма да я възстановите. Харесва ли ви или не, който има собствена енергетика, той е в по-добро положение. Каквото и да говорите, но който държи кранчето, той и решава кому е нужно оздравително помръзване и лечебно гласуване. И ако всичко това се прикрива от средствата за доставяне на ядрени бойни глави до която и да е част от земното кълбо, то е грях да не се възползваме от това стечение на обстоятелствата и да не караме Земята да се върти както трябва на Изток, а не на Запад.
Общувайки с моите набори от армията, които вече носят полковнически пагони, знаейки настроението им и специалното отношение към „нашите западни партньори“, предполагам, че желанието да ограбят Запада като отмъщение за ограбването на Русия през ХХ век е негласно, но и не порицавано желание.
Всеки владетел, дори той да е либерал или сребролюбец, ще бъде принуден да вземе предвид това желание, още повече, че интересът на сребролюбеца към Запада е ограничен от материалния въпрос. И ако е по-евтино да се граби, отколкото да те тъпчат, той ще избере първото без колебание и дори ще го обяснят с правилна идеологическа обосновка.
Тоест, Западът ще бъде грабен по всякакъв и по какъвто и да е начин, независимо от външното оцветяване и днешните лозунги. Просто защото няма кой друг да се граби. И „цялата цивилизована общност“ демонстрира своята плюшеност с покаянието за робството. И това ще бъде много неприятна новина за Запада. Макар и тя да се отразява нелинейно на вътрешния живот в Русия и никак не по начина, по който се е отразил колониалният грабеж във Викторианска Англия. Но това е друга тема.
Превод: В. Сергеев
