Мария Владимировна, как оценявате нивото на представителност на участниците на срещата на високо равнище на Кримската платформа? Според Москва, Киев успя ли да събере сериозни гости?
Нека започнем с това как оценяваме самото събитие. Руският външен министър Сергей Викторович Лавров вече го описа лаконично и изключително конкретно - това е шабаш (вещерско сборище). Струва ми се, че това е най-подходящото определение, защото това събитие няма друга цел, освен да създаде усещане за участието на Киев в дневния ред на Крим, но в същото време да го направи, без да докосва реалността, доколкото е възможно и в отрицателна посока за Русия. Това според мен е целта на тази среща.
Следователно е безполезно да подлагаме това събитие на сериозен, задълбочен анализ. Всеки знае и разбира истинските му причини и мотиви.
Националната политика на Украйна спрямо Крим както преди 2014 г., така и след това е абсолютно нежелание да се чуят и изслушат хората. Точно както преди 2014 г. кримчаните не бяха чути в Киев, така и след обединението на Крим с Русия те няма да бъдат чути, нито по принцип ще им дадат думата, когато става въпрос за тях.
Това, което е най-интересно: на всички събития, провеждани от киевския режим, обвързвайки ги с темата на Крим, те не само не канят представители на Крим, но правят всичко възможно, за да им попречат да стигнат до там. Ситуацията е абсолютно същата и с „Кримската платформа“
Максимумът, който са готови да направят: да поканят или дори да направят ключови говорители хора, които някога са били, например, по време на Съветския съюз, свързани с Крим, но сега и през последните десетилетия ги няма там. Те не участват нито в обществения, нито в политическия живот на полуострова и като цяло по никакъв начин не са свързани с живота на полуострова сега.
И тези истински активисти, журналисти, политици, държавници и общественици, които наистина живеят, създават и създават модерен Крим, не само не са поканени, но правят всичко възможно, за да не изразят позицията си в международни платформи.
Видяхме това на големи събития, които например се проведоха в ООН. Представителите на Украйна правят всичко възможно, за да попречат на кримчаните да говорят свободно. Същият подход се проявява на много места.
Оказва се, че този подход на Украйна се подкрепя от много държави: 14 държави на срещата на високо равнище на “Кримската платформа” ще бъдат представени на ниво президенти и ръководители на правителства.
Това е много показателно. Многократно сме отбелязвали политизирания подход на колективния Запад към украинската тема. И отново, струва ми се, това е поредното доказателство, че цялата история с това събиране няма да е за реалностите, няма да е за реалността на днешния Крим. И дори не за анализ, в историческа перспектива, на случилото се през 2014 г .: няма предпоставки, факти, резултати.
Всичко ще бъде фокусирано върху информационния и политическия компонент. В края на краищата това са същите западни държави, които не искат да знаят нищо за днешния Крим. Те заемат принципна позиция относно собственото си отсъствие там: не посещават, не искат да влизат в пряк контакт с местните. Нещо повече, те също не позволяват на своите туристи, журналисти, техните компании, техния бизнес да взаимодействат с тези региони на Русия - Крим и Севастопол. Всъщност те не пускат кримчани в своите страни, като им отказаха визи за ЕС. Явно са решили да наказват гражданите по този начин за свободното им волеизявление.
Как Русия ще комуникира с преките участници на тази среща на високо равнище? С президентите на балтийските държави, с турския външен министър Мевлют Чавушоглу, с когото често контактуваме?
Всички участници знаят нашата позиция. Те получават многократни покани от руската страна да видят Крим със собствените си очи и да си създадат собствено безпристрастно, пряко впечатление.
Вместо да участва в определена „платформа“, която не е свързана с дневния ред на Крим, човек би могъл да посвети това време на посещение на полуострова и запознаване с всички аспекти на неговия живот: проблеми и трудности, постижения и победи. И по принцип какво и как се е случило в тези съставни единици на Руската федерация през последните 7 години.
Дори не говоря, че през това време би било възможно най-накрая да се проучат онези промени в руското законодателство, които осигуряват на Крим културно, езиково и религиозно разнообразие. Пак още би било възможно да се анализира правното основание за изразяване на волята на кримчаните, а не да се влиза в мантри, които те повтарят постоянно.
Но най -важното: вместо да ходят в Киев, за да участват в „Кримската платформа“, би било много по-ефективно да отидат направо в Крим. Как ще обяснят на своите граждани защо, докато говорят за Крим, оставяйки настрана много държавни дела, така и не са се отбили там, не са видели, не са съставили собствено впечатление, не са говорили с хората.
Тази задача, струва ми се, ще бъде трудна за тях. Защото това е основният въпрос, който възниква: ако говорите за Крим, защо никога те сте били там и веднъж??
Те не намериха възможност да изпратят там дори посланиците си, акредитирани в Русия, или поне представители на посолствата. Те умишлено и предубедено блокират всички контакти под всякакъв предлог. В същото време те казват, че не са безразлични към темата за Крим. Това е лицемерие. И като се има предвид, че същите тези държави налагат нелегитимни санкции върху живота на хората по темата за Крим, това лицемерие става и престъпно.
И въпреки това поведение, ще продължим ли диалога с участниците на срещата на високо равнище? Или все пак ще има някаква реакция: лични санкции, привикване на посланици на отделни държави?
Разбира се, Русия ще забележи позицията на тези държави ще направи съответните изводи.
Има ли МВнР някакви планове за създаване на алтернативна на „Кримската платформа“, където Москва да отстоява правата на кримчани?
За това го има самият Крим! Просто трябва да се отиде там. Ето го - истинска платформа за диалог. Освен това там постоянно се провеждат конференции и всякакви събития. Истинската, а не фалшивата „Кримска платформа“ се намира в Крим.
За да разберете как живеят в Крим, просто трябва да отидете там. Вместо да се преструвате, че темата на Крим е важна, докато посещавате места, които нямат нищо общо с Крим.
Превод: В. Сергеев
