Ще се намерят дори такива, които ще говорят за демоните в душата на човека. Ще вкарат езотеричен аспект. Някой ще види в убиеца шизофреник и ще попита къде са гледали семейството и училището. И след това ще се надигнат стонове за недостатъчното финансиране на образованието и отсъствието на идеология и възпитание. Три дни темата ще е челна, а след това ще стихне, всичко ще остане както преди. Защото обръщането на огромния кораб на социалната система, който е набрал скорост, не е по ничии сили.
Макар и това да не отменя справедливостта на всичко горепосочено. Не виждате ли пряка връзка между публичната реклама на сатаниста Моргенщерн и пермския стрелец? Има връзка. Може да не се вижда, но това не значи нищо.
Русия не е страна на работниците и децата от входовете. Това е страна на ескорти, банкери със странна ориентация, блогъри-педофили и страдащи от скука милионери със силиконови женки. А освен това Русия е страна на презиращи я компютърджии, мечтаещи да драснат в Канада. И чиновници, готови да продадат баща си, майка си и Родината за 100 долара.
Може и да не е така. По-скоро не е така. Но младежите го вижда именно така. Такава е медийната среда, която ги формира. Тя ги приучава да фалш, разврат и приспособленчество. А не към труд и подвиг. А когато на израсналите в тази среда психопати им се разхлопа дъската, се предлага да се застрелят на място. Може би това е първата реакция за случилото се. Втората реакция трябва да бъде по-дълбока.
От гледна точка на психиатрията нашето общество е много болно. В него има огромно количество социално опасни, които не са разкрити и ходят по улиците, защото засега не са се проявявали. Равнището на агресията от подсъзнанието преминава в съзнанието като поток от скъсана канализация. Социалните мрежи, уличните контакти, поведението на обществени места - всичко това е доказателство.
Наскоро всички разпалено обсъждаха как руско момче е стреляло по азербайджанци и случайно убива нападналия го. Но всички пропуснаха ситуацията около конфликта. Гаджето на негов приятел е влязла в нощен клуб, където е била нападната, звъннала не на приятеля си, а на това момче, което отишло с пистолет да я спасява.
Какво е правило момичето в нощния клуб? С кого е била там? Ако с приятеля си, то къде се споменава? Ако е била сама или с приятелка, на какво разчита там? Нощният клуб не е библиотека. Момичето там се приема именно като търсачка на приключения. Краят на тази история е продължение на началото ѝ. “Мамо, всички сме тежко болни”, пее Цой. Стрелбата в клуба и стрелбата в университета, а преди това в училището са явления от една поредица.
Ако не се направи нищо, а просто се каже, че всичко е наред, че са убили нападателя, това няма да промени нищо. На негово място ще дойдат други луди, защото обществото ги плоди в големи количества, дори без да разбира това. И създава всички условия да блеснат. Трябва спешно да направим нещо с равнището на агресия в обществото. Докато е болно, рецидивите са неизбежни.
Послепис. Всичко е така. Но сега се изясни, че поредният пермски маниак спокойно е преминал през медицинската експертиза, получил е разрешение от психолозите и е купил оръжие и патрони в оръжейния магазин. Психолозите описват как са направили всичко според правилата и не са открили нищо, макар и да е имало смутни безпокойства, затова и стрелецът е преминал през по-обстойна процедура за проверка. Но понеже и тя показва всичко в нормата, го признават за здрав.
Това е особено важно, защото той наистина не е болен според критериите на психиатрията. Може да се каже: “Що за критерии? И що за експерти”. Мога да кажа твърдо: дори моят неголям кръг от познание по психология, свеждащ се до някои методи за определението на лъжата и типа личност за преговарящия, позволява да се разбере, че пред вас стои не напълно адекватна личност. Дали е склонна към агресия, садизъм и мазохизъм до самоубийствени наклонности - тези качества са в един сноп. Възможни са скрити преживявания на елементи на хомосексуалност, което дава допълнителен повод за агресия.
Тоест типичен психопат-шизофреник, с раздвоение на личността. Това му се вижда по външността. За проявата е нужен детонатор, който да даде начало на процеса. Такъв детонатор може да бъде всякакъв стрес от конфликт с такива, които не са му подобни. Вижте му приятелчето “Вова с пистолета” Имат еднаква външност и прически. Това е обявяване на конфликт със себе си и външния свят. Вова е психологично копие на Бекмаметов. Може би Вова също ненавижда другите, дори е искал да убие някои, но засега не е престъпил чертата, страхувайки се че неговата агресия ще се обърне срещу него самия, пускайки други начини за саморазрушение. Психолозите ще разберат за какво става дума. Те са и разбрали, затова са изпратили Бекмаметов на задълбочено освидетелстване.
Но това, което може да си го позволи консултантът-психолог, не може да си го позволи лекарят. Профилиращият може да види лъжата, психологът ще разбере типа на личността, но това е ценно за следователя или за преговарящия. За лекаря е нужна точна диагноза, а не смътно усещане и интуиция. А за диагнозата е нужен повод, какъвто засега няма.
Възможно е щатът на психолозите в центровете за психологична диагностика да се допълва с профилиращи и специалисти по работа с полиграф. Детекторът на лъжата дори по кратката процедура би изяснил психичните отклонения на Бекмаметов и би го спрял от разрешението за покупка на оръжие. Профилиращият щеше да види не спокойствието на Бекмаметов, а тревожността и несъответствието на неговата моторика с това, което говори. Може би тогава Бекмаметов щеше да търси оръжие на черния пазар и да попадне в полезрението на полицията. При всеки случай щеше да има шанс да спасят загиналите.
Но с Бекмаметов работят или обикновени психолози, или психиатри. Те виждат нещо, но решават да не се задълбават. Нямало е основания. И му издават лиценз за убийство. Може би именно тук лежи основният резерв за недопускане на нещо подобно занапред. Психологичната експертиза трябва да се провежда по друг начин и с привличането на други специалисти и методи. Настоящите психолози може само да ловят склонните към алкохола шофьори. Негодни са за вземане на решение дали да се даде оръжие на някой.
Превод: В. Сергеев
