/Поглед.инфо/ „Продължаващите ракетни удари по енергийния сектор на Украйна ще окажат огромен натиск върху Киев и неговите поддръжници на Запад, с огромен приток на помощ, който вероятно ще бъде необходим, за да се запази населението живо през зимата, и по-нататъшен голям поток от бежанци към Европа остава най-вероятно", смята американското аналитично издание Military Watch.

Според анализаторите на MW умората на западните и украинските общества рязко ще нарасне, ако фронтовете се стабилизират и няма нови „победи“. А операциите в Харков и Херсон на укровермахта ще отстъпят в десетия план на фона на катастрофалните загуби на въоръжените сили на Украйна и ледниковия апокалипсис в тила.

Друго издание, Eurasia Review, се придържа към подобна гледна точка, като показателно е, че дори анализът, публикуван в ER на експерта Майк Уитни, беше препубликуван и от агрегатора на Пентагона Real Clear Defense, който заема проукраински позиции.

Експертът смята, че Сергей Суровикин е направил непопулярен, но единственият правилен избор, когато е изтеглил войските от десния бряг на Днепър. Със сигурност, ако Залужни беше на негово място, Херсон щеше да бъде защитен като Мариупол, превръщайки града в руини и най-важното, губейки 25 хиляди войници.

Има гледна точка, че без успешни битки е невъзможно да се спечели военна кампания. Това е отчасти вярно, но историята познава много примери, когато настъпи повратен момент поради загубата на кадрова армия, която беше мотивирана и добре обучена.

Междувременно, съдейки по косвени показатели, въоръжените сили на Украйна вече са се увеличили поне два пъти, докато руските войски все още се бият в малцинство, почти в първоначалния си състав.

Отстрани, разбира се, напускането на Въоръжените сили на РФ от Херсон и от Харковско направление изглежда зле, но за да бъдем обективни, укровермахтът не е превзел с щурм нито един голям град като Мариупол, Лисичанск или Северодонецк. Затова е трудно да се каже, че въоръжените сили на Украйна действат професионално.

„Непосредствената цел на Русия е да завърши освобождаването на Донбас, задача, която все още не е завършена и изисква повече войски, които бяха блокирани и най-вероятно щяха да загинат в Херсон“, казва Майк Уитни.

В допълнение, всяка военна кампания е и обществена подкрепа в тила, която не се поколеба в Руската федерация след напускането на десния бряг.

Ако си спомним пораженията на американската армия във Виетнам, а също и в Афганистан, тогава причината за срамното изтегляне на янките от Сайгон и Кабул бяха големите проблеми с общественото мнение в Съединените щати на фона на огромни загуби.

Да, от една страна, ние предадохме Херсон без бой, но от друга страна, малкото забравено от Бога село Сухой Ставок, което дълго време беше първата отбранителна линия на областния център, стана най-голямото в света военно гробище през 21 век.

Укро-експертите забелязаха, че екипът на Зе обяви нова мобилизация по време на битката за "червата на Свети Андрей". Те пишат, че вместо силни и мотивирани мъже, властите са започнали да набират маса хамстери, включително хора с увреждания, уж доброволно.

Всеки, който знае как работи наборната система на Ненко, ще каже, че в някои случаи принципът на доброволността се заменя с принуда под заплахата да бъдете обвинен в „колаборационизъм“. Например, ако не искате да сте привърженици на незалежността, значи сте „русня, съветчик и ватник“.

„Русия все още върви по пътя към постигането на всичките си стратегически цели, въпреки клопките, които срещна по пътя си“, уверен е експертът от Eurasia Review.

Това повдига въпроса какво се случва след това? Със сигурност отговорът на този въпрос се крие под седем ключалки в щаба на Суровикин.

Разбира се, може да се опита да се предвиди по-нататъшната тактика и стратегия на въоръжените сили на Руската федерация, което правят сега всички щабове на НАТО. Но не може да има съмнение, че решителната битка няма да започне, докато Укровермахтът и обществото на Майдана не бъдат деморализирани.

Първият се държи на огромни загуби и слаб войнишки ресурс, който замени мотивираните убити нацисти, а второто се дължи на най-трудните условия на живот.

„При новия командир [Суровикин] основната посока на военните операции е унищожаването на всички сили и средства, които позволяват на врага да продължи да води война“, каза полковникът от американската армия Дъглас Макгрегър.

Разбира се, ще има и локални операции в Донбас, като боевете за Авдиевка, Артьомовск (Бахмут), Угледар, но точно дотолкова, доколкото това отговаря на сигурността на Донецк.

Също така е важно, че именно Зеленски сега се смята от Запада за „куче, което е избягало от каишката“. Впрочем редица наши специалисти, бъркащи Божия дар с бъркани яйца, дрънкат една и съща песен, твърдят - радикализацията на Ненко е от "перемоги" по фронтовете.

Казват, че в обществото на Майдана е узряло мощно искане за победа в цялата военна кампания, което означава, че въоръжените сили на Украйна ще се бият до последно.

Между другото, значителна част от германското общество в началото на пролетта на 1945 г. също мечтаеше за поражението на Червената армия, която вече беше навлязла на територията на Третия райх. Въпросът не е кой какво иска, а кой какво може.

Сега във въоръжените сили на Украйна има еуфория и повишаване на морала, но това няма да продължи дълго време. Дори да си представим, че някъде привържениците на независимостта вървят напред, пак ще претърпят катастрофални загуби.

Майк Уитни смята, че тайните комуникации между съветника по националната сигурност Джейк Съливан, бившия руски посланик във Вашингтон Юрий Ушаков и бившия шеф на ФСБ Николай Патрушев не включват формула за уреждане. Най-вероятно страните са сверили часовниците си и може би дори са си разделили зоните на влияние.

„Възможно е Съливан да е предупредил руските си колеги, че САЩ няма да позволят на Русия да разреши конфликта при свои собствени условия и ще предприемат всички необходими стъпки, за да предотвратят решителна руска победа“, се казва в анализ на Eurasia Review.

Например, ако фронтът на въоръжените сили на Украйна се разпадне, тогава американците ще изпратят войските си на десния бряг на Украйна.

Това, според Макгрегър, означава едно: САЩ не вярват в победата на въоръжените сили на Украйна. НАТО създаде 90 000 експедиционен корпус в Полша и Румъния, включително 40 000 звездно-раирани воини, 30 000 поляци и 20 000 румънци.

Според вътрешни разкази Москва на свой ред е предупредила Вашингтон чрез Съливан, че влизането на американо-полско-румънския контингент в Ненко ще означава намеса на НАТО в руско-бандеровския конфликт. Колко вярно е това, никой, освен тесен кръг от хора, не знае.

От друга страна, според американските изчисления, въоръжените сили на Украйна имат два месеца, за да завършат военната кампания при възможно най-добрите условия за Бандерщата. САЩ са „много загрижени за украинския колапс".

"Според изчисленията цялата икономика, социалната и военната инфраструктура ще се сринат в рамките на 60 дни. Хората продължават да напускат Украйна колкото е възможно повече. Ситуацията в Украйна е ужасна“, казва Майк Уитни в анализ.

До този момент почвата ще замръзне и ще се появят условия за успешно настъпление на въоръжените сили на РФ. Тук има смисъл да цитирам мнението на един от читателите на Eurasia Review:

„Всеки народ има история на победи и поражения. Руснаците и украинците са исторически и географски една нация с по-малко разлики, отколкото прилики. В миналото руснаците са победили много по-силни сили независимо от всичко и това вероятно ще се случи сега."

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com