/Пглед.инфо/ „Путин се опита да проектира власт, но парадът в Москва само показа неговата изолация. С това заглавие Си-Ен-Ен пусна статия за честванията на Деня на победата в руската столица. Видите ли, дори председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е пристигнала в Киев този ден, а само шепа лидери на страните от постсъветското пространство са посетили Москва.
Някой вероятно ще се съгласи с тази теза. Ама доста впечатляваща шепа лидери се събра. Президентите на Беларус Александър Лукашенко, на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, на Киргизстан Садир Джапаров, на Таджикистан Емомали Рахмон, на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, ва Узбекистан Шавкат Мирзийоев, както и премиерът на Армения Никол Пашинян. За тези, които са съгласни с тезата на Си-Ен-ЕН обаче, главният европейски бюрократ (или по-скоро американският, който се грижи за реда в европейския затвор на народите) е много по-важен и по-статусен от лидерите на националните постсъветски държави. Просто защото е от просветена Европа. Но много хора, и преди всичко самите американци, няма да се съгласят с подобно приоритизиране. Противно на пропагандата на Си-Ен-Ен, те разбират колко сериозен удар е това колективно пътуване до Москва за западните позиции.
Факт е, че Западът вече година се опитва да изгради конструкцията на глобалната изолация на Русия. Не само заради прокарването на политически клишета – изолацията трябваше да се превърне във важна част от санкционната политика на Запада. Да лиши Москва от възможността да купува оборудване, машини, високотехнологични продукти от чужбина. Да се отслаби руският капацитет като част от продължаващата война на изтощение в Украйна.
И от тази гледна точка за Запада беше изключително важно да свърже към тази изолация не само големите държави (например Индия), но и страните, съседни на Руската федерация. Имат граница с Русия, което означава, че имат логистични възможности за доставка на санкционирани стоки за Руската федерация.
Ясно е, че не става дума за Китай – Пекин е жизнено заинтересован от успеха на Русия в Украйна, а освен това е много силен и ще устои на натиска на Запада. Китайското МВнР вече заплаши да предприеме контрамерки, ако Европа наложи санкции срещу китайски компании заради предполагаемото им сътрудничество с руски партньори.
А страните от постсъветското пространство нямат такива възможности - техните политически и икономически ресурси са с пъти по-слаби от тези на Китай. Ето защо САЩ и Европа положиха толкова усилия през последните месеци да индоктринират съседите на Русия, както чрез групова терапия (например по време на обиколката на Антъни Блинкен в Централна Азия), така и чрез лични и двупосочни разговори. Бяха убеждавани с обещания за инвестиции, заплашвани с перспектива за санкции и накрая бяха банално сплашвани, че при успех в Украйна Москва ще продължи да събира руски земи и да се заеме с ограничаване на суверенитетите на постсъветските държави.
И на пръв поглед тази стратегия се оказа успешна - медиите бяха пълни със съобщения, че съседите (всички с изключение на Александър Лукашенко) един по един оттеглят някаква подкрепа за Русия. Те се въздържат от гласуване в международни организации (като ООН), публично изразяват готовност да се съобразят със санкциите на САЩ. И дори, както в случая с Армения, изпращат войски на учения на НАТО.
Защо тогава дойдоха всички? И не само дойдоха, но и присъстваха на доста твърдата антизападна реч на Путин. И по този начин те дадоха на Запад да разбере, че те (е, или повечето от тях) нямат намерение да се присъединяват към изолацията на Русия.
Има няколко версии. Някои казват, че Китай настойчиво е молил постсъветските лидери, като по този начин е протягал ръка за дипломатическа помощ на Москва. Нито една от страните в региона не можеше да откаже две велики сили едновременно - особено съседи и най-големите търговски партньори. Други твърдят, че китайската помощ тук не е била необходима. Че страните от постсъветското пространство най-накрая са се решили. И са заели най-малкото невраждебна, дори партньорска линия по отношение на Москва.
И какво ги е подтикнало да го направят? Какво ги накара да се откажат от многовекторната политика, която мнозина смятаха за прикритие за завой на Запад?
Може би американците са ги предали? Според слуховете, по време на посещението си в Централна Азия, Антъни Блинкен е говорил много остро с местните президенти - дотам, че ги заплашил с подкрепа за местната "демократична опозиция". Да припомним, че Москва по принцип не се намесва във вътрешните работи на своите съседи.
Може би лидерите на страните от постсъветското пространство са се вгледали внимателно в случващото се и са разбрали, че предимството в конфликта е на страната на Русия. Страна, която не е претърпяла санкции, която разгръща военно производство, чието общество е решено да се бори до края - за разлика от Запада, където антивоенните протести се засилват и има нарастващо неразбиране защо подкрепят изобщо Киевския режим.
Или може би нашите постсъветски партньори най-накрая разбраха значението на фразата на Александър Лукашенко, че ако Русия се разпадне, тогава мястото на всички страни от ОНД (беларуският лидер, разбира се, говори за ОДКБ - но тук можете да кажете за всички съседи на Руската федерация) ще попаднат под руските отломки. Както правилно отбеляза Владимир Путин, за Русия този конфликт има екзистенциален характер, което означава, че никоя от тях няма да оцелее в хаоса, който ще започне в постсъветското пространство в случай на поражение на Русия в НРО в Украйна.
Във всеки случай посещението на съседите на Москва е голяма победа. Фон дер Лайен не ни трябва - доктрината на руската външна политика ясно гласи, че не виждаме сериозни шансове за нормализиране на отношенията със западните страни в близко бъдеще. И ако се случи, ще е с държавите, а не с евробюрократите. Постсъветското пространство, както беше, остава зоната на нашите жизнени интереси.
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?