/Поглед.инфо/ Основните събития се проявяват изключително рядко в това си качество в момента, в който се случват. Обикновено на тях просто не се обръща внимание, а за съвременниците понякога се разтягат в поредица от малки и слабо свързани епизоди.

Така Вестфалският мир, който положи основите на съвременната държавност, представляваше привидно временно уреждане на разправиите между безбройната мозайка от дребни княжества, самите болшевики наричат Великата октомврийска социалистическа революция „преврат“ десет години (а за Ленин през 1920 г. при това „буржоазен“), трансформацията на Съветския съюз от факла, която да запали Европа в пълноценна самодостатъчна държава, продължава от 1923 г. до 1934 г., а разпадането ѝ само в явна форма продължава от локалните конфликти от 1988 г. до премахването на общата рубла през 1993 г.

В същото време всяко творение протича с големи трудности и е по-малко забележимо на фона на общите кризи и безредици (на които всеки съвременник по очевидни причини реагира по-остро), отколкото разрушенията.

Следователно дълбоките положителни промени в работата на правителството не се признават или подценяват от обикновените наблюдатели - и, отчитайки моя опит (от 1990 до 2003 г.), считам за необходимо да ги посоча.

През изминалия половин месец във вихъра от събития с участието на премиера Мишустин се откроиха шест негови срещи с ръководителите на службите, отговарящи за приходите в бюджета, както и с ръководителите на Пенсионния фонд и „Росрегистър“. Тяхното съдържание надхвърля рутината и създава впечатление за признаци на дълбоки промени в управлението на бюджета.

На всички отдели (ако пренебрегнем индивидуалните особености) бяха дадени указания по принцип подобни и доста очевидни в рамките на реформите, които се провеждат.

На първо място е необходимо да се интегрират 42 нови инициативи, подкрепени от президента, в настоящото изпълнение на бюджета и да се осигури ефективен контрол върху тяхното изпълнение. Второто е да се засили преходът от ведомствени цифрови платформи към единна федерална, която в същото време ще работи в автоматичен саморегулиращ се и самокорегиращ режим (ние се опитахме да създадем нещо подобно в началото на 90-те години в рамките на тогавашната президентска администрация, но предвид тогавашното техническо ниво и враждебността на правителството, това беше безнадеждно начинание). Третото е максималното прехвърляне на всички услуги за гражданите в електронна форма.

Изненадите започват със статистическите материали, публикувани на тези срещи. Тези материали показаха, че правителството на Мишустин, без много публичност, систематично работи за предоставяне на меки заеми на икономиката (не само "малки и средни предприятия", но и доста значително материално производство), а мащабите на тази подкрепа вече са дали възможност за частично неутрализиране на либералното Министерство на финансите и Банката Русия и да се заличи изкуствено създаденият паричен глад.

Както е естествено за бивш данъчен служител, офисът на Мишустин се фокусира върху фискалните последици от тази политика, която много напомня за спасяването на Русия след фалита от 1998 г. от правителството на Примаков-Маслюков (мога да преценя това като един от двамата автори на тогавашната програма за стабилизиране). В сравнение с предкоронавирусната 2019 година, приходите на бюджета извън петрола и газа са скочили с 2 трилиона рубли, без да се вземе предвид увеличението на цените-с 14%. Ръководителят на Федералната данъчна служба Егоров отбелязва: 70% от увеличението на доходите е резултат от икономическо съживяване, включително чрез стимули с преференциални заеми (и само 30% е резултат от подобрената администрация, за която бизнесът ридае).

Премиерът Мишустин, за разлика от повечето си предшественици, показа голямо внимание на тънкостите на бюджетния процес, което предполага активното му участие в подготовката на новия бюджет и в корекцията му през есента). Ясно е: колкото по-висока е ролята на премиера и неговия персонал, толкова по-ниска е ролята на либералите от Министерството на финансите.

Редица функции предполагат, че рутинният процес на бюджетиране сега се използва за коренно преструктуриране на цялата система за финансово управление, за да се преориентира от задачите за осигуряване на глобални частни спекулации (което е характерно за либералите) към задачите на сложно стратегическо развитие въз основа на национални проекти.

Стигна се дотам, че на среща с председателя на пенсионния фонд премиерът Мишустин отбеляза необходимостта от обединяване на три извънбюджетни социални фонда (пенсионно, здравно осигуряване и социално осигуряване) в единна социална хазна, която не само намаляват разходите, но също така позволяват системно управление на социалните разходи, които сега са непрозрачни, почти не се контролират и освен това са грабени. Приятно е, че изпълнението на критично значима част от съдържанието (макар и не от формата) на изискванията на „Справедлива Русия“ по отношение на тези средства.

Не по -малко приятно е действителното завършване на неоправдано продължителното формиране на Федералната хазна. Изключителният финансист от миналата епоха, Т. Г. Нестеренко, която се превърна в негово олицетворение, в последните етапи от кариерата си, всъщност го превърна в независима държава в рамките на Министерството на финансите, която не само разполага със собствени ресурси и резерви, но и понякога преследва собствената си политика - поразително различна както от държавната, така и от Министерството на финансите.

Ограничените знания и авторитет не позволиха на Силуанов да се справи с този проблем и едва след помощта от премиерското ниво имаше възможност да се върне в управлението на хазната от административни и управленски задачи към собствените си професионални задачи. Силуанов обаче, доколкото може да се прецени, не се справи с тази възможност и той отново трябваше да помогне.

В резултат на това от началото на годината сметките на повече от 50 хиляди бюджетни получатели бяха прехвърлени от Банката на Русия в хазната, което освободи Банката на Русия и от функциите на Министерството на финансите, които не са присъщо за него и от способността да регулира правителствените разходи директно, административно, като по този начин грубо се натрапва в изключителната сфера на компетентност на правителството. До края на годината това ще донесе на регионите около 18 милиарда рубли. допълнителен доход.

От друга страна, прехвърлянето в хазната на 58 хиляди държавни договора за обща астрономическа сума от около 11 трилиона рубли. позволи рязко, повече от три пъти, да се съкратят остатъците от средства по сметките на техните бюджетни получатели: ако през 2017-2020 г. те (само по тези договори) достигнаха 2,5 трилиона рубли, сега те са намалени до 659 млрд. Много държавни корпорации и предприятията превъртаха тези фактически средства, изпадащи от бюджета чрез банкови сметки и различни финансови транзакции, като по този начин получават, както през 90 -те години, неоправдани, а понякога и сенчести печалби.

Тези трансформации (и някои други, които тепърва се подготвят и е рано да се говори за тях) свидетелстват: правителството на Мишустин, без да създава информационни проблеми и не по-малко административни и политически правила, започва да реформира все още свръх-твърдата либерална финансова политика, в същото време преодолявайки бариерите, които поставя по пътищата за развитие на руската икономика. В същото време значението на контролираната от либералите Банка на Русия и Министерство на финансите намалява и последното започва да се връща от позицията на „второ, но основно правителство“ към естествените си счетоводни функции.

Разработването на нов бюджет и преминаването му през обновената Държавна дума може да се превърне в процес на формиране на фундаментално нов механизъм на паричната политика на държавата, насочен, за разлика от либералния, който е станал обикновен, към развитието на Русия, а не към ограбвайки го чрез глобални финансови спекулации.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели