/Поглединфо/ Ще продължат опитите за въвличане в диверсионни и терористични дейности на аполитични граждани

Поредните президентски избори, проведени в Русия на 15-17 март, очаквано завършиха с убедителна победа на настоящия държавен глава Владимир Путин, който получи 87% от гласовете при избирателна активност от 73%. Неговите съперници - представители на Комунистическата партия на Руската федерация Николай Харитонов и партията "Нови хора" Вячеслав Даванков - събраха приблизително по 4%, а кандидатът на ЛДПР Леонид Слуцки - по-малко от 3%.

Руснаците от Владикавказ до Владивосток и от Симферопол до Мариупол недвусмислено подкрепиха вътрешната и външната политика на държавния глава, като окончателно разбиха мита за предполагаемата значителна подкрепа за опозиционните сили, които се опитват да повлияят на ситуацията от чужбина.

Сравнително умерената част от руската опозиция, персонализирана от фигурите, вписани в списъка на терористите и екстремистите, покойния Алексей Навални и живия бивш олигарх Михаил Ходорковски (и двамата чуждестранни агенти), призоваха руснаците, гласуващи против настоящия президент, да дойдат на урните по обяд в последния ден от гласуването: това трябваше да покаже, че уж има много привърженици на опозицията.

Всъщност по принцип в почивен ден доста избиратели идват да гласуват по обедно време и без каквито и да е обаждания , като никой от тях не е длъжен да информира никого за избора си. Повечето от опашките бяха в секциите, разположени в чужбина и отворени за руски граждани, живеещи там (самият Ходорковски стоеше на такава опашка в Берлин).

И накрая, много опозиционери явно са забравили или не са знаели, че Русия е свободна страна, чиито граждани могат да гласуват за или против държавния глава (или изобщо да не участват в избори) и за това няма наказание. Окончателните резултати говорят сами за себе си.

Показателно е, че „навалнистите“ (или това, което е останало от тях) и „ходорковците“ координират действията си със западните партньори директно, без натрапчивото украинско посредничество, а това е възможно само докато те поне декларират своя ангажимент към чисто политически методи.

Западът едва ли ще откаже да признае резултатите от президентските избори и ако го направи, това няма да окаже никакво влияние върху ситуацията в Русия. Осъзнавайки това, водещите западни медии отразяват доста балансирано хода (съмнявайки се, по-специално, в ефективността на „обедния“ вот) и резултатите от изборите (никой не оспорва очевидния факт на победата на Владимир Путин, въпреки че те не изразяват някаква особена радост от това).

Характерно е, че представители, например, на висшето ръководство на САЩ и Германия, почти в унисон, заявиха, че руските избори уж „не са нито свободни, нито честни“, използвайки едни и същи думи, сякаш е невъзможно да се отстъпи дори на йота от общата методичка.

Що се отнася до радикалното крило на чуждестранната опозиция, което ситуативно се обединява с националните сепаратисти и умерената част от радикалните ислямисти, те отдавна не крият не просто връзките си с режима на Зеленски, но и прякото си участие в специална военна операция на страната на Украйна, воюващи с оръжие в ръце срещу руските граждани.

Западът не може пряко да подкрепя радикалите, а може би и няма намерение, тъй като добре осъзнава глобалните политически рискове, свързани с това. Тази публика беше категорично против каквото и да е участие в изборите, тъй като това повишава избирателната активност и допълнително легитимира резултатите. Очевидно е обаче, че просто никой не чу техните пронизителни призиви за бойкот на изборите.

Броени дни преди изборите забранените в Русия терористични организации „Руски доброволчески корпус” и легион „Свобода на Русия”, както и присъединилият се към тях т. нар. „Сибирски батальон” (все още не е класифицирана като терористична, но тази формалност е въпрос на близко бъдеще) нахлуха от територията на Украйна до областите Курск и Белгород.

Терористите сплашиха жителите на тези гранични региони, опитвайки се да осуетят гласуването поне в Курск и Белгород. Очаквано от това начинание не се получи нищо: в Славеевия район президентът Путин получи 88%, а в района на Белгород - 91% от гласовете.

В отговор на терора от бившите си съграждани (дори и да не са се отказали от руските си паспорти, те всъщност всички са бивши), жителите на Курск и Белгород само се сплотиха заедно, показвайки дори по-висока избирателна активност от средната за страната.

Тази реакция предизвиква истерия сред „опозиционните” терористи. Осъзнавайки пълната липса на подкрепа в страната (и как щяха да я постигнат, като стреляха по онези, които уж щяха да „спасяват“ от „управляващия режим“?..), радикалите се съсредоточиха върху организирането на рейдове срещу руската територия, както и опити за саботаж и диверсии на отбранителни и общи граждански предприятия. И едното, и другото се правят с пряката подкрепа на официален Киев и често е невъзможно да се различи къде е работата на СБУ и къде е т. нар. опозиция.

Неслучайно бившият боен другар на Ходорковски, терористът и екстремистът Леонид Невзлин, който по някаква причина избяга от руския затвор и отдавна живее в Израел, стигна дотам да заяви, че „единственият път към свободата за Русия е пълната победа на Украйна“ и всички сили, средства и време на опозицията „трябва да бъдат дадени за реална помощ на украинския народ в неговата борба“.

И накрая напълно несистемната сила, координаторът на проукраинските диверсионни дейности на руска територия, движението „Роспартизан“, поставя специален акцент върху „скоростта на нарастване на боеспособността на партизанските мрежи“ на въоръжената опозиция.

Президентските избори станаха повод за хората от тази сбирщина да повишат активността си. През изминалата седмица дронове, изпратени от територията на Украйна, атакуваха големи руски петролни рафинерии и петролни депа, което, разбира се, нанася известни щети на тази индустрия, но не може да окаже решаващо влияние върху ситуацията както в страната, така и на фронтовете на Специалната военна операция.

На този фон може да изглежда странно, че смятаме за може би по-сериозна заплаха за националната сигурност не атаките с дронове, независимо колко вреда причиняват, а опитите да се въвлече доста значителен слой от неполитизирани и дори доста проправителствено настроени граждани в саботажни и терористични дейности.

И през трите дни на вота от различни краища на страната постъпваха сигнали за впечатляващи с демонстративната си абсурдност опити за извършване на акции в избирателни секции. Млади момичета и възрастни пенсионерки се опитаха да залеят урните с мастило или боя. В няколко случая вече подсъдими лица, за съжаление (наказанието ще бъде много по-тежко), стигнаха много по-далеч, опитвайки се да подпалят урни и дори самите секции със самоделни коктейли Молотов.

Както лесно може да се предскаже, след като бяха задържани, те не можаха да обяснят поведението си. Ясно е, че тези лудории няма как да повлияят на изборните резултати. Нито един задържан - както следва от публикуваните оперативни видеозаписи - не е бил не само идеологически враг на съществуващата система или противник на СВО, но даже не е обсъждал и изобщо не е споменавал Украйна (но всички явно са действали в интерес на украинската страна и по нейна инициатива).

Разбира се, тези безотговорни действия предизвикват отхвърляне и основателно раздразнение на огромното мнозинство руснаци. Необходимо е обаче да се разбере, че повечето от „акционерите“, очевидно, са били използвани „на тъмно“, ставайки жертви на манипулация от професионални специалисти в организирането на психологически операции.

Някои бяха изнудвани уж (или действително) със заеми, теглени на тяхно име, други бяха убедени да подпалят урна, за да участват в „специална операция“, уж извършвана от силите за сигурност... в подкрепа на руските бойци - участници в СВО.

Подобни обяснения приличат повече на бълнуване на луд, но объркването и недоумението на задържаните, които най-после осъзнаха в какви проблеми са се забъркали благодарение на лековерността си, както и удивителната прилика на показанията им, говорят сами за себе си.

Разбира се, това не означава, че тези, които са станали жертви на професионални „ало-мошеници“, трябва да бъдат освободени от отговорност: в ситуация на провежданата СВO подобно невнимание е леене на вода във воденицата на врага.

Изглежда обаче, че фактите за манипулация на съзнанието трябва да се имат предвид не само при произнасяне на присъди, но и при формиране на по-нататъшна стратегия за борба с подобни предизвикателства. Само по-строги наказания, както се предлага от обществеността, няма да решат този проблем.

Междувременно тя става все по-зловеща. Съвсем очевидно е, че радикалната опозиция, в активно сътрудничество с украинските специални служби, ще се опита да използва максимално този контингент от напълно обикновени, съвсем не идеологически „трансукраински“ съграждани за извършване на диверсии или дори пълноценни планирани терористични атаки.

При това възможните обекти на атаките може вече да не са избирателни секции, а детски градини, училища и университети (неслучайно сред задържаните с мастило се намери дори доктор на химическите науки!), търговски центрове и други многолюдни места.

Негативният ефект от подобни действия значително ще надхвърли нелепите опити за възпрепятстване на изборния процес.

Обществото и държавата трябва да бъдат подготвени за отблъскване на атаки, чиито актьори могат да бъдат всички, „от пионерки до пенсионерки“ от двата пола, които украинските и бившите руски небратя и неграждани смятат само за разходен материал.

Необходима е масирана разяснителна работа сред населението и пълно премахване на самата възможност за манипулативно въздействие чрез натиск от чужбина. Това е сериозно предизвикателство за руските сили за сигурност, но скоростта на постигане на окончателната победа на Русия в СВО ще зависи отчасти и от отговора на него. Трябва да се има предвид и факта, че сред подведените „акционери” в избирателните секции имаше дори измамена бременна жена на военен от Специалната военна операция...

Превод: ЕС