/Поглед.инфо/ Просто така се случи, но би било трудно да се избере конкретно по-символичен ден за речта на президента от 21 септември: на „рождения ден“ на Русия, тоест на 1160-ата годишнина от призоваването на славяните към Рюрик да царуват. Денят е по-късно свързан с един от най-важните за православните празници Рождество Богородично. Това е денят на битката при Куликово поле (която завършва процеса на формиране на руския народ). Това е един от дните на военната слава на Русия. Именно в този ден Владимир Путин обяви началото на мобилизацията - в буквалния, военен смисъл.
За седем месеца военни действия в Украйна нямаме пълноценна мобилизация в духовен, граждански и икономически смисъл, въпреки че мнозинството от хората разбират сериозността на момента, който преживяваме. Усещането за съдбовността на случващото се не се превърна в закон на нашия живот, не спаси мнозина от илюзията, че „нищо, всичко ще се нареди някак си и тогава всичко ще бъде както преди“, не доведе до мобилизация на всеки и всичко (поне в собствените си умове).
А сега ще стане ли? Да. Защото макар президентът да не призоваваше да се даде „всичко за фронта, всичко за победата“, самият му призив към народа беше посветен на „необходимите, спешни стъпки за защита на суверенитета, сигурността и териториалната цялост на Русия“. Думите са повече от сериозни.
А мобилизацията в армията, която ще засегне 300 000 резервисти, е само част от това, което предстои. През тези месеци видяхме много - както силните, така и слабите си страни. Именно върху корекцията на второто трябва да се съсредоточат всички усилия - както там, където всичко може да се коригира за месеци, така и там, където това ще отнеме години и дори десетилетия (например в технологиите). Няма повече време – нито за отпускане, нито за терзания и съмнения. Ще стане ли или не? Не може да се провали, ако искаме да оцелеем като велика цивилизация, като народ.
Но не отвори ли самата Русия кутията на Пандора на 24 февруари, както Западът ни казва: „Защо нападнахте Украйна?“. Трябва да отговаряме не пред Запада, а пред себе си. В обръщението си Путин нарече нашата военна операция превантивна, тоест предотвратяване на неизбежния бъдещ удар на Запада с украински ръце върху Крим. Но има още по-важна причина за започналото преди седем месеца: Русия не би могла да се запази в историческа перспектива, ако остане в същите граници в началото на тази година.
Защото руснаците тогава биха престанали да бъдат себе си, примирени с факта, че в тяхната историческа люлка – Киев, Малорусия и Новоросия – същите като тях руснаци са прекръстени, дерусифицирани, преправени на антируснаци. Примирявайки се с това, руснаците не само биха позволили създаването на анти-Русия от Украйна, тоест биха позволили създаването на плацдарм срещу нас: те биха предали себе си, биха предали своите предци и своята история. Ето защо Русия вече не можеше мълчаливо да наблюдава какво се случва в западната част на руския свят.
Ето защо решихме да върнем Украйна обратно - преди да е станало твърде късно. Да, подценихме единството на украинското правителство и нивото на подготовка на украинската армия, което се промени от 2014 г. насам, и степента на участие на Запада, като същевременно надценихме собствените си сили, включително тези, подготвени за специална военна операция. Но тези грешки по никакъв начин не отменят факта, че направихме смислена и всъщност неизбежна стъпка, започвайки борбата за Украйна, тоест за бъдещето на руския народ. Не променяме и целите си: просто трябва да изразходваме повече енергия, за да ги постигнем. Тези промени така или иначе бяха неизбежни и дори благотворни, но едно е, когато стават след десетилетия, и съвсем друго, когато трябва да се извършат след години.
И всичко това трябва да се прави едновременно с бойните действия на запад, защото през цялото това време Украйна постепенно ще се връща към Русия. И сега сме в навечерието на нов етап на обединение.
Владимир Путин обяви, че ще подкрепи резултатите от предстоящите референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, тоест исканията им за присъединяване към Русия. Колко още такива етапи ще има? Всичко това зависи преди всичко от успехите ни на фронта. И от окончателната капитулация и падането на киевската власт. Да, може да отнеме години, но друг вариант освен пълна победа не може да ни устройва. Защото трябва не само да възстановим историческото единство – ние просто нямаме право да оставим на нашите геополитически опоненти дори и най-малката възможност да ни заплашват директно от руските земи, било то Одеса или Почаев.
И именно за да може Западът да разбере по-добре нашето безкомпромисно (по този въпрос) отношение, Путин спомена ядрените оръжия в обръщението си, като подчерта, че „когато териториалната цялост на нашата страна е застрашена, за да защитим Русия и нашия народ, ние със сигурност ще използваме всички средства, с които разполагаме." Не е блъф. И не изнудване. А предупреждение за тези, които вярваха, че сега се отваря "прозорец на възможност" за нанасяне на поражение на Русия, за да разкъсат руската мечка на десетки малки мечета. “Няма да дочакате”, така нашият президент можеше да повтори думите на Столипин, но той завърши обръщението си с още едно напомняне:
„В нашата историческа традиция, в съдбата на нашия народ е да спрем онези, които се стремят към световно господство, които заплашват с разпокъсване и поробване на нашата Родина, нашето Отечество. Ще го направим и сега."
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com