/Поглед.инфо/ Животът ни е много европоцентричен. Достатъчно е само да си спомним за европейски ремонт, европейски стандарти, европейско качество. Вече повече от 300 години (може би още преди Петър I) руснаците се стремят да сравняват всички аспекти на собствения си живот с Европа. Така е при всички царе. Това продължава и в съветската епоха, когато страната е доминирана от идеология, която беше европейска по произход. Всичко азиатско, африканско или латиноамериканско е обсъждано някъде по-късно и очевидно в по-малък обем.

Изчезна ли това през последните години? Не, не е изчезнало – включително и във висшата политика. Нека да разгледаме, например, концепцията за руската външна политика през 2016 г. Санкциите са в сила вече повече от две години, като нови се добавят на всеки три месеца. Въпреки това темата за отношенията ни със САЩ и ЕС минава през целия документ. И когато става дума за разглеждане на конкретни региони, Западът е почти пред всички останали. Добре, че поне постсъветското пространство беше поставено пред него.

И чак сега, когато Западът вече започна открито да „отменя” всичко руско, идва просветлението. Първият знак беше излизането от Съвета на Европа, необходимостта от което се обсъждаше поне 20 г. Случи ли се нещо ужасно? Не, нищо не се случи, небето не се срути. Контактите на най-високо ниво почти престанаха - само дето се отби австрийският канцлер. Оцеляхме ли? Ще оцелеем. За щастие, прословутите европейски ценности отдавна са престанали да бъдат пътеводна звезда за нас.

Ако говорим за икономика, тогава спешно ще трябва да заменим западните високотехнологични продукти. Но изглежда, че Русия ще се справи с това, тъй като сме допрени до стената. Ще произвеждаме повече собствени самолети, ще организираме производството както на компютри, така и на мобилни телефони. Разбира се, по-трудно е с редица лекарства и най-вече медицинска апаратура – тук зависимостта е много силна. Но и тук със сигурност ще постигнем резултат - трябва да се лекуваме, останахме без изход.

Много по-трудно е обаче да се отървем от ежедневните навици и стереотипи, които по един или друг начин са обвързани със Запада. Основният стереотип е: „Там са по-добри от нас“. И не говорим за оттеглянето на скъпите луксозни марки от Русия - само мързеливите не се смееха на това. И за прибързаното купуване на лекарства, когато хората хукнаха към обсадените аптеки. Така става, защото не вярват, че можем да пуснем достойни аналози. Историята на пускането на най-добрата ваксина „Спутник-V“ не им доказа нашите възможности.

Да вземем една изцяло битова сфера. Не е тайна, че нашите дрехи и обувки в голяма степен са вносни. И народът също ги купува купища , без да вярва във възможностите на родната лека индустрия. Трябва да се признае, че тук няма дим без огън - качеството на домашните дрехи и обувки понякога куца (а понякога не). Но кога още да се поправя? Ние имаме свои модни дизайнери – трябва да им дадем път. И количеството със сигурност ще се превърне в качество, дори и не утре.

Друга форма на оплакване – какъв филм да гледаме, ако Холивуд отмени премиерите си? Такъв въпрос е подобен на възклицанието на наркоман, който е здраво закачен за иглата. Забележката, че има кино, а много филми се правят и в Китай и Индия, не ги убеждава - те са, казват, лоши. Толкова много, че дори не искат да гледате. Защо пък лоши? Защо не погледнат? Това е същата психическа зависимост от Запада, която изисква лечение. В случая самите американци ни дадоха възможност да се преборим с тях.

Глобалният въпрос звучи така: "Как да минем без премиери на западна музика, художествени изложби?" И като вана със студена вода беше задържането на нашите картини на митниците във Финландия. Оказва се, че културният обмен също е бил атакуван. Но отново възниква въпросът: какво да кажем за живописта в Китай, Виетнам, Латинска Америка? Защо почти не я познаваме? Време е да разберем.

Част от научната общност беше ужасена, че техните статии няма да бъдат публикувани в публикации с високо ниво на индекси. Но като цяло ориентацията към чужди правила прави Русия зависима държава в това отношение. Освен това стремежът към цитиране на Запад доведе до факта, че публикациите на английски бяха особено ценени. Но какво може да загуби руският език като език на фундаменталната наука? Сега има шанс да се отървете от тази унизителна зависимост.

Руският футболен съюз се държи по много изключителен начин. Въпреки забраната за международни мачове, той дори не мисли да се премести от УЕФА в Азия. Тоест пълната изолация е по-добра от играта с по-слаби противници? Ето го откритието. И дори да не се случи официално спиране, ще искат ли Испания, Дания и Хърватия да играят с нас? Голям въпрос. И дори да го направят, ще бъде ли възможно да се гарантира безопасността на нашите играчи и фенове на европейските стадиони? Някак си футболните служители не говорят за това.

И накрая, безкрайните случаи на дискриминация срещу руски граждани и обикновени рускоговорящи поставят под въпрос ключовия положителен образ на Запада като модел за подражание. Какво трябва да се имитира? Ще отказват обслужване на хората в ресторант или ще изключват студенти единствено заради техния език и паспорт? И не само украинците, които живеят там, го направиха, но и местните „цивилизовани“ европейци. Това вече е най-видимият пример за това, че сляпото подражание на Запада не си струва. Нашите дядовци и прадядовци са се борили на фронта именно с носителите на такава идеология.

Сега Русия отваря безкрайни възможности да опознае по-добре своите, да измисли и създаде нещо, което никога досега не е правено. Освен това получихме възможността да разширим източниците на "внос". Можем да научим повече за културата, науката и стоките в Азия, Близкия изток, Латинска Америка. Има и кино и живопис, има и учени в различни области. Има и шоубизнес, спорт. И понякога не са по-лоши, отколкото в Европа или Северна Америка. Просто трябва да свалите капаците и розовите очила.

Естествено, няма нужда да се стига до крайности. Преместването на американското или френското кино не означава да го забраните напълно. Изцяло да замените Вагнер или Молиер с азиатска опера означава да подпишете своето дивачество. Освен това трябва да знаем какво се случва с науката и технологиите в страните-противнички. Може да се остави и някакъв малък поток от западни стоки. Поне за да не стане сладък забраненият плод.

Да, и по отношение на обществено-политическата структура Западът има постижения – дори и днес да ги зачерква. Следователно на Европа и Северна Америка трябва да се даде толкова място, колкото заслужават. Купувайте, показвайте и приемайте избирателно - само най-полезното. Поставете ги наравно с Китай, Индия, Иран, Египет, Бразилия, Мексико, Аржентина, Южна Африка. Тогава ще можем да погледнем по-трезво както към Запада, така и към себе си. А с морална и психологическа зависимост е време да приключим.

Забраната за внос на европейски и американски селскостопански продукти в Русия превърна ли се в глад? Не. Когато „санкционираното“ се върне при нас, то ще заеме малък, много ограничен дял от нашия пазар. С любопитство ще опитаме френско сирене или датски бекон, но едва ли ще се молим за тях. Същото важи и за други области. Най-трудното е да се направи "заместване на вноса" и "разширяване на географията на вноса" в собственото съзнание. И сега най-накрая дойде шансът да го направим.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?