/Поглед.инфо/ „Всичко на света трябва да се случва бавно и неправилно“, пише Венедикт Ерофеев. Това твърдение е само наполовина приложимо за специалната военна операция в Украйна. Развива се бавно, прогресивно, стъпка по стъпка, но точно тази тактика се оказва правилна. В началото мнозина се дразнеха от тази мудност, искаха да обърнат тази драматична страница от историята възможно най-скоро, но днес обществото смири нетърпението си и разчита на професионалистите.
Професионалистите казват, че хората трябва да бъдат защитени и им вярваме, защото тяхното мнение се основава на най-важния принцип, който всеки признава: няма нищо по-ценно от човешкия живот. Акцентът е върху професионализма, а не върху народната мобилизация, не върху масовия импулс и подем. Този основен избор на руското ръководство се отразява и на позицията на Специалната военна операция в информационното поле: с течение на времето тази тема все повече се възприема като „производствена“. Това трябва да се разбира, че на фронта работят специални хора и въпреки че професията им е много опасна, тя все пак е професия и се характеризира с определена технология, в чиито тънкости не е необходимо неспециалист да се задълбочава. Не е изненадващо, че интересът към СВО намалява. Така според компанията „Медиалогия“ през първата половина на май руснаците са били наполовина по-склонни да споменават Специалната операция в социалните мрежи в сравнение с март. В момента тази тенденция вероятно ще продължи.
Може да се направи аналогия например с гражданската авиация. Този бранш също е свързан с определени рискове, от време на време се случват шумни катастрофи, но за нас това не се превръща в причина да проследяваме излитането и кацането на всеки полет. По същия начин обикновеният човек не може постоянно да следи картата на военните действия в Донбас, да има предвид имената на всички градчета и селца, да се задълбочава в смисъла на терминологията на армейските доклади: „контрол на огъня“, „оперативно обкръжение“. „прочистване” и прочее. Претоварването на мозъка с всички тези подробности често означава да се заблуждавате отново и отново, защото източниците на информация често са неточни и си противоречат. Разбира се, големи промени на фронтовете, военни победи, хуманитарни трагедии ще продължат да привличат огромно внимание, но ежедневният информационен поток не добавя нищо към читателя и зрителя.
В първите дни и седмици на СВО като цяло не беше ясно как ще живеем. Ужасни промени помрачиха собствения ни живот, в който мнозина също имаха внезапни и непредвидени трудности. Но военните новини са като упойка. На фона на ракетните атаки, разрушенията, потоците от бежанци, личните им дела не изглеждат толкова важни, а мирните проблеми, с които страната е живяла преди 24 февруари, изглеждат твърде ежедневни.
Но сега, когато темпът на СВО се стабилизира, вниманието на хората неизбежно ще се насочи към вътрешния живот на страната. И тук трябва да осъзнаем, че мирният фронт е не по-малко, а може би дори по-важен от военния. В крайна сметка спецоперацията е само част от нашата конфронтация със Запада. Частта е най-драматичната, но в същото време най-разбираемата, най-конвенционалната. С мирния фронт има много по-малко яснота. За СССР казаха, че е спечелил войната, но е загубил мира. Днес сме изправени пред задачата да започнем да печелим мира, без да чакаме края на военните действия. Времето е толкова важно тук, колкото и на фронта.
Краят на СВО е все още далеч, но неговият наратив почти изчерпан. Руската армия тепърва трябва да освободи някои територии, да превземе някои градове, но в концептуален смисъл всичко вече е казано. И не е случайно, че всички руски лидери, включително и президента Путин на неотдавнашния форум в Петербург, отговарят на въпросите за Операцията принцип по един и същи начин: всички поставени цели ще бъдат постигнати. Какво друго може да се добави? Виждате ли, хората работят. Няма да има нищо принципно ново, ще има методично „шлайфане“ (една от основните думи на сезона) на военната машина НАТО и Украйна.
Разбира се, военни експерти по света следят напредъка на СВО, тъй като тази операция ражда нови подходи към съвременната война. Но светът като цяло, струва ми се, по-скоро следва нашия мирен фронт. Какво ще измисли Русия? Как ще се измъкне този път? Какви нови социални и икономически технологии ще предложи? И тук започва най-интересната история, разкриват се вълнуващи творчески възможности. За четири месеца Русия успя да покаже, че е оцеляла при най-тежките санкции в историята. Но това не е достатъчно. В крайна сметка Иран успя преди нас – страна, която не е най-малката, но все пак много отстъпва от нас по отношение на потенциала си. Сега трябва да покажем, че под този натиск можем и да се развиваме.
Оспорвайки световната хегемония, Русия направи огромна претенция за бъдещето: да научи света на суверенитет. Не може да се каже, че това е останало напълно без практически отговор. Може да се предположи, че ако не беше СВО, първата победа на политически сили, които не искат да лежат под Америка, нямаше да се случи в Колумбия и Макрон вероятно нямаше да загуби мнозинството си във френския парламент. Но като цяло светът чака: първо да види как ще се почувстват тези руснаци и тогава ще решат.
Затова не бих искал възобновяването на мрежата на „Макдоналдс“ със същия асортимент, но под друго име, да се превърне в прототип на нашето бъдеще. Например, ако се откажем от Болонската система, тогава трябва да изградим такава образователна система, така че да е ясно за всички: такъв отказ не съкращава, а разширява наличните възможности. Ако се откажем от диктата на долара, ако не продаваме страната си за правото да използваме СУИФТ и редица други удобства, то имаме нужда от финансова система, която най-добре да отговаря както на нуждите на развитието на страната, така и на нуждите на ежедневието. Трудно е да се нарече ситуацията суверенитет, когато всичко в живота остава същото, само „Епъл“ не работи.
Разбира се, на мирния фронт също сме изправени пред силен враг. Но този враг сме ние самите. Дори само защото видимото стабилизиране предизвиква желание за успокояване и връщане към стария живот, макар и по-сдържан поради санкциите. И не са далеч надеждите санкциите да бъдат отслабени или дори премахнати. Но такава надежда е пряк път към предаването на нашите суверенни позиции. И това не би било желателно. Напротив, трябва да приемем за даденост, че нашето бъдеще няма да бъде отливка или копие на нашето или нечие друго минало. В бъдеще ще бъдем това, което си представяме. По този път ни очакват невероятна свобода и тежка отговорност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?