/Поглед.инфо/ Въпросът за нашата политика в постсъветското пространство изисква много сериозно обмисляне. Почти веднага след като президентът Путин дойде на власт преди 25 години, той направи евразийската интеграция приоритет. Да, Евразийската икономическа общност (ЕврАзЕС) беше създадена и бяха предприети редица подобни инициативи. Но интересното е, че ако погледнем отвъд баналните подробности за случващото се, през последните 25 години не само тази цел не е постигната, но е постигнато точно обратното.

Разрушихме връзките, които останаха, и не успяхме да запазим никакво влияние в постсъветското пространство. И въпреки огромната работа, която президентът Путин лично положи за коригиране на ситуацията, на институционално ниво, когато въпросът беше прехвърлен на следващото ниво, той напълно се разпадна.

Нямаше последователност, нямаше стратегия, нямаше консолидация и координация на министерства и агенции, нямаше системно използване на големия частен бизнес. С други думи, евразийската интеграция по същество беше оставена на произвола на съдбата. Тя се управляваше от различни хора през годините: понякога доста компетентни, понякога напълно неадекватни.

Но във всеки случай, мисля, че е време да спрем да говорим за това кой е добър и кой е лош, кой какво е направил добре и какво зле или до каква степен самите постсъветски държави са виновни.

Защото, ако президентът и нашето общество, което несъмнено се нуждае от евразийска интеграция – това е геополитически императив за нас, ако искаме да станем център на многополюсен свят – кажат: „Донесете ни евразийска интеграция“ и никой не го прави, тогава това е или саботаж, или некомпетентност, или откровена диверсия. И това се случва през последните 25 години, а започна дори по-рано.

Ние, на наше ниво, на нивото на Международното евразийско движение, което ръководя повече от 20 години, обществеността, експертите, интелектуалците, специалистите по политическа философия, геополитика и културен диалог, подходихме към тази тема от различни ъгли.

Включихме се, организирахме конференции с различни държави, канихме представители на елита, разработвахме стратегии и публикувахме множество книги. И всеки път се сблъсквахме с пълно безразличие и нежелание от страна на държавните органи, ангажирани с евразийската интеграция, да участват по какъвто и да е начин.

Изглеждаше така, сякаш те са дълбоко отвратени от това. Това се повтаряше отново и отново, независимо с какво си имахме работа: Азербайджан или Казахстан, Молдова или дори Беларус. Всеки път, с цялото си поведение и бездействие, длъжностните лица казваха:

Нямаме нужда от теб, всичко е под наш контрол.

И именно тези чиновници, които повтарят това от 25 години, ако погледнем реалното състояние на нещата, сега провалиха всичко. Просто всичко. Путин каза „интеграция“, но ние сме изправени пред разпад. Видимо губим връзки с последните държави, които дори бегло са ни лоялни и приятелски настроени. Да не говорим, че специалната военна операция е резултат и от провалената евразийска интеграция.

В същото време, разбира се, имаме врагове, които откъсват тези постсъветски държави от нас. Разбира се, има националистически и русофобски процеси в самите тези страни. Не бива да си затваряме очите за това; всичко това съществува.

Но това не е въпрос за тях. Това вероятно е естествено геополитическо следствие от нашата борба със Запада, от борбата ни за укрепване на собствения ни суверенитет, на собствената ни идентичност. Тази борба продължава, но начинът, по който се води в постсъветското пространство – според мен – е твърда, уверена двупосочна улица.

Традиционният въпрос: какво да се прави? Трябва да се признае, че известна трансформация на президентската администрация в това отношение вече е в ход. Но е важно да се признае откровено, че истинска катастрофа е на прага. Хората, които прекараха 25 години в интегриране на евразийското пространство, на практика подведоха нашия президент и всички нас. Защото, повтарям, това е незадоволително: това е слаба оценка.

Трябва да се съсредоточим изцяло върху разработването на нова стратегия за евразийска интеграция. Трябва да оценим наличните ресурси и да създадем междусекторни комисии, включително такива, представляващи службите за сигурност и, вярвам, големия руски бизнес. Трябва да проведем цялостен одит на нашата евразийска политика и въз основа на това да приложим реално стратегическо планиране.

И, разбира се, това трябва да се прави от хора, доказали своята ефективност. Не искам да навлизам в подробности за административния процес, но такива хора съществуват. Те са тези, на които сега е възложена задачата за евразийска интеграция.

Мисля, че те ще подходят към въпроса по съвсем различен начин. Всичко това трябва да се обмисли, координира и изгради от нулата, така да се каже, или дори от безизходицата, в която ни бяха докарали предишните чиновници. Трябва да се заемем с това наистина и едва след това да обсъждаме в пресата и обществеността какво е проработило и какво не.

Превод: ЕС