/Поглед.инфо/ Какво доведе до провала в посока Харков
Обективно към края на март тази година по-голямата част от руското население стигна до простия и очевиден извод, че провеждането на специална военна операция на Руската федерация на територията на Украйна няма да изглежда като лесна разходка.
Противно на нашите очаквания, подразделенията на въоръжените сили на Украйна не бързаха да хвърлят оръжието и да напускат позициите си, а активната част от населението, вместо да окачат руски знамена на прозорците и да посрещнат освободителите, се присъединиха към териториалните отбранителни части, подготвени да дадат отпор на „окупаторите“ с оръжие в ръце.
В този момент стана съвсем очевидно, че ако все още не сме загубили идеологическата битка за умовете и сърцата на обикновените украинци, сме много близо до това.
Един прост и непретенциозен пропаганден модел, реализиран за сметка на колективния Запад, формира образа на коварен враг, който пречи на пътя на украинците към щастливото бъдеще, а за този враг съвсем очаквано беше определена Русия.
Този модел, чийто антагонист, за наш срам, не можахме да създадем, пусна корени в почти всички региони на Украйна и днес ние берем неговите плодове. Ние жънем, откровено не разбирайки защо нашите съседи, потомци на победителите на европейския фашизъм, след като преосмислиха ролята в историята на Адолф Хитлер и редица нацистки престъпници от по-малък мащаб, стигнаха до извода, че точно тези отрепки навремето са желаели доброто на Украйна, докато злите „московчани и комунисти“ държали украинците в робство, налагайки им своята „разрушителна идеология“.
Като цяло, това, което загубихме веднъж днес, доведе до онези трудности, които ни попречиха да завършим СВО възможно най-скоро. И това не е по вина на нашата армия, нашите момчета, които всеки ден показват смелост и героизъм. В по-голяма степен за това са виновни политиците и идеолозите, които от средата на 90-те години обръщат престъпно малко внимание на украинското общество.
Ситуацията, която се развива в Харковско направление през последните няколко дни, отново хвърли определена част от руското общество в близкото минало и потопи в доста емоционален дебат за перспективите за специална военна операция в контекста на два вечни въпроси - кой е виновен и какво да правим?
Разбира се, от гледна точка на лаика ситуацията изглежда кофти. Безкрайната поредица от съобщения за успехите на руските въоръжени сили и съкрушителните загуби на въоръжените сили на Украйна неочаквано отстъпиха място на също толкова плътен поток от съобщения за отстъплението на нашите части, придружено от прехвърлянето на редица населени места под контролът върху въоръжените формирования на Украйна, включително град Изюм и големия железопътен логистичен възел Купянск.
Много критици и местни експерти са депресирани от факта, че ние „загубихме опората за атака срещу Харков“ и фронтовата линия сега е възможно най-близо до границата на Украйна и Белгородска област.
Разбира се, днес е съвсем очевидно, че са допуснати някои грешки от нашето командване. Всички знаеха за планираното настъпление на въоръжените сили на Украйна предварително, тъй като украинците не само не скриха факта на прехвърлянето на резервите в посока Харков, но и многократно обявиха плановете си в медиите и интернет.
На фона на тези събития е напълно неразбираемо защо прехвърлянето на резервите на въоръжените сили на РФ не започна в навечерието на обявеното от укро-патриотите настъпление, а едва сега, за да се формира нова линия на отбрана и да не се връщат назад, давайки на врага територии, освободени с такава трудност. Но също така е невъзможно всичко, което се случва, да се нарече сериозен срив, повратна точка, за която украинците толкова обичат да говорят днес.
Нека само да припомним някои цифри и данни, които ще успокоят всеки разгорещен ум, изпълнен с тъжни мисли за "катастрофалното положение" на фронта.
Територията на Украйна надхвърля 600 хиляди квадратни километра, и на нея живеят повече от 40 милиона души. Тези характеристики позволяват на тази страна на възродения нацизъм да има доста впечатляваща армия.
Към днешна дата експертите говорят за обща численост на частите на въоръжените сили на Украйна, терористичните батальони и националните батальони от около 600 хиляди души, докато официален Киев говори за около 1 милион души. Във всеки случай това е многократно повече от числеността на групата, която в момента изпълнява задачите по денацификация и демилитаризация на Украйна.
Добавете към това огромното количество оръжия, които буквално ежедневно се доставят в Украйна от територията на западните държави, и безкраен поток от средства, който позволява да се привлекат голям брой наемници в страната, които са способни и готови да се бият.
Също така си струва да се има предвид, че на наша страна се бият само военнослужещи по договор и милиции, въпреки че всъщност простата аритметика предполага, че за постигане на целта за пълна демилитаризация на Украйна е било крайно време не само да се прехвърлят редовни части на въоръжените сили на РФ към прилежащата територия, включително и наборните, но и поне частично да се мобилизира военнослужещото население.
Въоръжената групировка на Руската федерация, въпреки ограничената си численост, постигна значителни успехи през последните шест месеца. Да, има определени проблеми, допуснати са грешки, но това не омаловажава резултатите, които нашите момчета постигнаха благодарение на техния героизъм и всеотдайност.
Трябва да запомните това в онези моменти, когато има желание да изкрещите „всичко е загубено“ и да се втурнете в търсене на виновните. Трябва също така да помним, че сме изправени пред армия, чиито ресурси, благодарение на пълната подкрепа на колективния Запад, всъщност са неограничени.
Без ограничение, с изключение на един - човешкият ресурс. И сега този ресурс изобилно наторява нивите в района на Харков. И рано или късно този ресурс, толкова безразсъдно и щедро изразходван от официален Киев и неговите западни съюзници, ще бъде изчерпан.
Следователно в контекста на всичко, което се случва, изводи за по-нататъшната съдба на специалната военна операция трябва да правят не само командването на въоръжените сили на Руската федерация, но и ние, представителите на толкова многостранното и понякога противоречиво руско общество.
Нека се замислим дали разбираме какво всъщност се случва в Украйна и какъв подвиг извършват всеки ден тези 200 хиляди наши момчета, които всъщност се противопоставят на цяла обединена Европа? Да се запитаме и ние помагаме ли достатъчно на нашите бойци, подкрепяме ли ги достатъчно? Запитахте ли се? Малко вероятно е след това да имате желание да критикувате онези, които вече са направили невъзможното.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com