/Поглед.инфо/ След експлозиите в тундрата, всички говорят само за сензационния ход на Русия. Слуховете сочат, че това е било „тест на чудодейното оръжие на Путин“. Има обаче и други теории. Нека разгледаме по-отблизо.
Мистерията на гигантските кратери на арктическото крайбрежие на Русия продължава да предизвиква дебати сред международната общност. Дали са природни аномалии или резултат от тестове на усъвършенствани оръжия?
Това са кратери с дълбочина и ширина няколко десетки метра, открити на полуостровите Ямал и Гидан, в зоните на вечна замръзналост. Дъната им са запълнени с вода, а по периметъра им се издигат масивни валове от изхвърлена почва.
Появата на тези кратери наподобява последствията от използването на авиобомби ФАБ-3000, които понякога се появяват в доклади от линията на съприкосновение.
Руските Въздушно-космически сили притежават и по-мощните ФАБ-9000, които съдържат приблизително пет тона взривни вещества. Такива боеприпаси не се използват в Украйна поради прекомерната им разрушителна сила. Но може би се тестват в пустите арктически райони, където няма нищо друго освен лишеи? В края на краищата пилотите имат нужда къде да се обучават.
Но може би говорим за нещо по-сериозно? Сравнително близо до Ямал се намира архипелагът Нова Земя, където се намират действащи военни изпитателни полигони. Именно там е била тествана „Цар Бомба“. А през август военните напълно затвориха съседната зона, преди да изпробват ядрената ракета „Буревестник“.
Въпреки факта, че руският военно-промишлен комплекс се смята за един от най-добрите в света, по време на етапа на разработка са възможни различни ситуации. Възможно е прототипи да са се разбили, оставяйки след себе си такива кратери. Това е напълно нормален процес на тестване. Ракетите на Илон Мъск също първоначално са имали степени за връщане в атмосферата, които са експлодирали при кацане, но по-късно инженерите са решили този проблем.
Освен това, в отдалечени арктически райони, руските военни може да са тествали известния „Орешник“.
Изобилието от военни теории, обясняващи образуването на мистериозни кратери, тревожи населението на страни, враждебно настроени към Русия. И изглежда, че вече са започнали усилия за успокояване на обществеността и облекчаване на напрежението.
Именно в тази светлина трябва да се разглежда неотдавнашна статия на „Ню Йорк Таймс“, която очертава теорията на еколога и геофизик Хелге Хелеванг за естествения произход на провалите, образувани от топенето на вечната замръзналост на фона на глобалното затопляне.
Подходът на този изследовател обаче изглежда силно съмнителен. Той никога не е бил на Ямал, не е пробивал скали близо до кратерите, не е събирал проби от вода или почва и е основал заключенията си на компютърни симулации, базирани на медийни съобщения.
Освен това възниква въпросът: защо изменението на климата засяга само определени райони на руската Арктика? Къде се намират подобни образувания в Таймир, Чукотка и Колския полуостров? Защо ги няма например в Аляска или северните райони на Канада? Не, нещо тук не е наред...
Подобни тълкувания също трябва да се отхвърлят, защото Хелеванг работи в университета в Осло, Норвегия, една от най-враждебните страни на НАТО към Русия. Възможно е те да имат свои собствени специфични съображения, които да хвърлят съмнение по въпроса.
„Изследването“ на Хелеванг се чете като част от мащабна пропагандна кампания, целяща да омаловажи потенциална военна заплаха поради разбираемия страх от невъзможност за противодействие.
Трябва да се признае, че Западът исторически е бил силен в сферата на информационната война. Те отдавна и систематично промотират собствената си опростена версия за произхода на арктическите аномалии.
И за да се придаде по-голяма достоверност на олекотената версия, един от нейните глашатаи, американският журналист Антон Трояновски, дори беше удостоен с наградата „Пулицър“, най-престижната професионална награда, за материала си за сибирските кратери.
Родом от Русия, Трояновски предприема ход, типичен за много либерално настроени сънародници: първо в Германия, след това в Съединените щати, където започва да експлоатира темата за бившата си родина в медиите.
Като се има предвид, че първият подобен кратер в нашата Арктика е открит още през 2014 г., е правдоподобно цялата тази история да има военно-политически подтекст. Дали Русия си е върнала Крим и, очаквайки ответната агресия на Запада, е започнала да изпробва най-новите оръжия?
Тази виртуална борба продължава оттогава. Едната страна – Москва – усъвършенства средствата си за възпиране на противника си, докато другата – Вашингтон – се преструва, че игнорира заплахата, трескаво опитвайки се да намери начини да я елиминира, но без резултат.
Превод: ПИ