Наскоро ми зададоха въпроса дали ние, критиците на карантинната диктатура и принудителната ваксинация, имаме собствен план за действие за борба с коронавируса. Разбира се, тези въпроси се задават на грешен адрес, тъй като борбата с епидемиите и вирусни инфекции като цяло е тясно специализирана тема.
И всички ние, с изключение на тесните специалисти, сме аматьори по тези въпроси.
Отговорих на своите зрители и читатели, че има стратегически план и той касае дори не само Русия, въпреки че тя е преди всичко. Нарича се „Руски ковчег“, публикувана е за първи път в началото на 2020 г., тоест преди избухването на коронавируса и сега се предлага в магазините като отделна книга. Тази колективна работа, сред авторите на която има и лекари, дава точни диагнози и рецепти за случващото се, а във връзка с епичната епидемия дори стана донякъде пророческа.
Не е разработван тактически план за борба с коронавируса. Неговото разработване би изисквало участието на тези много тесни специалисти.
Въпреки това се опитах да формулирам тези, които биха описали различна политика, отколкото в повечето страни по света, включително Руската федерация, по-адекватна от днешната в борбата с вируса и свързаните с него проблеми.
Експертите, които предлагат програми за стратегическо развитие, като цяло трябва да обмислят всичко и в известен смисъл да търсят отговори на всякакви въпроси - затова реших да започна само с това да си представя каква би могла да бъде идеалната политика по отношение на такъв вирус като КОВИД-19.
Като цяло, многократно съм изразявал позицията си в редица интервюта и статии. Но този път говоря за много специфични тактики.
Ето ги въпросните 7 тези.
1. Премахване на локдауна и вътрешните ограничения при регулиране на потока от хора от страни, където вирусът е широко разпространен.
2. Използването на бюджетни средства и средства от резервните фондове на Руската федерация не за информационни кампании, установяване на надзор и контрол върху населението, въвеждане на изкуствен интелект под претекст за борба с пандемията, а за реално лечение на тези, които вече са болни. Да се постави акцент върху предотвратяването на усложнения (копиране на най-добрите практики на най-добрите клиники. На първо място, това е болница №52 в Москва).
3. Използвайки старите протоколи и разпоредби на Министерството на здравеопазването на СССР за проверка и привеждане в състояние на готовност на съществуващи и нови ваксини, включително ваксини от чуждестранно производство - всички вирусолози трябва да бъдат посветени на това и да работят толкова време, колкото необходими, а не толкова, колкото е необходимо на началството.
4. Уволнение на тези длъжностни лица, включително оставката на кмета на столицата, който е допуснал най-много грешки или е взел умишлено вредни решения в борбата с коронавируса и в свързаните с тях кампании.
5. Разследване на ФСБ и следствения комитет във връзка със скритото и корупционно развитие на частния и публично-частния бизнес, свързано с коронавируса. Наказание за тези, които са се възползвали от ограниченията и са се се обогатили с изкуствено създаден бизнес, който е обслужвал решенията на властите по коронавируса.
6. Признаване на вредното „оптимизиране на здравеопазването“ на Руската федерация през 2010-те години, наказание на неговите идеолози и служителите, отговорни за това, до лишаване от свобода.
7. Създаване от най-добрите учени -вирусолози и епидемиолози на президентски съвет, който не е подчинен на междинните органи - и има правомощието да разработи план за борба с коронавируса и другите, ако се появят, както и на актуализирани разпоредби за поведението на медицински и санитарни власти при епидемични условия. Съветът трябва да преразгледа настоящите мерки (маски, ръкавици, ваксинация с налични ваксини, самоизолация, дистанционно обучение и работа и прочее) и да даде наистина научни отговори, получени в хода на проверени експерименти и открита научна дискусия на въпросите как и какво да се прави. (Идеята за такъв съвет е предложена за първи път, доколкото знам, от професор Гундаров).
Въпросните 7 тези, които ми хрумнаха, разбира се, не дават изчерпателен и още повече подробен компетентен отговор на въпроса. Но те са вид идеологическо подмятане на теми за обсъждане. Не претендирам за повече.
Би било правилно въпросните тези да се формулират не от трима или четирима души, а от много грижовни граждани. Така че те да се обсъждат не само от политиците. Разбира се, тези предложения трябва да бъдат критично изпитани от специалисти и тези, които разполагат с точна информация и статистически данни, необходими за вземане на разумни управленски решения. Между другото, седмата теза е посветена точно на това: създаването на механизъм-институция, която би направила невъзможно трансформирането в политика и съответно в причината за човешкото страдание от дилетантски и „измамни“ идеи.
Дилетантството на говорещите не бива да смущава никого. В крайна сметка виждаме, че в действителност ситуацията се контролира от дилетанти - както на световно ниво, така и на ниво Русия.
Дилетантите -публицисти имат пълното право да формулират идеи, да предлагат решения - но трябва да ограничите дилетантите в способността им да вземат решения, дори ако тези дилетанти имат власт.
Това повдига въпроса за политическата воля. На кръстопът сме.
Или дилетантизмът на властите в суверенните държави ще доведе до това, че транснационалните сили ще наложат, позовавайки се на някои утежнени глобални проблеми, преразпределение на властта в полза на международни структури, уж по -компетентни, въпреки че всъщност е трудно или дори невъзможно да докаже тази компетентност. Но никой няма да доказва, а просто настоятелно ще отстоява волята си.
Или този дилетантизъм ще доведе до това самите общества, самите нации, ще изведат научните и публични органи начело, което ще премахне проблема за некомпетентността, объркването и паниката. Но за да се случи това, е необходима политическата воля на върховната власт. Ключовата връзка не са международните институции, да не говорим за световните финансови играчи, но също така и санитарните лекари, които сега отговарят за политическите решения по същество. Ключовото звено е именно върховната власт. Това е нейната отговорност, това е нейно задължение - да създава не само редовни бюрократични структури, но институции, способни да поставят и решават сложни проблеми и следователно да спасяват здравето и безопасността на милиони хора.
Превод: В. Сергеев
