/Поглед.инфо/ Някой започна да купува валута. Загадка остава кой?

Веднага след началото на санкционната война срещу Русия и последвалия арест на руските валутни резерви, Банката на Русия обяви прекратяването на своите операции за покупка и продажба на чуждестранна валута. Това се случи на 28 февруари, от този ден Банката на Русия не е възобновила тези операции.

След краткотрайно отслабване на курса на рублата (през първата половина на март той падна до стойността от 120 рубли за долар), руската валута започна да укрепва. През юни обменният курс на рублата се засили до 55 рубли за долар. Някои експерти дори прогнозираха, че укрепването може да продължи до стойност от 40 рубли.

По-голямата част от обясненията за този изненадващ феномен се свеждат до факта, че има рязко увеличение на притока на чуждестранна валута в руската икономика, което от своя страна се дължи на рязкото увеличение на руския търговски излишък. Износът в стойностно изражение нарасна под влиянието на бързото покачване на цените на енергията, докато вносът, под влияние на санкционните ограничения и забрани на колективния Запад, потъна много. Напълно съм съгласен с тази интерпретация. Самият аз многократно съм обяснявал механизма на такова укрепване с цифри.

Има обаче още една важна причина за укрепването на рублата. Говорих за това много преди да започне санкционната война срещу Русия. Говорим за факта, че Централната банка изкуствено подцени обменния курс на рублата чрез систематични покупки на чуждестранна валута, за да попълни валутните резерви.

Централната банка изкуствено подхранва търсенето на чуждестранна валута, като по този начин понижава обменния курс на рублата. Казах, че ако Централната банка не беше ангажирана с такова изкуствено подценяване на обменния курс на рублата, тогава обменният курс щеше да бъде определен на ниво, приблизително съответстващо на паритета на покупателната способност (ППС) на руската рубла.

А ППС на рублата е средно два пъти по-висока от официалната валутна котировка на Банката на Русия (понякога 1,5 пъти, понякога 2,5 пъти). И вече пети месец Банката на Русия не се намесва в процеса на формиране на курса на рублата,

И изведнъж, неочаквано, от първите дни на юли, въпреки всичко, курсът на рублата започна да отслабва. Какво стана? Може би макроикономическата ситуация се е променила, настъпили са сериозни промени в търговския баланс, цените на енергията са започнали да падат, възможно ли е да се е пробила блокадата от санкции и рязко да се е увеличил вносът на стоки, от които Русия се нуждае? Не, нямаше нищо такова. На теория тенденцията към укрепване на рублата трябваше да продължи. Но по някаква причина тя прекъсна.

Една от версиите: Банката на Русия отново започна да купува чуждестранна валута, да извършва валутни интервенции.

Мнозина подозираха, че руското министерство на финансите може да започне валутни интервенции. Повод за подобни подозрения стана изказването на министъра на финансите Антон Силуановна конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП) на 29 юни.

Министърът каза, че настоящият обменен курс на рублата е неблагоприятен за федералния бюджет (Министерството на финансите многократно е определяло желания обменен курс: 80 рубли за долар). Трябва да се отбележи, че по-рано всички подозираха, че Антон Силуанов лобира за решения в полза на слаба рубла, но самият министър никога не е говорил открито за такъв интерес.

В края на краищата, попълването на бюджета и Фонда за национално благосъстояние (ФНБ), подчинен на Министерството на финансите, се извършва за сметка на валутните приходи на износителите на въглеводороди. Колкото по-нисък е обменният курс на националната валута, толкова повече в рубли ще получи бюджетът директно от износителите и косвено чрез ФНБ.

На конгреса на РСПП министърът се оплака, че мерките, предприети от правителството за облекчаване на валутните ограничения (такива ограничения бяха въведени в първите дни на санкционната война) и мерките за увеличаване на вноса не доведоха до желаното (за Министерството на Финанси) обезценяване на рублата. Силуанов намекна, че са необходими валутни интервенции за отслабване на рублата. Но кой ще ги изпълни?

Банката на Русия не прави това от февруари, тъй като не излиза на валутния пазар. И по нищо не личи, че ще излезе. Вярно, след като си се опарил с млякото, сега духаш и на водата. Опарил си се с "токсични" валути (щатски долар, евро, британски паунд, японска йена и др.), които са били замразени.

Но защо банката спря да работи с китайския юан? В крайна сметка последната има официален статут на „резервна валута“ и не е токсична. Защо Централната банка да не работи с така наречените меки валути? Те, в допълнение към юана, включват индийски рупии, турска лира и някои други валути на страни, които не са включени в списъка на "неприятелските". Това остава загадка за мен. Или може би Централната банка работи с тях, но те са отразени в някакъв вид задбаланс?

Както знаете, Банката на Русия систематично купува чуждестранна валута не само за себе си, но и за Министерството на финансите, по-точно за попълване на валутния ФНБ въз основа на така нареченото бюджетно правило. Днес този механизъм не работи. Макар и само защото Централната банка напълно се е изключила от валутните операции и вече не може да конвертира валута в рубли и, обратно, рубли в чуждестранна валута.

Значителна част от ФНБ беше замразена в края на февруари - началото на март (по това време около половината от фонда се състоеше от евро, лири стерлинги, японски йени; щатският долар вече не беше там). От края на февруари до началото на март валутните операции на ФНБ бяха замразени от руското Министерство на финансите и Централната банка въз основа на решение на правителството.

Какво остава в твърдия остатък от разсъжденията на шефа на МФ? Той предложи да се борим с „валутния излишък“ чрез ограничаване на държавните разходи и закупуване на „меки“ валути за сметка на руските данъкоплатци – китайски юан, индийска рупия, турска лира, ирански риал и др.

Според него поскъпването на тези валути чрез "кръстосаните курсове" ще доведат до постепенно повишаване на обменните курсове на щатския долар и еврото спрямо руската рубла. За да се доведе обменния курс на рублата спрямо щатския долар до желаното („оптимално“) ниво от 80 рубли по този начин.

Мисълта на министъра е ясна. В предложението на Силуанов единственото тъмно място беше въпросът кой ще извършва покупките на "меки" валути? Те на теория трябва да се извършват от същия този субект - Централната банка. Но Банката на Русия не взе никакви решения за възобновяване на операциите си на валутния пазар.

Освен това, за разлика от Антон Силуанов, Елвира Набиулина , председател на Банката на Русия, не е ентусиазирана от идеята за таргетиране на курса на рублата. Както знаете, още през 2013 г., когато дойде в Неглинка, тя обяви, че Банката на Русия вече няма да се занимава със стабилизиране на обменния курс на рублата, а ще се съсредоточи върху „таргетирането на инфлацията“.

Според старото бюджетно правило, при сегашните цени на петрола, централната банка би трябвало да купува средно на месец чуждестранна валута за ФНБ на стойност около $9 милиарда. На руския пазар няма такъв обем „меки“ валути. Ясно е, че надеждата е преди всичко в китайския юан.

Експерти обаче казват, че е възможно да се купи китайска валута на руския пазар, за да се попълни Фондът за национално богатство в размер на 2-4 милиарда долара на месец.И това е хляб, както се казва. Такива обеми транзакции не са в състояние да свалят рублата до желаното от Министерството на финансите ниво от 80 рубли, но могат да отслабят рублата с поне 10-20 процента.

И през първата седмица на юли рублата започна да пада и премина границата от 60 рубли за щатски долар. Това означава, че някой е започнал да изкупува валута. Най-вероятно китайски юани.

Кой остава загадка? Централната банка, Министерството на финансите нямат пряки правомощия (и опит) за директен достъп до валутния пазар. Може да се предположи, че Министерството на финансите може да има нов (вместо Централната банка) посредник и агент, работещ с валута. Най-вероятно някоя руска банка може да се окаже такъв посредник и агент.

Между другото, Министерството на финансите е инвестирало част от средствата на ФНБ в капитала на такива банки като Газпромбанк, ВТБ и ВЕБ. И не може да се изключи, че днес тези банки са започнали да навлизат на валутния пазар от името на „Илинка“. Освен това те могат да работят не само с "меки", но и с "токсични" валути. Това обаче не е нищо повече от версия.

Може би някои подробности, обясняващи аномалното обезценяване на рублата, ще се появят по-късно. Или може би няма да се появят: финансовите и икономическите ведомства, като се позовават на специални условия на труд (санкционната война), започват все повече да закриват информацията за своята дейност. Такава непрозрачност, от една страна, е необходима в условия на война, но от друга страна е много удобна за лобисти, които прокарват интересите на групи, които нямат нищо общо с националните интереси на Руската федерация.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com