/Поглед.инфо/ В наскорошния опит за нахлуване във Венецуела на американски наемници, както се оказва, има много тъмни места и мистерии. Защо броят на наемниците беше сравнително малък. Къде изчезнаха онези, които в крайна сметка успяха да се скрият от войските на венецуелското правителство? И защо в близко бъдеще да очакваме нови опити за въоръжено въстание срещу Мадуро?

Спомнете си веригата на събитията. На 3 май 2020 г. група въоръжени наемници в моторници под прикритие на тъмнината се опитаха да дебаркират на брега на Венецуела близо до град Макуто в щата Ла Гуайра. Според официален Каракас това е направено за по-нататъшно проникване в двореца Мирафлорес - резиденцията на президента Мадуро. От Макуто до Каракас са само 34 км по магистралата, тоест около половин час с кола.

Трудно е да се каже как наемниците са планирали да щурмуват двореца. На брега те изобщо не бяха посрещнати от „страдащия народ на Венецуела, който жадува за освобождение“ (както се очакваше), а от военните части на Боливарианска република Венецуела (БРВ). В резултат на битката военните потопиха една лодка на наемниците, ликвидираха осем нападатели, а други 20 бяха задържани.

Сред задържаните се оказаха американските граждани Айран Бери и Люк Дънман, които преди това са служили в състава на 10-та група на специалните сили на въоръжените сили на САЩ и имат опит във военни операции в Афганистан и Ирак. Останалите участници са венецуелци. Освен това сред задържаните има агент на Американската администрация за борба с наркотиците (DEA) с годишен бюджет от 3,16 млрд. долара. (DEA се превърна в глобална разузнавателна организация, чиято дейност надхвърля международния трафик на наркотици). Няколко десетки наемници успяха да се скрият под прикритието на тъмнината - това е важно, но повече за това по-късно. Венецуелските власти заявиха, че в крайна сметка са успели да арестуват 114 души, издирването на още 92 продължава.

Според съобщенията в медиите, операцията е била организирана от Хуан Гуайдо, който преди година се самообяви за президент на Венецуела. Американският вестник "Вашингтон пост" публикува договор, подписан от Гуайдо и ръководителя на американския ЧВК "Силвъркорп" Джордан Гудроу в размер на 212,9 милиона долара за свалянето на президента Мадуро и "възкачването" на Гуайдо. Операцията е с кодово име „Гедион“. Според Николас Мадуро, именно DEA е упражнявала общото ръководство и надзора над дейността на ЧВК “Силвъркорп”. Те са действали в контакт с колумбийските наркокартели и колумбийския президент Иван Дюке.

Айран Бери призна, че групата му е трябвало да неутрализира личната охрана на президента на Венецуела и да го закара до летището. А Люк Дънман каза, че с групата той е трябвало да завземе летището и да изчака пристигането на самолета, за да изпрати арестувания Мадуро в САЩ, където е трябвало да бъде съден.

Друг участник в операцията, хванат от местните жители, каза, че той е пристигнал във Венецуела с група от шест души от Колумбия. Подобно на задържания бивш лейтенант Хайро Бетелми, сержанти Джонатан Франко и Еван Ринкон, които дезертираха от националната гвардия на Венецуела. Всъщност цялата подготовка за операцията се проведе в лагерите на Колумбия.

Съобщава се също, че венецуелската армия при издирването на хората, замесени в неуспешния преврат, е открила три речни лодки с емблеми, оръжия и боеприпаси на колумбийския флот в щата Боливар (Рио Ориноко). Освен това бяха заловени джипове с тежки картечници и боеприпаси.

Операция “Доверие” по венецуелски

Основната причина за провала на операцията е, че специалните служби на Венецуела успяха да изиграят спектакъл, подобен на този, който играят чекистите на Съветска Русия по време на известната операция „Доверие“. Тогава белоемигрантските организации получават информация за присъствието в Русия на военна организация, готова да свали властта на болшевиките. Венецуелското разузнаване използва техника, наречена „създаване на псевдо-бунтовнически и фалшиви партизански групи“. Така тя създава фалшива представа сред организаторите на операцията за готовността на народа и силовите структури на Венецуела да свалят президента Мадуро.

Това първо проработи преди около година, когато принудиха лидера на опозицията Гуайдо, а заедно с него и Белия дом, да повярват, че в ръководството на въоръжените сили на Боливарианската република съществува мощна група, която се противопоставя на Мадуро.

Има доказателства, че дори министърът на отбраната на Венецуела Владимир Падрино Лопес участва в това представление, като уж е обещал да допринесе за свалянето на Мадуро, но всъщност той е докладвал всичко на президента. Тази комбинация проваля не само плановете на опозицията, но и позволява да се открият и неутрализират групите от така наречената пета колона. И можем да кажем, че през май 2020 г. историята се е повторила.

Празнуване на победата?

Изглежда, че всичко е ясно. Опозицията на Венецуела, заедно с американските куратори, отново се провали. Мадуро със своите сътрудници триумфират.

Тази версия се потвърждава от вълната от упреци от общността на ветераните на американските специални части. Как ли не коментират провалилите се колеги. „Това са момчета, които не успяха да се утвърдят във висшата лига, така че са се опитали да създадат собствена висша лига в ущърб на собствената си сигурност“, каза бивш служител от специалните сили, които не се идентифицираха. „Много често момчетата се опитват да играят с големите момчета и не успяват. “Силвъркорп” просто стигна до крайност в това отношение”. Мнозина се възмутиха, че “Силвъркорп” с непрофесионалните си действия дискредитират „зелените барети“, които винаги са професионални.

Тук обаче човек може да спори. Зад американските специални сили има много големи провали. Започвайки с неуспешен опит за освобождаване на служителите на американското посолство в Техеран на 24 април 1980 г. и завършвайки с рекламирания фалшификат с ликвидирането на Осама бин Ладен. Така че поражението на "дивите гъски" във Венецуела е просто още едно звено в тази верига от неуспехи. И фактът, че в САЩ само мързеливите не плюят на провалилите се, също е напълно разбираем. Неуспешните наемници винаги са били разменна монета, от която винаги се отказват.

Кой защитава Мадуро

Освен това има основание да се смята, че няколко десетки наемници в шест превозни средства (дори с картечници) очевидно не са достатъчни, за да свалят властта във Венецуела. Някой може да си помисли, че въоръжените сили на Венецуела са лошо обучена сбирщина? И малка банда наемници ще е достатъчна, за да свали законната власт в тази страна?

Ами не. Ето го състава само на Специалните сили на Венецуелските въоръжени сили: бригада за защита и сигурност на висшите служители на президентската гвардия, Отдел за специални операции на Националната гвардия на Въоръжените сили на ВВС, 8-ма морска бригада за специални операции, Група специални сили № 20 на ВВС, 99-а бригада на специалните сили.

Освен това само в бригадата на президентската гвардия има около 300 бронирани машини в експлоатация. Що се отнася до най-елитната сила - 8-ма бригада за специални операции „Командос дел Мар“ на Морския корпус на ВМС на Венецуела, тя е един вид придворна и най-предана част с много високо ниво на бойна подготовка. Бригадата е перфектно въоръжена и оборудвана с модерна техника. Лично началникът на Генералния щаб ѝ обръща специално внимание, тъй като тя се  отчита директно пред него и е морски компонент на Специалните сили на Генералния щаб на въоръжените сили на Венецуела.

Още нещо много показателно. Американските „партньори“, преди Уго Чавес да дойде на власт, си взаимодействаха с военните на Венецуела и изпращаха специалните си части в Школата за специални операции на Сухопътните войски, разположена в село Кокояр, в щата Сукре. Школата е известна с високото ниво на подготовка и ... високата смъртност сред обучените бойци. Разполага с тренировъчна площадка за обучение на височина и десант без парашут, тренировъчна площадка за стрелба на снайпери на разстояние до 400 метра, както и специален курс на препятствия, по време на който се използва „жив огън“. Кадетът се обстрелва с картечници, използващи живи боеприпаси.

В допълнение към програмите за обучение за подготовка на техните специални сили, курсове за снайперисти, бойни плувци и програма за изучаване на основните принципи на приложението и тактиката на действията на отрядите за специални части за курсанти на военни университети, училището организира международни курсове за специални сили. И така. Не всички американски войници от специалните части успяват да преминат посочените курсове. Например, програмата има тест за смелост. Първо кандидатът трябва да скочи във вода от скала висока 15 метра, а след това 25 метра. И тогава на кандидата се предлага да направи същия скок със завързани очи и със затворени очи ... И на този етап повечето се провалят. Не повече от 10-15% от хвалените „зелени барети“ биха могли да направят това.

Някои казват, че и Саддам Хюсеин, и Муамар Кадафи също са имали добри военни, но са били предадени от тях. Следователно съществува вероятност от предателство от страна на военните лидери на Венецуела. Разбира се, никой не е застрахован от предателството. Въпреки това, за да се избегне изкушението, са създадени условия на проспериращ живот за военното ръководство на Венецуела. Силовите отдели са отговорни за определени структури на националната икономика, което им позволява да се "хранят" от тях. В тази връзка е трудно да се разчита на успешен преврат и завземане на властта в дадена страна със скромните сили за нахлуване, посочени по-горе.

Между другото, пресата често сравнява описания по-горе провал с неуспеха на десанта в средата на април 1961 г. в Залива на Прасетата. Това обаче е много неправилно сравнение. Преди 60 години има опит за провеждане на нормална десантна операция, както по море, така и по въздух. Съставът на силите за нахлуване наброява 1500 души, ВВС на САЩ участват в операцията, а военноморският десант е подкрепен с танкове и бронетранспортьори. Сега всичко е много по-скромно.

За ролята на САЩ и „добрите“ съседи

Нека се отклоним от силовия компонент на инцидента и да разгледаме политическия и финансов фон.

Като се има предвид, че в момента Сенатът на САЩ обмисля списък с организации, които могат да бъдат обявени за терористични (като Корпуса на стражите на ислямската революция), може да се предположи, че това ще бъде последвано от признаването за терористична структура на въоръжените сили на Венецуела или на органите на реда. И след това - и атака срещу конкретен лидер на тази структура. Както се случи наскоро с генерал Сюлеймани в Иран. Може би целта ще бъде самият президент Никола Мадуро.

Важно е да се отбележи, че ситуацията в районите на Венецуела, граничеща с Колумбия, се влошава. Например, в граничните щати Тачира и Трухийо по-голямата част от населението и властите подкрепят опозицията и традиционно участват във всички протести. Тези области практически не се контролират от правителството, което влияе благоприятно върху засилването на потока от контрабанда на оръжие, наркотици, гориво и пари. На този фон САЩ засилват използването на колумбийските специални сили.

В граничните райони се увеличи броят на колумбийските специални сили, които работят със задачите по събиране на информация, избор на маршрути за преминаване на границата и провеждане на саботаж и разузнавателна дейност във Венецуела. По протежение на държавната граница е регистрирано движението на въоръжени групи, подготвени за саботаж. Те събират информация за движението на силовите структури на Венецуела. Трябва да разберете, че всички незаконни въоръжени групировки в Колумбия се контролират от нейните специални служби.

Освен това финансирането на дейностите на Гуайдо се осигурява от правителството на Великобритания. Така в края на януари 2019 г. Министерството на външните работи и Британската общност призова Банката на Англия да предостави на Гуайдо достъп до 1,2 милиарда лири. Министерството на международното развитие обеща на Гуайдо 40 милиона паунда за преврата във Венецуела. Парите бяха отпуснати през януари 2020 г. след посещението на Гуайдо във Великобритания.

Какво беше това?

Сега отново към случилото се на брега на Венецуела на 3 май 2020 г.

Има основание да се смята, че частите на въоръжените сили на Венецуела са се срещали само с предна група наемници. Бойците от тази група е трябвало да ръководят действията на "бунтовниците", които вече са в лагерите във венецуелската джунгла. Тогава е ясно откъде са идвали надуваемите лодки на Колумбийския флот на река Ориноко (тече на петстотин километра южно от Каракас). По този начин планът на операцията е много по-амбициозен от простия десант на брега от няколко десетки диверсанти.

Най-вероятно той предвижда организиране на въоръжена съпротива срещу правителството на Мадуро на територията на Венецуела. С организацията на това трябва да се заемат пръснатите по страната диверсанти. Редници трябва да станат недоволните от правителството жители на граничните области. Вербуването се осъществява сред племената, които имат традиционно лоши взаимоотношения с властите в Каракас.

Между другото, операция “Гедеон” е кръстена на петия израелски съдия, споменат в Стария Завет, който с малък отряд от 300 войници прави успешна нощна атака срещу мадиамците и ги побеждава. Пресата периодично казва, че броят на наемниците е бил точно 300 души. Джордан Гудроу заяви пред репортери, че 52 души все още действат във Венецуела като част от операция „Гедион“, въпреки задържането и унищожаването на някои наемници.

Така провалът само на първата част от инвазията не означава пълния крах на операцията като цяло. Според Гудроу, на територията на Венецуела вече са създадени учебни лагери, където набират и подготвят войски за последващи атаки върху важни обекти на Боливарианската република. При толкова мощно финансиране и сложна ситуация в граничните райони на страната, трябва да се очакват нови опити за сваляне на Мадуро с помощта на диверсии и специални операции. В крайна сметка, венецуелските запаси от петрол са застрашени.

Превод: В. Сергеев