/Поглед.инфо/ Докато САЩ обединяват съюзниците си в лицето на китайската и руската заплаха, самите съюзници планират бягство и бавно, но усърдно копаят тунел под оградата на американския лагер. Декларирайки своята привързаност към американските цели на либералната демокрация, бидейки либерали едва ли не повече от САЩ, европейците осъзнават, че са се превърнали в паразитна лоза на дървото на американската мощ и няма да ги изкоренят. Американците постепенно се превръщат в европейски ресурс, мислейки, че именно Европа остава ресурс на САЩ.

Всъщност е трудно да се изчисли колко пари са инвестирали САЩ от края на Втората световна война в своята система за световно господство като цяло и в частност в системата на военните съюзи. НАТО е спонсорирана от САЩ институция, в която европейците действат като група държанки, които шептят любовни думи на на спонсора си, който щедро им плаща сметките и дори ги пуска в бизнеса си.

В крайна сметка САЩ дават на Европа част от вътрешния си пазар в замяна на лоялност и правото да разполага американски военни бази на своя територия. Европа е щастлива - Америка плаща банкета. И най-малката заплаха от страна на Тръмп да прехвърли цялата тази оргия на самоиздръжка и самодостатъчност веднага предизвиква обидени сълзи и обвинения в нелюбов.

Байдън, който замени Тръмп, избърса горчивите сълзи на Европа и прегърна треперещите ѝ рамене, печелейки радостни кимания и ридания за завръщането в семейството. Но държанката дори не мисли за отказ от планове за развод и разделяне на имуществото - като същевременно запазва достъпа до банковата сметка на спонсора.

Европа наскоро тихо, но твърдо защити правото на свободна любов, защитавайки доходите извън контрола на спонсора под формата на бъдещи печалби от работата на „Северен поток 2“, този подарък от коварен прелъстител и конкурент. И тя възнамерява да хвърли поглед към третия - в Далечния изток. Никакви скандали в семейството нямат ефект - изуменият спонсор откри границата на властта си над държанката. Той не можа да защити изключителното си право да танцува с момичето, което пои с шампанско.

Европа, с изключение на “СП-2 и цялата тръбопроводна система, която тя изгражда под лозунга „това е просто търговия“, всъщност е икономически гигант, сравним със САЩ, липсва само военен компонент. Китай с цялата си сила не може да се сравни с икономическия, научния, технологичния и потребителски потенциал, който Европа притежава.

Не случайно САЩ, Русия и Китай се борят за Европа. И Европа заема позицията "Момчета, не се карайте, това е ужасно!" И търси начини да продължи да приема пари и от трите страни, без да дава на никого пълното си предпочитание.

Възхитително е как Европа, под прикритието на статута на любима съпруга в султанския харем, успя да проникне в американската система на господство и да заеме привилегировано място в нея, като получи всички предимства, но прехвърли всички разходи към Съединените щати. От позицията на зависима и окупирана черга княжества, зависими от САЩ, следвоенна Европа се превърна в конфедерация и се придвижва към федерация. И сега иска да добави военна мощ към икономическата.

Както знаете, през пролетта на 2019 г. Европейският парламент създаде Европейския фонд за отбрана (ЕФО) и създаде в допълнение към него Европейския механизъм за мир (ЕММ). Целта на Фонда е изследване в областта на въоръженията, а бюджетът е повече от два пъти по-голям от бюджета на Агенцията за перспективни изследователски проекти на САЩ (ДАРПА). И ЕФО е създаден, за да насърчи износа на европейски оръжия за заетите в САЩ пазари и да обучи купувачите в използването им.

Експертите правилно виждат този стремеж като потенциална смърт на НАТО. В същото време Европа иска да запази правото на бизнес достъп до американския пазар възможно най-дълго, запазвайки роля на САЩ като спонсор на НАТО и правото да развива отношения с Русия и Китай по свое усмотрение. Отделя се от САЩ чрез декларации за привързаността към общите цели, с помощта на които САЩ ще бъдат подчинени на волята на Европа.

Тоест, през последните 70 години, Европа, разчитайки на Плана “Маршал”, успя да създаде развита следвоенна икономика, използвайки антисъветска риторика, за да избегне разходите за отбрана, докато, против волята на САЩ, изгради стратегически тръбопроводни системи с Русия, за да създаде Европейския съюз, като не само убеди САЩ, че не е насочен срещу САЩ, но и получи помощ за неговото създаване и сега, постепенно изгражда военна инфраструктура, която ще позволи елиминиране на военния (и следователно търговския, а след това и финансовия) монопол на САЩ по света.

И въпреки че всичко това се движи много бавно, не бива да се отнасяме към плановете на Европа с ирония. Европа, движейки се бавно и карайки всички да свикнат с идеята за нейната слабост и зависимост, създаде важни елементи на откъсване от Съединените щати и ще продължи това откъсване. Конфликтът на САЩ с Китай и Русия е много полезен за Европа - това улеснява Европа при планирането как да постигне целите си.

Сега САЩ са заложници на съюз с Европа. В случай на развод те ще обикалят света голи и боси. А Европа ще живее богато и щастливо, изграждайки отношения с Русия, Китай, Африка, Близкия изток и със самите САЩ по свое усмотрение. И застаряващите САЩ ще приветства всяко проявление на европейски интерес към себе си. Ето как ще изглежда многополюсният свят, в борбата срещу който Европа уж активно помага на САЩ.

Еврейският народ има поговорка: „Врагът ще ги направи имотни“. Това означава, че приятелят ще дойде и ще поиска, а вие ще дадете, защото няма как да откажете на приятел. Много „приятели“ безсрамно използват това. А врагът ще ви принуди да бъдете независими и по-силни. Ако не сте имали нищо, тогава ще се опитате да го имате. Ще създавате, трупате, измисляте. Врагът ще ви направи имотни. Приятелят ще ви отнеме имота.

Възникват два нетактични въпроса. Първо, кой всъщност е приятел и кой е най-опасният враг за САЩ? И второ: нима е добре, че Русия няма приятели, а САЩ имат? С такива приятели и врагове не са необходими.

Европа, като слаба жена, е усвоила много добре своята сила и се е устроила благополучно. Не, тя няма нищо против да продължи да получава американска издръжка. Но без да признава правото да ѝ се нарежда с кого да изгражда връзки.

Когато изсмуче всички сокове от САЩ, тя ще си тръгне с арогантна студенина. След като каже, че никога не е обичала Съединените щати. Че е дала на САЩ най-добрите години от живота си и сега има право на обезщетение. САЩ не вярват в това, но това е случай, когато „не е трудно да ме заблудите, аз самият се радвам, че съм измамен“. Това ще бъде поредната "американска трагедия", но САЩ просто ще получат това, което са построили. Нищо лично, само бизнес.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели