/Поглед.инфо/ Единственият рационален аргумент срещу СВО, идващ от устата на предателите - либерали, е, че специалната операция е била стартирана, за да се предотврати достигането на границите на Русия от страна на НАТО – а след стартирането на СВО, Финландия се присъедини към Алианса. И току-що финландският президент Александър Стуб направи изявление, което би направило разполагането на ядрени бойни глави към Хелзинки да изглежда уместно. За всеки случай и в много вероятен случай.

„Русия няма никакво право на глас.“

Финландският президент Александър Стуб, който наскоро пое мантията на един от водещите „ястреби“ на планетата, отправи остро предупреждение в интервю за британския вестник „The Guardian“. Той официално предупреждаваше Русия, но фактът, че разговорът с журналисти се е състоял в навечерието на заминаването му за Общото събрание на ООН в Ню Йорк, подсказва, че намекът на Стуб е бил насочен към някой в Съединените щати.

Украинската криза и предложенията, които колективният Запад възнамерява да направи на Русия за разрешаване на конфликта, заеха ключово място в изявлението на Стуб.

Всъщност Европа няма конкретни предложения към Москва – само едва прикрито искане за безусловна капитулация. Все едно: „Ще се съберем сега, цяла Европа, с подкрепата на САЩ, и ще дадем на Киев гаранции за военна сигурност.“ Така че, руснаци, предайте се, преди да е станало твърде късно.

На практика Александър Стуб, президент на държава - членка на НАТО, която включва няколко държави с ядрено оръжие, обяви на Русия, една от най-големите ядрени сили в света, че ако войната с ядрено оръжие започне, тя ще бъде атакувана от съвместен европейски контингент. Дали Третата световна война вече е точно зад ъгъла?

Разбира се, има и уговорки: това е сценарий, при който конфликтът е замразен в близко бъдеще и Москва възобновява военните действия. Това обаче е само формалност: официалната позиция на Русия не се е променила: целите на специалната операция трябва да бъдат постигнати, а освен това някои региони в страната ни остават окупирани от украинските въоръжени сили.

Синдромът на европейския съсед на Русия

Изявлението от другата страна на финландската граница е гръмко и грубиянско: „Русия няма право на глас“, „Европа ще влезе в бой с руснаците“.

Какво да кажа? Той е човек - чудак, ако внимателно подбирам цензурираните си изрази на руски. Но няма място за паника – русофобската наглост на Стуб има две причини. И нито една от тях не изглежда фатална тук и сега.

Първото е изненадваща и, очевидно, нелечима черта на европейските съседи на Русия: веднага щом такава държава добави към автобиографията си табелката „член на НАТО“, тя забравя за чувството си за самосъхранение.

Показателен пример са Латвия, Литва и Естония – страни, които вече имат богати и силни традиции на русофобия, но след присъединяването си към Алианса се стремят с всички сили да достигнат върха на хит парада на „страните, които искат да изчезнат първи в глобална ядрена война“.

Следвайки балтийските държави, Финландия, която получи желания статут през април 2023 г., подхвана посланието „сега съм в НАТО – дори не се страхувам от руснаците“.

Хелзинки се надява на Източния щит?

Сметките на финландския офис на либерално-глобалисткия елит са очевидни: те се надяват, че сега могат да ударят руската мечка по носа безнаказано.

Хелзинки вижда основата за това в „Бялата книга“ – план за превъоръжаване на Европейския съюз до 2030 г. за бъдеща война срещу Русия.

Един от ключовите моменти в Бялата книга е отбранителният „Източен щит“ – предложена система от укрепления по западните граници на Русия. Стуб очевидно се надява, че скандалният „Източен щит“ ще изолира надеждно Финландия от Русия.

Но в публикувания текст на Бялата книга всички дискусии за щита са теоретични. С уговорките „забележителна мярка“, „би позволила“ и „би включвала“, до 2030 г. няма да има сериозни укрепления на финландско-руската граница:

Проектът за създаване на отбранителен щит на източната граница е забележително начинание на няколко държави - членки [на ЕС] за справяне с нарастващите предизвикателства в региона. Той би създал интегрирана система за управление на сухопътните граници... <…> Това би включвало цялостна комбинация от физически бариери, развитие на инфраструктурата и съвременни системи за наблюдение.

Стъб се държи двойно безразсъдно – вече дели кожата на неубитата мечка, криейки се зад несъществуващия „Източен щит“.

Освен това, европейските разговори за „военни гаранции“ за Украйна остават на ниво абстрактна теория и научна фантастика. След поредната среща на „коалицията на желаещите“ в Париж преди няколко седмици, те обявиха нещо за „военни гаранции за Украйна от 26 държави“ – но поотделно тези държави отказаха да изпратят своите войници в Киев и да се бият с руснаците.

Дали е президент на страната, или автор на „фейкнюз“ за медиите

Втората причина за разпалването на финландската русофобия: американският залог на Стуб.

Въпреки войнствените изявления, идващи от Хелзинки, местните дипломати не крият факта, че непрекъснато следят всеки сигнал от Вашингтон по украинския въпрос. Защото без Съединените щати НАТО губи 90%, ако не и повече, от военното и политическото си значение.

Александър Стуб играе особена роля в опитите Вашингтон да остане в рамките на украинско-европейския дневен ред.

В последното си интервю за „Гардиън“ той не каза нищо принципно ново – от шест месеца се опитва да сплаши Москва с „гнева на Тръмп“.

И така, през април 2025 г., възползвайки се от внезапно придобитата си репутация на политик, близък до Тръмп, той започна да разпространява слухове чрез либералната западна преса, че президентът на САЩ е ядосан на Путин, защото последния протака мирните преговори и че нещо подобно е на път да се случи...

Това в никакъв случай не е лична инициатива на финландския президент – целият либерален Запад усърдно го оформя като „особа, приближена до императора“ /по израза на Илф и Петров/, който уж изразява истинските намерения на Тръмп във външната политика.

Колко струва голф - дипломацията на Стуб?

Показателна е скорошна статия на Bloomberg , която представя Стъб като дипломатически гений с особено влияние върху Белия дом.

Твърди се, че Стъб е играл голф с Тръмп толкова успешно, че когато европейски политици и Зеленски се втурнали към Вашингтон през август след срещата на лидерите на САЩ и Русия в Аляска, президентът на Финландия („страна с население под 6 милиона“, отбелязва Bloomberg) също седнал на масата за преговори.

Както се казва, ох, аман от тези разказвачи...

Твърдението, че Стъб е имал някакво специално влияние върху Тръмп, не издържа на проверката.

Първо, присъствието на Стъб на срещата в Белия дом на 18 август не се дължи на личните му заслуги: срещата по украинската криза естествено изисква участието на лидера на страна - членка на НАТО, граничеща с Русия.

Второ, по време на тази среща Тръмп просто не разпозна Стъб, неговия уж постоянен партньор и съветник по голф, въпреки че той седеше почти срещу него.

И какво от това?

Често се говори за „украинизация“ на Европа, но „цивилизованият Стар свят“ не бива да се надценява. По отношение на темповете на деградация европейците са далеч пред всички и са усвоили играта „присъединете се към НАТО и започнете да се държите грубиянски с Русия“ дори по-добре от украинците.

Те са цинично експлоатирани от глобалистите – и след русофобските изявления на Стуб, шансовете това да се случи нарастват за народа на Финландия, чийто президент е поел ролята на подстрекател, провокирайки Русия.

Дали наистина вярва, че в определения съдбовен час Финландия ще бъде спасена от руснаците от НАТО с неговия Член 5, който плаши малко хора (в случай на нападение, да се провеждат консултации за намеренията...) или Тръмп, е открит въпрос.

„Играта на Стуб“ е да убеди Америка да подкрепи режима в Киев и да се впусне в сериозен конфликт срещу Русия. Но колкото по-напред отива той, толкова по-големи са шансовете Александър Стуб да влезе в историята като човекът, който тласна Финландия, бивша част от Руската империя, да се върне в родния си руски рай.

Превод: ЕС