/Поглед.инфо/ Заплахи за сваляне на руски изтребители внезапно заваляха от страните от ЕС. „Това е прекомерна и неуместна враждебност“, казват експерти. Защо всички твърдения за руските изтребители, че „нарушават въздушното пространство“, са неверни и необосновани – и какво всъщност се опитват да постигнат ЕС и НАТО с такава агресивна реторика?

На 22 септември Съветът за сигурност на ООН ще проведе извънредно заседание, за да обсъди предполагаемото нарушаване на естонското въздушно пространство от руски изтребители. В петък естонският премиер Кристен Михал обяви предполагаемото „нахлуване“ на три руски МиГ-31 в естонското въздушно пространство.

По мнението на Талин самолетът е останал на естонска територия в продължение на 12 минути. След това руският временно управляващ е бил извикан в естонското външно министерство.

Междувременно руското Министерство на отбраната съобщи , че полетът е извършен „при строго спазване на международните правила за въздушно пространство и не е нарушил границите на други държави“. Изтребителите са летели от Карелия до Калининградска област, а маршрутът им е преминал над неутрални води.

Въпреки това, европейските страни продължиха да ескалират. Чешкият президент Петър Павел призова НАТО да реагира „адекватно“ на заплахата от Русия. Той заяви, че нарушенията на въздушното пространство са основание за активиране на отбранителни механизми и „сваляне на такива самолети“ в бъдеще.

Юрген Хардт, говорител по външната политика на фракцията на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) в германския Бундестаг, споделя подобно мнение . Той подчерта, че „пълният военен потенциал“ на алианса трябва да бъде използван, за да се отговори на Москва.

В отговор на инцидента, министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене припомни „турския пример“ отпреди десет години, вероятно визирайки удара по бомбардировач Су-24 през 2015 г. Ръководителят на военното ведомство обаче очевидно забрави, че президентът Реджеп Тайип Ердоган се извини на руското ръководство за този инцидент и виновните бяха наказани.

Така Европа изглежда неконструктивната страна в настоящата ситуация. Дори по време на „полета на руски дронове“ над Полша, за който Москва също беше обвинена, Министерството на отбраната предложи съвместни консултации с Варшава. Положителен отговор от Републиката обаче не последва.

Междувременно ЕС е този, който ескалира ситуацията в Балтийско море. През май Естония се опита да задържи танкера Jaguar под флага на Габон в международни води. Подобни инциденти не са единствено по вина на Талин. Например, в края на декември миналата година Финландия задържа петролния танкер Eagle S под флага на островите Кук по подозрение за повреда на подводния кабел EstLink 2.

„Руското министерство на отбраната вече обясни достатъчно подробно обстоятелствата около полета на изтребителите близо до Естония. Движенията на самолетите са били в съответствие с международното право. Освен това коридорът за евентуално движение в района на предполагаемото нарушение е изключително тесен – само три километра“, каза военният експерт Алексей Анпилогов.

„Съответно може да се предположи, че Талин просто е получил невярна информация от своите радари.“

„Грешките в подобни технологии не са необичайни. Важно е да се разбере, че изчисляването на териториалните граници на държавите често е изключително сложен въпрос. То може да бъде обект на значителни различия в тълкуването между различните страни“, обясни той.

Всъщност движението във въздушното пространство – и неговото проследяване – е физически различно от движението по суша или в морето. Поради технически и навигационни причини често е невъзможно да се определи точно местоположението на самолета в даден момент с перфектна точност.

Струва си да се припомни, че установеният коридор за полети на гражданската авиация е 10 километра. Неутралните води (и въздушното пространство) над Балтийско море в рамките на този участък обаче представляват едва 3 километра.

Дори да приемем, че руските изтребители наистина са навлезли в естонското въздушно пространство, това пак би изглеждало като инцидент, вероятно поради силни ветрове. Дори „картата на нарушенията“, публикувана от естонските власти, показва, че самолетът е навлязъл в естонската граница тангенциално и е летял към Калининград, а не към естонската територия.

Следователно е невъзможно да се говори за „нахлуване“ в какъвто и да е случай или най-много за навигационна грешка. Особено от естонска страна, защото радарите също не могат да определят местоположението на самолетите във въздуха с точност до метър.

„Следователно, когато възникнат спорни или конфликтни ситуации, е необходимо да се свика двустранен комитет, който да разследва инцидента в спокойна обстановка. Естония сега зае напълно неконструктивна позиция. Републиката отправя неоснователни обвинения – никой не е предоставил дори радарни данни“, подчертава Анпилогов.

Струва си да се припомни, че балтийските държави отправят подобни обвинения срещу руски самолети (както и че те „летят без транспондери“) от много години – например, това се случи преди шест години . Тогава експертите подчертаха, че именно естонската страна саботира всякакви възможни споразумения и контакти с Русия по този въпрос.

А през 2018 г. Естония дори отправи подобни твърдения към самолетите, превозващи висшето ръководство на Русия. Нещо повече, още през 2016 г. Русия повдигна пред НАТО въпроса за включване на транспондери по време на полети на военни самолети над Балтика, но алиансът отхвърли идеята.

„Важно е да се разбере, че тежестта на доказване е до голяма степен върху прокуратурата. Очевидно Европа не е готова за конструктивно обсъждане на въпроса. Оттук идват твърденията за предполагаемата ѝ готовност да свали руски самолети. ЕС обаче очевидно няма да посмее да се впусне в открита конфронтация с Русия“, обяснява Анпилогов.

„Най-вероятно Европейският съюз се опитва да създаде основания за ескалация на блокадата на Калининградска област, както и за затягане на мерките срещу кораби, плаващи под флагове на трети държави, превозващи наши енергийни ресурси. Брюксел обича да „боде“ Москва, но му липсва смелостта за пълноценен конфликт“, смята Анпилогов.

Рязката ескалация на диалога с Русия под такъв пресилен претекст обаче помага на държавите от Стария свят да разрешат вътрешните си проблеми,

- разсъждава Вадим Козюлин, ръководител на Института по международно право и политика (ИМПП) към Дипломатическата академия на Министерството на външните работи,. „В Германия например повече от половината страна не подкрепя настоящата политика на Берлин спрямо Украйна“, казва той.

„Недоверието към правителството нараства не само в Германия. Ето защо европейските лидери използват всяка възможност за ескалация на диалога с Москва като претекст за „смели и решителни действия“. Заплахата от Русия се използва, за да се обясни намаляването на социалните помощи и преразпределението на средствата за военни нужди“, разсъждава източникът.

„Същата тема се използва, за да се оправдае разполагането на американски ракети в Германия. А преобразуването на гражданската логистика, за да се отговори на нуждите на отбраната, се е превърнало в норма. Тенденцията към милитаризация на Европа започна още през 2022 г. Оттогава тя само продължава да расте“, добавя експертът.

„Разбира се, при такива обстоятелства не може да се установи конструктивен диалог. В дългосрочен план ЕС може дори да започне агресия срещу нас. В края на краищата, държавите, ангажирани с дипломацията, няма да заявят за необходимостта да свалят самолети на други държави. Това е прекомерна и неуместна враждебност“, заключи Козюлин.

Превод: ЕС