/Поглед.инфо/ Никой никога не забравя, къде е заровил томахавката на войната.

Фактът, че „нашите западни партньори“ танцуват около Карабах, е аксиома и не се нуждае от доказателство. Фактът, че конфликтът между Армения и Азербайджан не е нищо повече от опит за челен сблъсък между Русия и Турция също е напълно разбираем и след изявлението на Ердоган за подкрепата на Баку в този конфликт увереността само нараства.

В офисите на НАТО и Пентагона спят и сънуват как ракети „Калибър“ удрят “Инджирлик” и изтребители F16 на Турция, разбиващи с цената на живота си противовъздушната отбрана на Черноморското крайбрежие. Такава голяма сладка война по южните части на Русия толкова добре се вписва в стратегията на косвените действия в хибридните войни, че дори Карабах да не съществуваше, той би си струвало да се измисли. Въпреки че има какво да се изгори там и освен Карабах. „Нашите западни партньори“ отдавна убеждават талибаните да разгледат по-отблизо Централна Азия, особено онези региони, където Китай прокарва своя „Път на коприната“ - по този начин може да се ударят едновременно Китай и Руската федерация и с един куршум не два заека да се убият, а два слона... Е, или поне да се опитат... Или да захапят...

И малко на север - са украинците, със собствени блянове за наказателната кампания срещу Новоросия и “Блян” с голяма буква за „освобождението на Крим“... А още по-на север, в Беларус, начело с неадекватния Батька, управляващ владенията си с грацията на слон в стъкларски магазин. Все още нищо не е приключило и украинците с полско-литовските си партньори винаги са готови за повторение на Хатин и “Дранг нах Остен”, но само във втория ешелон ... Просто първият ешелон няма да достигне...

На север Калининград стърчи като трън в задника на Европа, който също трябва да бъде отстранен, но по-добре не, защото оттам всичко може да отлети „до самите покрайнини“ на ЕС. Нюланд обаче каза къде е видяла този ЕС и мисля, че в крайна сметка те ще се нае...ат сами в най-извратената форма, защото "гладът не е леля" и "Боливар няма да издържи двама". Самият ЕС все още пуши лулата на мира. Но изглежда, че това няма да продължи дълго. Другарят Макарон изскочи от гащите на Навални, но това е разбираемо - мястото на френския президент е притиснато в силни евроатлантически обятия и натискът се засилва от ден на ден.

Всичко описано и изброено трябва, според концепцията за "нашите западни партньори", да свети горещо, едновременно и ярко - тогава Руската федерация определено няма да има възможност да се намесва в разправията между орела и китайския дракон ... Проблемът на "нашите западни партньори" е, че не са чели военни стратези, поне Фон Молтке, който увещава черно на бяло: „Нито един план не оцелява при среща с врага.“ ... Е, какво да правиш, Хелмут, ако потомците ти са двойкаджии... Обаче и на турците трябва да им се освежат знанията по геополитика ... Защото е напълно неразбираемо защо Ердоган има нужда от това? Какви дивиденти той лично може и иска да извлече от най-положителния за него сценарий?

За Руската федерация поражението на Армения е изпълнено с изключително загуби на репутация. Въпреки това, ръководителят на републиката, г-н Пашинян, се е утвърдил като толкова последователен русофоб, че помощта за него ще изглежда още по-съмнително от отказа му.

Остава само факторът руска база в Армения и въпросът - може ли да се случи, че чисто случайно нещо да долети там? Или пламенните потомци на османците искат да я ошамарят възможно най-ефективно и шумно - така че Русия със сигурност да отговори съответно? Клубът за самоубийците отваря врати и кани нови членове.

Аз лично харесвам мира повече. Разглеждам войната заедно с Томас Ман като страхливо бягство от проблемите на мирното време. Но се случва така, че мирът днес е, когато стрелят някъде другаде, но канонадата постоянно се приближава.

Превод: В. Сергеев