/Поглед.инфо/ Току-що се проведе учението на американското стратегическо командване “Глобална Гръмотевица-2022”. Според официалното описание “Глобална Гръмотевица” обхваща цялата ядрена триада на Съединените щати. По принцип това са щабни учения, но в същото време са извършвани реални полети на бомбардировачи с голям обсег, маневри на подводници, имитация на изстрелване на междуконтинентални ракети.
Веднага се запомнят събитията от преди 38 години. Тогава НАТО проведе учението „Умел стрелец“, толкова реалистично, че съветското ръководство смяташе, че под негово прикритие Северноатлантическият алианс подготвя истински удар срещу Съветския съюз. Тогава Москва приведе стратегическите ракетни сили в повишена готовност. Светът мина по ръба на бръснача.
През 2021 г. остро реагира и руското министерство на отбраната. Ръководството на военното ведомство особено не харесва граничните полети на стратегическите бомбардировачи Б-52Х “Стратофортрес”, навлезли на 10 километра от въздушното пространство на страната ни. От такова разстояние американците симулираха изстрелване на крилати ракети с ядрени бойни глави. От Министерството на отбраната подчертаха, че условните удари са били нанасяни както от изток, така и от запад.
Разбира се, в сравнение с 1983 г., спътниковото съзвездие е станало “по-зрящо“, а средствата за наземен контрол са отишли далеч напред в развитието. Светът е станал по-прозрачен, включително и във военната сфера. Москва не прави никакви резки движения. Руските военни се ограничават до проследяване на противника. Може би дори е получена нова информация за стратегическата авиация на потенциален враг.
Като се имат предвид всички тези летателни учения, както и неотдавнашните учения на НАТО в Черно море и постоянните провокативни разговори в украинската и западната преса за „неизбежната“ руска атака срещу Украйна тази зима, може да се усети, че напрежението бързо се засилва покрай нашите граници, което може да доведе до пълномащабен военен конфликт.
Това отчасти е вярно. Те изпитват здравината на нервите на руските въоръжени сили, изпитват здравината на нашата защита, включително стратегическата. И все пак това, което се случва, очевидно не е концентрация на силите за започване на голяма война. Западът, разбира се, дрънка с оръжие, но дори американските военни публикации отбелязват, че наличните боеспособни сили в региона очевидно не са достатъчни, за да се изправят срещу Русия.
Така че в по-голямата си част цялата дейност на нашите „партньори“ е предназначена да повдигне духа на регионалните съюзници и да успокои Конгреса. Видите ли, сдържаме руснаците и потискаме техните „агресивни действия“ по всякакъв възможен начин. През цялото време, докато се подготвят едни или други военни провокации, медиите обсъждаха и „доста вероятната“ нова руско-американска среща на високо равнище. Излишно е да говорим , че първата среща между Путин и Байдън не само не доведе до подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон, но не реши дори задачата за деескалация, прокламирана от Белия дом. Какво в сегашните условия може да реши втора среща, особено предвид разцеплението в американската администрация?
По всичко личи, че санкционната пързалка не може да бъде спряна. Икономическите и технологични ограничения ще се умножават, както се вижда от неотдавнашните санкции срещу както собствениците на кораби, свързани със "Северен поток 2", така и срещу Московския физико-технологичен институт. Малко вероятно е да се постигне споразумение за прекратяване на цялата тази „дейност“. Със сигурност не при сегашните настроения във Вашингтон. Да не се стига до изстрелването на междуконтинентални балистични ракети е очевидно единствената работна точка от дневния ред.
Днес позоваването на международното право не действа. Разумните аргументи и обяснения също не работят. Трябва да признаем, че старият световен ред де факто вече не съществува. Новият все още не е нарисуван дори в щрихи. Е, как се нарича периодът между разрушаването на стария световен ред и установяването на нов? През цялата история на човечеството се нарича война. Значи Третата световна война вече е в ход. И не се провежда от ракети, самолети и кораби. В днешно време това не винаги е ефективно. Извършва се по други методи. И ако за момент се отклоним от инструментите за военно възпиране, ще видим кои.
Целта на воюващия е победата. Но какво се прави на стратегическо и тактическо ниво? Необходимо е да де неутрализира, да се извадят от строй оборудването и живата сила на врага. По-нататък - да се унищожи индустриалната и технологична база, да се блокира достъпа до жизненоважни ресурси, да изведе инфраструктурата от строя. Във войната с конвенционални средства всичко това се извършва със сила на оръжието - бомбардировки и обстрели, бързи атаки на мобилни части, прекъсване на комуникациите, избиване или пленяване на войници и командири.
Днес всички същите задачи се решават без стрелба и маневриране. Какво представляват санкциите, ако не усилия за парализиране на икономиката, индустрията и технологиите? Можете да бомбардирате индустриални градове, места, където се произвеждат високотехнологични продукти, пътища и други комуникационни линии, или можете да опитате да спрете предприятията, изследователските институти, пътното строителство и комуналните услуги с помощта на технологични и финансови ограничения. Секторните санкции са война срещу икономически сектори, които по никакъв начин не се различават по своите цели и потенциални резултати от широко разпространените по време на Втората световна война „операции с икономически цели“.
Ограниченията срещу руските банки са действия за отрязване на местните банки от финансови ресурси. Международната Бретън-Уудска система, приета през 1944 г. (с всички последващи модификации) е световна по природа. Това е средата, в която се разпространяват паричните потоци. Така че блокирането на достъпа до тях е подобно на блокиране на морските търговски пътища, използвани от врага. Същото важи и за ограниченията за износа и вноса, които нарушават правилата на СТО, в рамките на които доскоро съществуваше световната търговска система.
Провеждат се и враждебни действия срещу инфраструктурата на Русия. Всеки голям инфраструктурен проект, както международен, така и вътрешен, е атакуван от западните ограничителни мерки. Ако съответните обекти са подложени на въздушни нападения, тогава в отговор ще се използват системи за противовъздушна отбрана. В "мирния" вариант на санкциите се отговаря чрез заместване на вноса и сътрудничество с китайски другари - един вид “заем-наем”. Всичко това досега се прави с различна степен на успех, понякога с ограничен успех. Съдбата на войната далеч не е решена. Но почти основните усилия на противника са насочени към изваждане от строя на нашата жива сила и човешки потенциал. В съвременните условия не е необходимо да се унищожават физически хора. Достатъчно е да се направят безполезни, неспособни на активни действия, на съпротива, без желание да защитават своята суверенна държава, традиции, ценности. Това се прави със значителен успех, особено по отношение на младото поколение.
Младите хора, които се стичат в два-три големи руски мегаполиса, намирайки там работа в постиндустриални професии, попадат под обстрела на западното влияние, на което на практика не се противопоставят.
Повече или по-малко успяха да се справят с диверсионни групи на врага, представени от активната несистемна "опозиция", която всъщност в 99% от случаите се оказва съставена от чужди агенти както де юре (според руското законодателство). Но все още не се противопоставяме на масивното влияние на западната идеология. Сякаш вражеските самолети косят дивизия след дивизия и никой не се сеща да използва ПВО.
Ако проведете честно социологическо изследване на съвременната младеж, да речем Москва и Санкт Петербург, резултатите ще бъдат обезкуражаващи. Смятате ли, че постиндустриалните млади граждани на Русия (включително юноши) ще се бият за страната си в случай на агресия (например американска)? Как се отнасят към еднополовите бракове с осиновяване на деца, както и смяната на пола на непълнолетна възраст? И накрая, смятат ли страната ни за културно изостанала, несвободна – с една дума „Мордор“ или, ако се изразим с по-висок стил “немита Русия”? Искате ли да знаете колко млади хора в нашите градове „познават хора, които редовно употребяват наркотици“? Много от вас ще бъдат изненадани от отговорите.
Вече мълча за по-сложни неща. Например за стандарта на живот в регионите, за това как е устроен икономическият механизъм на страната, за това как наистина стоят нещата в страните от Европа и Съединените щати, какви процеси протичат в света. Почти във всеки въпрос повечето градски младежи весело и уверено ще цитират средната редакционна статия на “Ню Йорк Таймс”, при това с приблизително еднакви термини. Това се улеснява не само от социалните мрежи, насочени към различни групи (което е подобно на целенасочени бомбардировки) и холивудските филми, които имат очевидни предпочитания във вътрешния боксофис (това е килимно бомбардиране ), но и повечето от нашите университети, домашни филми и театрални представления, представления на звезди от развлекателната индустрия. Всичко това прилича на разрушителния ефект от вторичните експлозии, причинени от ракетен и бомбен удар.
Загубата на жива сила в Третата световна война, особено сред младото поколение, е ужасяваща. Разбира се, не е сто процента. И не всички загуби са невъзстановими. Но или мащабът им е силно подценен, или все още няма разбиране как да се спре тази смъртоносна за страната конвейерна лента. Човек не може да не се радва на успехите на Русия във военното организационно развитие и в обучението на нейните въоръжени сили. Това е много важно и ценно. Но истинските битки на Третата световна война вече са в разгара си. Те се провеждат в областта на икономиката, технологиите и финансовите системи. И най-важното е, че се води битка за сърцата и умовете на хората. И без хора няма да има кой да строи и военна техника.
Разбира се, войната се води не само срещу нас, но и срещу китайците и дори консервативните американци. Но, първо, това е съвсем друга тема, и второ, нашият фронт все пак ни е най-важен. И състоянието на нещата по него не предизвиква нищо друго освен тревога.
Превод: В. Сергеев