/Поглед.инфо/ Месеци преди президентът Барак Обама да обяви стремежа си за слагане край на десетилетията икономически санкции срещу комунистическия режим в Куба, Русия сключи с Хавана сделка в сферата на сигурността, насочена към потягане на връзките в областта на разузнаването и отбраната с диктатурата на острова, пише Бил Гърц във в. "Вашингтон таймс".
Споразумението Русия-Куба беше огласено на 16 май, когато в Москва беше подписан меморандум, слагащ началото на съвместна работна група между руския Съвет за сигурност и кубинската Комисия за национална сигурност и отбрана. Споразумението дойде в момент, когато американската разузнавателна служба се загрижи, че Русия предприема стъпки да следва плановете си за извършване на полети на стратегически бомбардировачи над Мексиканския залив и Карибско море, вероятно с помощта на Куба и Венецуела.
Наскоро руски представители проведоха обсъждания с двете правителства да използването на летища за руските бомбардировачи Ту-95, способни да носят ядрено оръжие. Бомбардировачите през последните месеци извършиха голям брой заплашителни полети близо до бреговете на САЩ. Освен това има признаци, че през последните няколко години Венецуела е удължила основната писта на международното летище Майкетия близо до Каракас. Американски служители са убедени, че удължаването ще позволи на Ту-95, възможно и въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави, да използват летището.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви на 12 ноември, че Русия ще започне да изпраща бомбардировачи с голям обсег: "Ние трябва да поддържаме военното си присъствие в Западния Атлантик и Източния Тихи океан, както и в района на Карибите и Мексиканския залив". Той отбеляза, че стратегическите бомбардировачи ще бъдат изпращани в района за "учения".
Руските стратегически бомбардировачи Ту-160 бяха във Венецуела миналата година. Витловите Ту-95 са неспособни да кацнат във Венецуела поради притеснения, че самолетът няма да има достатъчно дълга писта, за да излети отново. Удължената писта, когато бъде готова, ще бъде достатъчно дълга, казват служители от отбраната на САЩ, запознали се с документи от разузнаването.
Постигнатото през май споразумение за сигурност Русия-Куба беше огласено от Николай Патрушев, бивш директор на Федералната служба за сигурност /ФСС/, наследник на КГБ, и сегашен секретар на Съвета за сигурност, ключова институция в администрацията на руския президент Владимир Путин. "Ситуацията по света се променя бързо и е динамична. Поради това ние имаме нужда от възможност за бърза реакция", каза Патрушев на 16 май пред репортери в Москва. Кубинската делегация в Москва през това време беше водена от полк. Алехандро Кастро, офицер от вътрешното министерство и син на сегашния кубински лидер Раул Кастро.
През юли руски медии съобщиха, че Хавана се е съгласила отново да бъде отворен подслушвателният пост от съветската ера в Лурдес, Куба. Инсталацията беше създадена за шпиониране на американските комуникационни системи в южната част на Съединените щати. Тя беше затворена след рухването на Съветския съюз през 1991 г. По-късно Путин отрече, че шпионският обект отново работи. Патрушев беше определен от Москва да поддържа връзката с държавите от Латинска Америка. През 2008 г. той посети Венецуела за разговори с тогавашния президент Уго Чавес във време, когато руски и венецуелски бойни кораби провеждаха съвместни маневри. Русия е доставяла военно оборудване за венецуелската армия.
В реч в Центъра за стратегически и международни проучвания вицеадмирал Джеймс Сайринг, директор на агенцията за противоракетна отбрана /MDA/ на Пентагона, очерта приоритетите на САЩ за подобряване на сегашната ограничена мрежа за въздушна отбрана през следващите няколко години. По неговите думи отбранителната мощ ще бъде засилена с увеличаването през следващите три години на броя на ракети-прехващачи с наземно базиране /GBI/, които в Аляска сега са 33, а в Калифорния – 44; ще бъдат изпробвани нови GBI с подобрен вид ракета-убиец; ще бъде внедрен и по-мощен радар с голям обсег, който ще може по-добре да отличава приближаващи бойни глави от примамки, използвани за объркване на сензорите в системата за ПВО. Адмиралът заяви, че е напълно уверен, че системата от ракети-прехващачи със земно и с морско базиране ще е в състояние да защити страната от ракетен удар от Северна Корея или Иран, пише в сп."Sea Power". Адм. Сайринг, както и други представители на американската администрация, се опитва да омаловажи твърденията, че противоракетната система е създадена за отразяване на ограничен брой атаки, а не масиран удар с руски ракети с голям обсег на действие. Адмиралът не споменава използването на противоракетна отбрана срещу възможен китайски ракетен удар, както и не се спря на изявлението от китайското министерство на отбраната миналата седмица по повод третия успешен тест на ново ултразвуково летящо устройство, известно на Пентагона като Wu-14.
Вашингтон / САЩ