/Поглед.инфо/ Турците взеха за заложници Източна Европа. Така ръководството на НАТО реагира на съобщенията за явното нежелание на Анкара да подкрепя плановете на НАТО за защита на Полша и балтийските държави от „руската атака“. В самия военен блок това решение на Анкара вече беше наречено разрушително за съюза. Москва обаче не трябва да се радва на кризата в НАТО или да се ласкае от появата на политически съюзник там.

Турция отказа да подкрепи плана на НАТО за защита на балтийските държави и Полша, "в случай на руска атака". Турските власти "държат източноевропейците за заложници, блокирайки одобряването на това военно планиране, докато не им се направят отстъпки", съобщи висш източник в Алианса.

Според източник Анкара е поставила на НАТО тежко условие: да признае кюрдските Сили за народна самоотбрана (YPG), действащи в Северна Сирия, за терористи. Имайте предвид, че доскоро YPG се радваше на подкрепа от Съединените щати. Друг източник нарече поведението на турската страна „разрушително“ за съюза.

Турската делегация в НАТО, както и Министерството на отбраната и турското външно министерство все още не са коментирали получената информация. Коментирайки позицията на Турция, прессекретарят на НАТО Оана Лунгеску увери, че позицията на Алианса „да гарантира сигурността и защитата на всички съюзници остава непроменена“.

Очевидно е обаче, че западните партньори на Турция в Алианса се притесняват дали страната, която има втората по големина армия в блока след американската, ще остане в НАТО. И така, онзи ден Ангела Меркел каза: необходимо е да се положат всички усилия, за да се запази Турция в НАТО, тъй като тя има геостратегическо значение.

В Сената на САЩ, припомняме, вече биха алармата: Турция вече е пресякла червената линия, когато започна да изпитва зенитните системи С-400, закупени от Русия. Сенаторът-демократ Кристофър Ван Холен призова администрацията на Доналд Тръмп да наложи санкции срещу Турция, а Държавният департамент да повдигне въпрос с Анкара относно нейните „нови нарушения“ в Сирия и „нападения срещу кюрдите“. Подобни изявления от Вашингтон прозвучаха, след като турският лидер Реджеп Тайип Ердоган не стигна до сделка с Тръмп: 100 милиарда долара в замяна за изоставянето на С-400.

От друга страна, Ердоган не е правил гръмки заявления по адрес на НАТО, подобни на тези, които наскоро направи президентът на Франция Еманюел Макрон, който постави на Алианса диагноза „мозъчна смърт“. Нещо повече, наскоро президентът на Турция обеща да уреди противоречията си с другите страни от НАТО по повод използването на С-400.

Съвсем друг въпрос е, че Анкара не се интересува от „защитата на Прибалтика и Полша от Русия“, защото Турция играе собствена игра в рамките на Алианса, отбелязват експертите. „Като начало, Турция смята за нужно да си изясни ситуацията. Властите на страната вярват, че Русия няма намерение да напада никого. Доказателство за това е фактът, че в украинската криза тя подкрепя териториалната цялост на Украйна, но не се присъедини към санкциите срещу Русия“, заяви турският политолог Исмаил Тогрул.

„Преди това имаше криза в отношенията между Русия и Турция. Сега ситуацията е друга“, констатира събеседникът. „Официално турската страна не казва нищо по този въпрос, но дори и така, позицията на Турция се обяснява с факта, че съюзниците от НАТО не са я подкрепили по време на военната операция „Източник на мира“ (в северната част на Сирия), а напротив – проявиха агресия“, добави турският експерт.

Според Исмаил Тогрул „основната задача на Ердоган е защитата и сигурността на съюзниците в НАТО не само от фиктивни сценарии, но преди всичко от терористи“. „Турция се бори не с кюрдите като цяло, а с конкретни терористични групи“, подчерта събеседникът. „Тук става дума за позицията на Турция по отношение на собствената ѝ сигурност. Тя се интересува от отношението на НАТО с групировки, които в Турция се смятат за терористични организации и НАТО не я подкрепя по този въпрос. Турция отдавна отстъпва по тези въпроси, но колкото повече прави отстъпки, толкова повече членове на НАТО не се отчитат пред самата Турция“.

Както е известно, целта на Анкара е да създаде буферна зона по границата си със Северна Сирия, където да спира кюрдските формирования. „Но в НАТО критикуват плановете на Турция и дори я заплашват със санкции“, заяви директорът по научно-развойната дейност на Фонда за развитие и поддръжка на клуб „Валдай“ Фьодор Лукянов. Сбъскала се с такова противодействие от съюзниците в Алианса, Турция е решила да се възползва от наличните си инструменти, добавя експертът.

Такъв инструмент е и блокирането на плановете на НАТО за „защита на Прибалтика и Полша от Русия“. Още повече, както отбелязва Лукянов, „чувствата на другите страни, особено малките, не са интересни на Анкара“. Експертът също така вярва, че Турция не възприема Русия като заплаха.

В същото време Лукянов смята, че не трябва да се очаква никаква негативна реакция във връзка с този епизод от страна на НАТО. „И без това постоянно упрекват Турция, че е забравила съюзническите си задължения и не действа в духа на солидарността. Но практиката показа, че президентът Реджеп Таийп Ердоган не може да бъде впечатлен от такава критика“, счита експертът. „Защото Ердоган ще продължи да настоява на своето“. Лукянов прогнозира, че в крайна сметка ще бъде намерен компромис.

„НАТО ще смекчи позицията си по отношение на Кюрдистан, а в отговор Турция ще подкрепи плана на НАТО за защита на Полша и балтийските страни от „руската заплаха“.

„Това е символично действие за Турция“, добавя събеседникът.

„Турция има съвсем различни приоритети и нейният светоглед по отношение на сигурността е съвсем друг. За нея е важно какво се случва в Близкия Изток, Средния Изток и конкретно, в Сирия. Там най-важният партньор на Турция е Русия. Това не радва много турците и те с удоволствие биха минали и без нея. Всичко останало е второстепенно и на Турция не ѝ трябва да жертва взаимодействието си с Русия, за да подкрепи формално страховете на съюзниците си. Мисля, че Ердоган използва това като разменна монета, за да постигне своите цели“, смята Лукянов.

Също така той припомни, че ако се погледне многовековната история на отношенията между Турция и Русия, то те са много сложни по-скоро негативни. „Взаимодействието, което съществува сега, не се основава на дълбоко доверие, а на разбирането както в Русия, така и в Турция, че двете държави няма да получат нищо в Сирия една без друга. Това е солидна основа за взаимодействие“, пояснява експертът.

Превод: В.Сергеев