/Поглед.инфо/ През последните два дни Украйна реагира бурно на указа на руския президент Владимир Путин от 15 ноември „За предоставяне на хуманитарна подкрепа на населението на някои райони на Донецка и Луганска области на Украйна“.

Министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба, който току-що бе на посещение в Брюксел, каза, че е информирал външните министри на Франция и Германия за указа, който „всъщност говори за по-нататъшната икономическа интеграция на определени региони на Донецка и Луганска области (ОРДЛО), временно окупирани територии на Украйна, в икономиката на Руската федерация“.Очакваме осъждането на този указ, защото той явно противоречи на буквата и духа на Минските споразумения“, каза Кулеба.

Вчера Министерството на външните работи на Украйна предаде официална протестна нота до Министерството на външните работи на Руската федерация, в която подписването от президента на Руската федерация на указ № 657 за признаването от Русия на „ така наречените „сертификати за произход на стоките, които се издават на временно окупираната от Русия територия в Донецка и Луганска области“, се нарича „груба намеса във вътрешните работи на Украйна, нарушаване на нейното законодателство и нормите на международно право. "

Киев смята, че подписването на указа противоречи на задълженията на Русия по Минските споразумения и споразуменията в рамките на "нормандския формат".

Освен това бившият министър на външните работи на Украйна Павел Климкин каза, че с подписването на указа „се създава възможност за по-нататъшна не пълзяща, а експлозивна интеграция. Това вече е реално, икономиката на тези територии се изтегля като с прахосмукачка към Русия“.

Любопитно е също, че указът е подписан на фона на истинска истерия около факта, че „Путин е на път да атакува Украйна“, която Вашингтон и Лондон започнаха да надуват отново в началото на ноември. И от което първоначално Киев се дистанцира по всякакъв начин, заявявайки, че не вижда струпване на руски войски близо до границите си. Обаче само до 14 ноември, след което не само Киев, но и Берлин и Париж се присъединиха към хора на Вашингтон-Лондон, пеейки за предстоящото нападение на Украйна от Русия.

Френският президент Еманюел Макрон по време на телефонен разговор с Владимир Путин е стигнал дотам, че е заявил, че Франция е готова да защитава териториалната цялост на Украйна.

А Германия вчера временно спря сертифицирането на „Северен поток 2“, което може би е целта на клиентите на скандала, въпреки че формално всичко се дължи на технически причини – необходимостта от създаване на дъщерно дружество от оператора Nord Stream 2 AG, което да управлява немския сегмент от газопровода.

В същото време в самия Донбас броят на атаките на ВСУ явно се е увеличил през последните седмици. Освен това беше създаден прецедент за използването на оперативно-тактически БПЛА Байрактар от украинска страна. На което нямаше ясна реакция от Париж и Берлин, а Вашингтон изобщо не подкрепи действията на Украйна.

Очевидно е, че подписването на Указ № 657 от Владимир Путин беше асиметричен отговор на Русия на случващото се.

Сега е моментът да разберем същността на указа, както и как и в каква степен той отговаря на Минските споразумения.

Постановлението задължава правителството на Руската федерация да предостави в рамките на един месец по изключение и само за периода до политическото уреждане на проблема в ОРДЛО /отделни райони от Донецка и Луганска области/ въз основа на споразуменията от Минск:

1/ признаване от Русия на сертификати за произход на стоки, издадени от органите на Луганска и Донецка народни републики /ЛДНР/;

2 / допускане на стоки от ЛДНР при равни други условия с руските стоки на руския пазар на обществените поръчки;

3 / неприлагане на количествени ограничения върху износа и вноса по отношение на стоки, прехвърляни между Русия и ЛДНР.

Украинската страна от дълго време и без особени колебания заявява, че няма да изпълни Минските споразумения. Буквално на 15 ноември заместник-председателят на украинския парламент, който до вчера беше и ръководител на партия „Слуга на народа“, Александър Корниенко, обяви необходимостта от удължаване на закона за OРДЛО с още една година единствено поради факта, че той "Формално е маркер за руската страна, че оставаме в Минския процес. Законът не е действащ, нито един член не е влязъл в сила. Той само се подновява ежегодно."

Тоест говорим за имитация на Украйна на изпълнението на Минските споразумения, както във всички останали случаи. В този смисъл временното действие на указа (до осъществяването на Минските споразумения) дори не е толкова стимул за Украйна да ги изпълни (това като цяло днес е нереалистично), колкото индикация, че тази игра може да се играе и от двете страни.

Тоест вие имитирате изпълнението на споразуменията, а ние се преструваме, че вярваме в изпълнението им от вас, и затова въвеждаме някои икономически отстъпки за ЛДНР само временно - до тяхното изпълнение. Но всъщност това означава - или за много дълго време, или завинаги.

Самите хора, които преди няколко дни говориха че спазват Минските споразумения при условие, че използват атакуващ БПЛА от украинската страна в Донбас (което, разбира се, пряко им противоречи), се втурнаха да говорят за несъответствието между указ № 657 и същите многострадални споразумения от Минск.

По-специално, известният пропагандист-клоун, както и говорител на украинската делегация в Тристранната контактна група Алексий Арестович каза, че „това действие пряко нарушава споразуменията от Минск както и Нормандските договорености, където е записано, че страните се въздържат от икономически и политически стъпки, които допринасят за по-нататъшното разделяне на окупираните територии с Украйна“.

Но всъщност Украйна, която организира комплексна икономическа блокада на ЛДНР от 2017 г., допринесе за по-нататъшното разкъсване на тези територии с Украйна. Това означава, че по този начин тя е нарушила Минските споразумения. Актът на хуманитарна и икономическа подкрепа от Русия може да се тълкува като нарушение на Минските споразумения, само ако се основавате на напълно извратена логика.

Що се отнася до допускането до пазара на обществени поръчки - например, украинският бизнес, дори седем години след подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС, не може да влезе в наистина гигантския (до три трилиона евро) пазар на обществени поръчки на Европейския съюз . Въпреки че в началото това беше представяно от пропагандистите като вкусна хапка за украинските предприятия и една от главните награди за подписването на споразумението.

Там просто не ги допускат, като поставят бариери в техническата регулация, както и защитават родните си производители и т.н. В същото време "западните партньори" не просто току-що навлизат на украинския пазар на обществени поръчки - те са овладели повече от половината от тях във финансово изражение. И това стана важен елемент в унищожаването на цели клонове на украинската преработвателна индустрия.

Пазарът на обществени поръчки в Русия се оценява на много приличните 30 трилиона рубли. За икономиките на непризнатите републики участието в развитието на такъв пазар е реален шанс за възраждане. Дори и в сегашните тежки условия.

Ако руското правителство иска и е в състояние да елиминира техническите и бюрократични бариери за участие в пазара на обществени поръчки за предприятията от ЛДНР, това може да послужи не само като тласък за развитието на местния бизнес, но и действително да закрепи икономическата интеграция на тези територии с Русия завинаги.

Превод: ЕС