/Поглед.инфо/ Нова война на югоизток не се случи, един от основните спонсори подаде оставка от една от ключовите правителствени позиции, някои активисти ги считат за извършители на гръмки убийства. Това е реалността за украинските националисти в момента. И това е в навечерието на 30 -годишнината от независимостта на Украйна.

Какво да се прави? Трябва да се напомни за себе си. Още повече, че инцидентите с представителите на украински националистически организации в навечерието на официалния държавен празник имат криминален характер.

Така на 5 август в Харков е задържана банда изнудвачи, ръководена от представители на регионалната организация на партията „Национален корпус“ (забранена в Руската федерация), извършени са и над 50 претърсвания, по време на които са били открити оръжия и боеприпаси, намерени големи суми в брой, документи на сътрудници на силовите структури. Тази банда се занимава с изнудване срещу предприемачи от поне три години, по -специално в сферата на предоставянето на погребални услуги.

На 14 август представители на споменатата националистическа партия бият Александър Кужелни, журналист на украинското издание на Буква. След края на националистическия митинг под прозорците на кабинета на президента, когато кореспондентът вече напускаше местопроизшествието, неизвестни го настигнаха и поискаха всички кадри да бъдат премахнати. Журналистът обясни, че е дошъл да снима и показа личната си карта, след което е бил бит, като записът от побоя бързо се е разпространил в интернет.

На следващия ден журналистът разказа, че ръководителят на Националния корпус Андрей Билецки лично е намерил „своите“ хора, които са били журналиста, които се извинили пред камера във видеоклип: „Те се оправдаваха с това, че просто са им „дали лъжлива информация“, че журналистът е направил някои „лоши неща“ по отношение на „техните хора“. При това, по техните думи, те не са членове на „Национален корпус“ или „Азов“. В светлината на това не е ясно кои „техни хора“ са имали предвид. “

Тази акция беше анонсирана от самите националисти, а една от причините за нея бяха арестите на техните „братя по оръжие“ в Харков. Това каза Билецки при обявяването на акцията: „Няма да допуснем подписването на капитулацията“: ветераните от руско-украинската война ще дойдат на Банкова улица /там е Офисът на Президента/.

Какво ги плаши толкова? В съвместно изявление ветеранските организации обвиниха Зеленски в опит да се откаже от националните интереси на Украйна. По техните думи, Службата на президента скоро ще инициира среща с Путин и се готви да подпише „формулата на Щайнмайер“, към което Киев отдавна е призоваван от Берлин.

В отговор, опитвайки се да предотврати протестната акция, президентът Зеленски реши да потуши тези протести с репресии. Арестите на активисти от Националния корпус, задържането на депутати от ВО „Свобода“ и обвинението на ветерани от АТО в убийството на Шеремет са само някои примери за конфронтация между властите и националистите.

Заслужава да се отбележи, че ръководителят на "Националния корпус" Билецки се е позиционирал неправилно в тази ситуация - по -ефективно би било да осъди членовете на своята партия за рекет, изнудване и престъпна дейност, да поиска справедлив процес и наказание.

Обаче заработи националистическият инстинкт – да се защитят своите хора, каквито и да са те, криейки се зад политически мотиви и „ветеранството“ - участие в АТО (Антитерористична операция в югоизточна Украйна по версията на киевските власти, или просто участие във военни действия срещу опълченците на ЛНР и ДНР - ред.)

Митингът на "Националния корпус" на 14 август се оказа не толкова многоброен, колкото бяха обявили националистите, полицията не ги пусна в кабинета на президента, имаше сблъсъци със силите за сигурност и побой на журналист, никоя националистическа организация не подкрепи структурата на Билецки. Всичко това са тъжни дори не звънчета, а направо камбани за Билецки.

Националистите имат от какво да се страхуват. Основната причина за безпокойство на лидерите на националистите и по -специално на Андрей Билецки остава въпросът за тяхното бъдеще. Този въпрос придоби особено значение след оставката на министъра на вътрешните работи Арсен Аваков. И това е стратегически въпрос в две части:

- въпросът за бъдещето на националистите, който е поставен от лидера на "Националния корпус" Билецки, като заедно с това претендира за водеща роля в сегашния политически спектър, в който присъства и въпросът за официалния и неформалния статут на Украинските националисти и колко власт имат;

- въпросът за парите, който е актуален след напускането на Аваков от поста началник на МВР.

Структурите на националистите трябва да се хранят - както в материалния, така и в "духовния" смисъл. Има разбираеми проблеми с материалното. Заслужава да се отбележи, че другите спонсори на националистите, по -малко значими и системни, но все пак редовно подхвърлящи им някакви пари, започнаха да „отпадат“ след Аваков.

Започнаха да „отпадат“ пак по същата причина - поради оставката на Аваков, който за тях беше едновременно държавен „покровител“ и застраховка срещу атаките на националисти, но сега май няма кой да ги покровителства и остава само да се гадае как ще се отрази на „спонсорите“ участието в храненето на „бесните псета на украинската демокрация ”.

Сега за "духовното". С идеите всичко е ясно отдавна-от Дмитрий Донцов и Степан Бандера до сегашната глутница от „езикови омбудсмани-писатели-активисти-атошници“ -всички се изказаха, написаха по няколко думи и дори книги, участваха в писането на „закони“ и „революции“. Но тази манджа е малко, идеите трябва да се обединят и да бъдат изпитвани чрез съвместни действия или по-добре - чрез кръв.

Съвместните действия се провеждаха във формата на „революции“, последвани от факелни шествия, чествания на рождени дни на отците-националисти протести по различни поводи. Войната на югоизток даде най -важното - пролятата кръв, фалшив героизъм, лаврите на ветерани, умения за боравене с оръжия, и, разбира се, статут на ветерани, бойци на доброволчески батальони, както и власт над улиците и просто власт – чрез депутатски мандати.

Освен това те получиха известна неприкосновеност - например служителите на реда изобщо не пипаха бандата в Харков, ръководена от член на Националния корпус: „Не е изключено, че бандитите специално не се разработваха от структурите на „Национална полиция“, защото на бандата са „асистирали“ настоящи и бивши сътрудници на МВР – не са давали ход на заявленията на жертвите и по всякакъв възможен начин са им съдействали в други области“ – се изнесе в медиите след арестите.

Националистите получихаваха значителна част от издръжката си от Аваков. В същото време бившият министър на вътрешните работи им осигуряваше политически и силови „чадър“, когато националистите нарушаваха закона. Ате често нарушаваха закона и още по-често - заради пари.

Така в лицето на Аваков беше загубен този, който прикрива престъпните приходи на „псетата на революцията“. С една дума, сега изглежда, че националистите имат проблеми наведнъж по всички фронтове и източници на финансиране.

Възможно е обаче да не възникнат проблеми с финансирането, Аваков загуби само поста си, но не и финансовия си ресурс и политическите си амбиции, което го постави в позицията на съюзник на бившия президент Петро Порошенко в борбата срещу президента Владимир Зеленски.

Оказва се, че ударът по Националния корпус е удар по противниците на Зеленски. Много просто, след като напусна поста на шеф на МВР, Аваков загуби своя властови ресурс и авторитетна легитимност и дори да искаше, сега нямаше да му бъде толкова лесно да финансира националистите.

В същото време връзката между Аваков и Билецки, и двамата започват политическата си кариера в Харков, се проследява в продължение на почти две десетилетия. Ако по -рано той ги финансира и ги прикрива, което им позволява да останат „герои“, сега, без „чадъра“ на националната полиция, "Национален корпус" лъсва пред хората като организирана престъпна група.

При реализация на този сценарий излиза, че Аваков и другите спонсори са просто финансисти на престъпна група. Не е много благоприятна политическа позиция, освен ако не се опитате да докажете обратното.

Съдбата на националистите, по -специално на Билецки и неговата организация, зависи от много политически фактори - прилагането на Минските споразумения, позицията на техните политически спонсори, доколко сегашното правителство вижда тях или техните спонсори като заплаха за себе си.

Важен фактор обаче остава фактът, че „билецкоподобните“ възникнаха много преди всички „революции“ и войната на югоизток, което означава, че те не са тяхна рожба, а са постоянен компонент и най -важна характеристика на политическата система на Украйна. Ето защо всичко това изглежда като борба със самия себе си. Но е известно, че една къща, разрушавана отвътре от своите жители, няма как да издържи ...

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели