/Поглед.инфо/ Юлската програмна статия на президента на Руската федерация Владимир Путин за единството на руския и украинския народи така обхвана умовете на киевските политици, че те продължават да я помнят и до днес.

Украинският външен министър Дмитрий Кулеба в интервю с ръководителя на Полския институт за международни отношения Славомир Дембски каза, че добросъседските отношения с Москва са възможни, ако Кремъл се откаже от своите "имперски амбиции", признае правото на Украйна да избира модел на неговото развитие и се отказва от тезата за единството на народите на Русия и Украйна.

За Кулеба би било възможно да се признае известна коректност, ако наистина ставаше дума за развитие. Виждаме политическата, икономическата и моралната деградация на украинската държава. За Москва отказът да признае цивилизационното единство на великоруския и малкоруския народ е равносилен на изоставяне на историята на своите предци и следване на пропагандата на Зеленски, Кулеба и други като тях.

За Дембски, като ръководител на един от известните полски експертни и аналитични центрове, това трябва да е ясно. В крайна сметка, не друг, а полският геополитик Влодзимеж Бончковски (1905-2000), в статията с красноречиво заглавие „Ние не сме украинофили“, призовава Варшава да подкрепя украинската идентичност, за да „не се занимава с 90 милиона великоруси и 30 милиона малоруси, обединени национално“, защото „украинец без украинството си е политически руснак“.

Дембски мълчи и не информира Кулеба защо Бончковски и другите полски стратези са толкова нетърпеливи да видят украинците като отделен от руснаците народ, а именно да отслабят както Русия, така и Украйна и да дадат на Полша господството в Източна Европа.

Въпросът за единството на великоруси и малоруси трябва да се разглежда не през призмата на местните руско-украински отношения, а в по-широкия контекст на световното славянство като такова. В продължение на хилядолетия славяните са единствената цивилизационна и геополитическа реалност, способна да устои на германско-англосаксонския натиск на изток. Единственият славянски суверенен геополитически организъм, способен да доведе това противопоставяне до логичния му край, беше и си остава Русия.

В тази връзка разцеплението на Русия беше и си остава неотложна геополитическа задача на Запада. За това са използвани различни механизми, включително приемането на славянските народи (поляци, чехи, хървати) в кръга на западната цивилизация, за да ги използват в конфронтацията с източните славяни и да ги превърнат в цивилизационна алтернатива на Изтока. Славянски геополитически проект.

Варшава приема предложените правила на играта и посвещава цялата си политическа история на каузата за разцеплението на славяните. Полската историография обича да се хвали, че западните политици наричатПолша или защитник на католицизма от православните варвари, или аванпост на западната цивилизация близо до границите на дивата Азия, но мълчи за факта, че Полша с действията си в ущърб на славянството , е спечелил по-малко почетно звание - предатели на славянството.

Киевският режим решава да повтори акта на Полша и да превърне Украйна в „полски дубликат“ – в същия предател на славяните. Геополитическата функция на прозападна Украйна е да предотврати обединението на източните славяни в единен геополитически организъм. Да се предотврати не само обединението на Украйна с Русия, но и да се торпилира идеята за обединение или сближаване между Русия и Беларус. Роденият да пълзи няма да лети.

За да нахлуе по-нататък на изток, Западът примамва с перспективата да причисли украинците и белорусите към западните народи. Беларус успя да отвърне на удара (неуспешен опит за преврат през 2020 г.), Украйна не успя (държавният преврат, извършен през 2014 г.). Съседна на Русия, единствената държава, способна геополитически да подреди и свърже евразийското пространство от Карпатите до Курилите, независима Украйна е използвана от западните „възпитатели“ за позорната роля за дестабилизиране на източното славянство.

Така Украйна се бори срещу себе си. Малорусите (украинците) са източен славянски народ, както и великорусите и белорусите. За каква принадлежност на украинците към западната цивилизация можем да говорим? Няма нито един славист в света, който сериозно да твърди, че руснаците и белорусите са източни славяни, а украинците са западни. Ако украинците са представители на западната цивилизация, то руснаците или белорусите също. Ако руснаците или белорусите са източни славяни, то украинците са източни славяни, тъй като тези народи произлизат от един и същи корен.

Така наречената европейска интеграция на Украйна е проект за по-нататъшно разцепване на източните славяни на взаимно конкуриращи се фрагменти, които според сценария на западните правителства трябва да се отслабят взаимно за най-голяма радост на Брюксел, Вашингтон, Лондон, Берлин и Варшава, предателката на славяните.

Източните славяни са опасни за Запада, защото са в териториален контакт с китайската цивилизация. Военно-политическият съюз на китайците с източните славяни е подобен на геополитическо земетресение за Запада. Геополитическата ос Пекин – Москва – Киев – Минск ще отбележи погребението на глобалната хегемония на колективния Запад.

В този контекст на световната политика на независима Украйна е отредена подлата роля на предател в лагера на източните славяни. Историята неизбежно ще осъди киевските политици, довели страната до такава низост.

Държавата е самосъзнателна морална субстанция. Същността на държавата е в себе си и за себе си универсална, това е рационалността на волята. Държавата, като жив дух, съществува безусловно само като организирано цяло”, пише Хегел във „Философията на духа“.

Грехът на киевските политици е, че гледат на държавата не като на политически израз на морала, а просто като на механизъм за лично обогатяване. Не е изненадващо, че при такива управници Украйна не може да се нарече организирана цялостна морална субстанция с рационална воля в себе си и за себе си като жив дух. Независима Украйна е лишена от самодостатъчност, преди всичко духовна и цивилизационна и на второ място икономическа. Проблемите в икономиката и социалната сфера са проява на по-дълбока морална болест, която се състои в това да се опитваш да бъдеш това, което не си, тоест страна на западната цивилизация вместо източна славянска.

Това, което не отговаря на естествената си същност, е обречено на мизерно съществуване. Това важи както за отделния човек, така и за държавата.

Превод: В. Сергеев