/Поглед.инфо/ Появяват се подробности за характеристиките на новия украински дрон, който ВСУ започнаха да използват в зоната на СВО - летяща огнехвъргачка. Устройството успя да получи както ярко прозвище, така и споменаване в западната преса - и веднага беше успешно свалено от руските военни на територията на Курска област. Как работи този дрон и колко сериозна заплаха представлява?
Военни анализатори активно коментират появата на зрелищен БПЛА на въоръжение в ВСУ, който използва като оръжие запалителна смес. През последните дни започнаха да се появяват видеоклипове на това устройство в действие.
И още на 8 септември стана ясно, че дронът в никакъв случай не е оръжие-чудо. Бившият депутат от Върховната рада на Украйна Олег Царьов, който живее в Русия, съобщи за „първото потвърдено сваляне от наши военни на украински огнехвъргачен дрон, т. нар. Дракарис“. Свален в Рилски район на Курска област.
Безпилотният летателен апарат най-вероятно дължи прякора си „Дракарис“ на украинската армия. Изправени сме пред опит да представим новото устройство като нещо ужасяващо, върховно, абсолютно оръжие, което във фентъзи сериалите всъщност е огнедишащ дракон.
Този пропаганден пропуск беше щастливо подет от американския телевизионен канал Си-Ен-Ен: той нарече устройствата „драконови дронове“. Военният експерт Никълъс Дръмънд описа Дракона като „отвратително нещо“, а американското издание „Уор Зоун“ нарече дрона „напълнен с ужасяващо вещество“.
Всяка огнехвъргачка, и особено летяща, наистина, поне от психологическа гледна точка, е сериозен противник. Принципът на действие на "Дракарис" се основава на използването на така наречения термитен заряд. Това изобретение далеч не е ново - подобни заряди са били пуснати от немски пилоти на позициите на британските войски през Първата световна война. По време на Втората световна война горимата смес е използвана от американците за бомбардиране на Токио, а използването на напалм от тях по време на кампанията във Виетнам е широко известен факт.
За създаване на термитна смес най-често се използва прахообразен алуминий или магнезий, както и железен оксид. При запалване сместа може да достигне температура от около 2500 градуса, а поради наличието на окислител може да гори дълго време, без да реагира на пожарогасителни агенти. По-специално, взаимодействието с такава смес от вода причинява освобождаване на голямо количество детониращ газ, което от своя страна може да доведе до силна експлозия.
Боеприпасите, носени от дрона, са с форма на термитна бомба и са оборудвани с електрически детонатор. Това позволява запалване на заряда по време на полет и разпръскване на продуктите от горенето. В допълнение, дизайнът на „Дракарис“ позволява използването на допълнителни контейнери, пълни със запалима течност, което подобрява бойния ефект.
Касетъчните запалителни бомби могат да се използват за оборудване на дрон с огнехвъргачка. Пример за това е т. нар. касетъчни бомби за еднократна употреба съветско производство РБК-250 ЗАБ 2,5. Боеприпасът е ефективен за бомбардиране на гористи местности, дървени сгради, гари и влакове със запалими материали.
Всяка авиобомба в касета (а касетата побира общо 48) тежи 2,7 кг, като 1,72 кг се падат на пиротехническия заряд. Основава се или на термит, или на лепкава запалителна горима смес. Сместа лесно унищожава всякакви запалими предмети, разтопява или прогаря метални конструкции и дори може да причини напукване на бетон и камък. Щетите, които „Дракарис“, оборудвани с термитни заряди, могат да причинят дори на добре укрепени позиции, са съвсем очевидни.
Всичко това обаче работи с реална бойна ефективност само в случай на масово използване на такива устройства и на големи площи. Например, руските наземни тежки огнехвъргачни системи „Солнцепек” и „Тосочка” поразяват врага с десетки 220 мм термобарични снаряди едновременно, като за секунди изгарят площ от няколко хектара.
Украинският дрон не може да направи нищо подобно. Регистрирана е само случайна употреба. Днес Украйна няма нито техническата, нито финансовата възможност да пусне „Дракарис“ в масово производство. Термитните боеприпаси са много скъпи и Украйна разполага с малко количество от тях. Единственото предимство на този дрон пред тежките огнехвъргачни системи е обхватът му на използване.
Драконите обаче са бавни и уязвими. Сваленият „Дракарис“ в района на Курск е пряко потвърждение за това.
Най-разпространеното средство за борба с БЛА са руските системи за радиоелектронна борба . Пълноразмерни комплекси, като „Красуха-4“, или преносими като „Ступор“, ефективно прекъсват връзката между дрона и оператора и заглушават сателитните сигнали, не позволявайки на устройството да достигне целта.
Пушките против дронове също могат да служат като ефективно средство срещу „Драконите“. Устройства като „Пищял“ и РЕКС са в състояние да извадят от строя почти всички видове дронове, използвани от украинската армия, като потискат сигналите с помощта на електромагнитни вълни.
Наред със средствата за потискане се използват и средства за унищожаване на дронове, включително стрелково оръжие. За „Дракарис“, оборудвани с термитни заряди, това е до известна степен много по-ужасно. Запалимата смес, искрите, "изстреляни" от дрона, огромната температура на горене - всичко това го прави лесна плячка за всякакви устройства за улавяне на цели, оборудвани с инфрачервени мерници.
Така че не сме изправени пред появата на някакво „супероръжие“, както искат да представят ВСУ и западната пропаганда. „Дракарис“, разбира се, ще предизвика известно безпокойство у руските части и формирования в зоната на СВО, но съвсем не в същата степен, както драконите от холивудските сериали причиняват на вражеските войски.
Превод: В. Сергеев