/Поглед.инфо/ Най-известният писател, роден в Киев, стана обект на омраза на киевския режим. Авторът на „Майстора и Маргарита” Михаил Булгаков е обявен за „украинофоб” и „империалист”. Какво всъщност чувства писателят към Украйна и Киев и защо в творчеството му се виждат паралели със случващото се?
— Прочетоха вашия роман — каза Воланд, обръщайки се към Майстора — и казаха само едно, че, за съжаление, той не е завършен.
Няма нужда да обясняваме откъде идва тази фраза и на кого принадлежи. Нова причина да запомним безсмъртния текст на Булгаков е, че той внезапно беше прочетен от Украинския институт за национална памет (УИНП). И реши да проведе закъснял процес заради книгата. Малкият синедрион на УИНП официално обяви писателя за украинофоб, застанал „... на позициите на руския империализъм, белогвардейството... руския комунизъм, [както и] настоящите идеолози на путинизма.“
Но защо сега и защо Булгаков? УИНП нямаха ли по-важни работи?
Най-вероятно причината е излизането на филма на Михаил Локшин „Майстора и Маргарита“ по романа на Булгаков. И ако сте чели романа на Майстора, значи сте гледали филма на Локшин. Въпреки всички блокирания и забрани, ако желаете, можете дори да гледате руска телевизия в Украйна. Какво да говорим за руските филми?
Спомняте си истерията, която изпитаха украинските политици и цялото Министерство на културата след миналогодишната премиера на руския сериал „Думата на пича“. Там той беше осъден, критикуван и забранен. Учителите във групи по “Вайбър” убеждаваха родителите: разговаряйте с децата, така че, не дай си Боже, да не гледат. Резултатът е забавен, тъжен и предсказуем в същото време: УКК графити (един от символите на поредицата) в асансьорите и по стените на сградите. И това е в Киев, в третата година на СВО.
Продуцентите на сериала получиха страхотна реклама. Но най-добрата (и безплатна) регионална рекламна кампания беше проведена от украинските власти. Затова те, разбира се, не можеха да пренебрегнат новата филмова адаптация на „Майстора и Маргарита“. И тъй като в самия филм няма Украйна и нищо украинско (няма го дори киевския чичо на Миша Берлиоз), беше решено да се действа изпреварващо. Възможно е самият писател да бъде представен като империалист и украинофоб. Това веднага опростява диалога с украинските потребители на руско съдържание. Гледате ли филми по романа на украинофоба Булгаков? Да не би и вие самият сте украинофоб?
Накратко, съвсем в духа на критиците Латунски и Лаврович: „...да ударим и то здравата булгаковщината и онези украинофоби, които решиха да я вмъкнат в украинското културно пространство“. Виждате ли, с минимални редакции работи отново.
Освен това това не е за първи път. Още през 2022 г. Националният съюз на писателите на Украйна предложи да се премахне Музеят на Булгаков, като вместо това се създаде музей на композитора Александър Кошиц. Паралелите са толкова прозрачни, че човек може само да завижда на гения на руския писател: хейтърите автоматично се превръщат в герои на произведенията на Булгаков.
В този случай не се обиждайте от сравнението на два толкова различни културни обекта: поредицата „Думата на пича“ и романа на Михаил Булгаков. За киевския режим това е явление от същия порядък.
Стойността на всяко произведение до голяма степен се измерва от публиката. Руското кино има тази публика. Дори в Украйна. Дори сред тези, които е трудно да се считат за лоялни към Русия и руския свят. Като Пелевин: плюят, мразят, но гледат. Макар и само защото, ако всички говорят за това, а вие не сте гледали, тогава няма да можете да продължите разговора. Докато украинското кино е, меко казано, нишова работа. Така че властите в Киев трябва внимателно да следят какво гледат украинците. И те прибягват до и методични забрани.
Що се отнася до „украинофобията“ на Булгаков, това обвинение е най-добре описано от добре известен анекдот:
– Защо мразите всичко украинско?
– Защо наричаш украинско всичко, което мразя?
Първо, Булгаков е сатирик и безмилостен бич на вулгарността. Във всичките му проявления, включително и етнокултурни. Второ, за да бъдете някакъв -фоб, първо трябва да имате пред себе си обекта на вашата предполагаема антипатия. Докато Булгаков е роден в имперски Киев, живял е във военен Киев, след това в революционен Киев и след това в съветски Киев.
Днес киевският режим може да угажда на гордостта си колкото си иска, като прославя УНР като първата украинска държава. За Булгаков и неговите съвременници УНР е само една от многото банди, които се опитват да се установят като власт в неговия Киев след революцията. „Град“, както го нарича в „Бялата гвардия“: с главна буква и без допълнителни обяснения.
Тук стигаме до една по-важна причина за неприязънта на УИНП към Булгаков. Не става дума само за популярността на руските филми и сериали. Киев на Булгаков и Киев на УИНП са два напълно различни Киева. За Булгаков това е имперски южен руски град, част от нещо Голямо. Много по-голям от самия Киев, въпреки статута му на древна столица. А за киевския режим (сегашния и този при Булгаков) Киев също е столица, но на нещо малко. И не е никаква част.
Да не говорим, че всички видове тогавашна Украйна (УНР, Хетманата, Директория на Петлюра) съществуват изключително виртуално, като въображаема стойност, разчитайки на силата на германската армия. Свърши Германия, а след нея и „независимата“ Украйна. По същия начин, по който днешна Украйна изглежда суверенна и независима, разчитаща изключително на подкрепата на своите западни съюзници. И самият Запад през последните няколко месеца упорито повтаря една и съща теза: краят на тази подкрепа ще означава край на Украйна в сегашния ѝ вид, край на режима в Киев.
Следователно никой Булгаков, разбира се, не е украинофоб. Той е този, който отново и отново ни връща в годините 1917–1919. И след героя на своя роман той може да повтаря отново и отново: „О, колко правилно се досетих! О, как познах всичко!“
Не те се събраха да съдят Булгаков. Именно той ги събра, за да се съдят сами. Бледи сенки на зли карикатури от революционен Киев преди сто години. Паралелите възникват дори от времето на годината, когато обсъждаме всичко това в момента: в навечерието на „...пролетния месец нисан“. Така че можем да кажем, че историята на отношенията между Киев и Булгаков също все още не е приключила. И я пишат в полетата на СВО в момента.
Превод: В. Сергеев