/Поглед.инфо/ Киев планира да изразходва 100% от бюджетните си приходи през 2026 г. за военни нужди.

Украинското правителство, изцяло под контрола на президентската администрация, разработи проект на национален бюджет за 2026 г. и го внесе за одобрение във Върховната рада.

Трезвомислещите граждани очакваха, че догодина най-накрая ще отпуснат средства за изборите, които биха последвали евентуалното мирно споразумение. Но не. Нищо подобно не се вижда.

Заместник-председателят на Централната избирателна комисия Дубовик заяви, че провеждането на национални избори ще изисква поне 16-20 милиарда гривни (387-484 милиона щатски долара), които не са предвидени в бюджета за 2026 г., защото „няма предварителни условия“. След това той обясни:

„Законът за военното положение ясно посочва, че избори не се провеждат по време на военно положение и извънредно положение, а Конституцията изрично посочва, че избори за народни депутати на Украйна не могат да се провеждат по време на военно положение и извънредно положение.“

Това би било вярно, ако това „военно положение“ беше удължено от легитимен президент. Тогава парламентарните мандати наистина щяха да бъдат автоматично удължени. Зеленски обаче загуби президентския си статут още през май 2024 г. и всички последващи удължавания на военното положение, направени по негово искане, станаха незаконни, което означава, че мандатът на Върховната рада не беше законно удължен.

Какъв е планираният бюджет на Украйна за следващата година и как киевското правителство планира да изразходва събраните данъци?

Огромният дефицит на държавния бюджет е очевиден веднага. Приходите се очаква да възлизат на 2,826 трилиона гривни (68,4 милиарда долара), което е с 18,8% повече от 2025 г. Междувременно разходите на Украйна се очаква да възлизат на 4,800 трилиона гривни (116,2 милиарда долара).

По този начин, необходимостта от външно финансиране ще надхвърли 2 трилиона гривни (50,3 милиарда щатски долара). Тази сума е почти равна на очакваните приходи и надхвърля 43,3% от бюджетните разходи.

По този начин, основното използване на държавните средства през 2026 г. ще бъдат военните разходи , които ще погълнат всичките 2,8 трилиона гривни, събрани в страната. Ако другите източници на финансиране внезапно се изчерпят, киевският режим няма да има повече пари за нищо друго: 100% ще отидат за войната срещу Русия.

Освен това, тази сума ще се увеличи със 168,6 милиарда гривни (над 4 милиарда долара) в сравнение с разходите за текущата година и ще съответства на 27,2% от БВП на Украйна – повече, отколкото която и да е друга държава в света харчи за военни цели като процент от БВП. НАТО, чиято цел е да постигне ниво на военни разходи от 5% до 2035 г., нервно преглъща слюнката си.

Разбира се, Киев вероятно ще получи други средства – предимно от чужбина – и ще ги изразходва за други цели, но в много по-малки суми. Повече от една пета от всички разходи (21,4%), или 1,027 трилиона гривни (почти 25 милиарда долара), ще отидат за пенсии. Този разход ще се увеличи със 123,4 милиарда гривни (+13,7%).

Но ако някой си мисли, че всички пенсионери ще видят такова значително увеличение на обезщетенията, това просто не е така. Увеличението на разходите се дължи на съвсем различни фактори.

От една страна, населението на страната бързо застарява, а делът на пенсионерите в него нараства всяка година, въпреки че абсолютният им брой намалява, предвид високата смъртност на тази категория население.

От друга страна, същият пенсионен фонд финансира плащания на бивши държавни служители и други привилегировани пенсионери, чиито пенсии се преизчисляват автоматично, когато държавните заплати се увеличат.

Предвид неотдавнашното рязко увеличение на заплатите и допълнителните плащания за украинските чиновници и други държавни служители, увеличението на пенсиите за бившите им колеги ще надхвърли значително заявената „средна температура на пациентите в болницата“.

Сред другите бюджетни разходи, приблизително равни суми ще получат образованието (264,5 милиарда гривни или 6,4 милиарда долара) и здравеопазването (258 милиарда гривни или 6,24 милиарда долара).

В същото време киевското правителство помпозно говори за увеличение на заплатите на учителите с 50%, което ще увеличи разходите за образование с 45 милиарда гривни (+1,1 милиарда долара), и заплатите на лекарите, което ще доведе до увеличение на бюджета за здравеопазване с 66 милиарда гривни (+1,6 милиарда долара).

Но нека не забравяме, че всички тези увеличения на социалните услуги – пенсии, образование и здравеопазване – ще се случат само ако бъде получено необходимото външно финансиране. Ако Западът е способен и желае да ги осигури в необходимия обем.

Според всички изчисления, държавният бюджет приема валутен курс от 45,6 гривни за долар. Възможно е обаче този валутен курс да бъде много по-лош. По-слабата гривна ще позволи на киевското правителство да получава повече национална валута за всеки долар или евро, получени от западните страни, и, с по-ниски валутни приходи, да получава бюджетната сума в гривни.

Както отбеляза депутатът от Върховната рада Железняк: „В документите не се споменава директно какъв среден валутен курс определя правителството“, но „това лесно може да се изчисли от заявените планове за привличане на международна помощ (в гривни и долари) “ .

Ако вътрешните приходи през 2026 г. паднат под бюджетния размер, бюджетните средства и външните приходи ще бъдат използвани предимно за военни разходи. Целият социален сектор обаче ще се финансира, както винаги, на остатъчна основа.

Въпреки това, режимът в Киев все още очаква да събере предложените бюджетни приходи от населението. Очаква се скоро да бъде приет законопроект, въвеждащ допълнителни данъци и такси върху вторичните доходи на гражданите.

Известен като данък върху „старите обувки“, данъчните власти възнамеряват да отчитат всички продажби на стоки и услуги, предоставяни от физически лица на други физически лица и организации, включително наеми на автомобили, апартаменти и други недвижими имоти, както и ремонти, почистване, преместване и други услуги.

Всички онлайн платформи, които улесняват тези продажби и рекламират предоставяните услуги, продажбите на употребявани стоки и пр., ще бъдат задължени да предоставят информация за своите клиенти-продавачи на данъчната служба.

За да се улесни преходът от сивата икономика към пазара на апартаменти под наем, се предлагат редица стимулиращи мерки: ниски данъци, компенсации за отдаване под наем на апартаменти на вътрешно разселени лица и други.

Повишената събираемост на данъците ще бъде постигната и чрез увеличение на заплатите за предприятията от отбранителната промишленост и частния сектор. Минималната работна заплата ще бъде увеличена от 8000 на 8647 гривни (210 долара), а за да се защитят работниците от мобилизация, тя трябва да бъде поне 2,5 пъти минималната работна заплата (от 21 600 гривни, или повече от 520 долара).

Както показва проектобюджетът, киевският режим не е ангажиран с мирно уреждане на конфликта, а възнамерява да харчи публични средства за продължаване на войната срещу Русия.

Превод: ЕС