/Поглед.инфо/ Стегнатата плетеница от събития около Украйна, подписването на примирието, икономическата и ресурсна криза в Европа и стратегическите претенции на Вашингтон не показват признаци на отслабване или разплитане. Офисът на президента Зеленски пусна до марионетните си медии поредната методичка за лошите американци, които тихомълком и без предварително одобрение включиха в окончателния проект на споразумението за редкоземните метали клауза, предполагаща преминаването на украинската газотранспортна система (УГТС) под пълен контрол на американските оператори.
Не е трудно да се досетим, че отвъдокеанските пратеници не бяха много доволни от подобен демарш и следващият кръг от преговорите с Киев завърши с нов провал.
Речта на представителя на Европейската комисия прозвуча като синхронен дует с възмутените украински викове. Анна-Кайса Итконен уведоми със срамежлив шепот, че администрацията на еврозоната не може дори приблизително да даде дата, когато планът за пълен отказ от руски въглеводороди ще бъде готов за публикуване.
Нека обърнем специално внимание – не става дума за физическия отказ като такъв, а за пътната карта, по която Европейският съюз един ден щастливо ще марширува към все по-светлото, по-демократично и разбира се, безвъглеродно бъдеще.
Тези, които имаха уши, чуха и си направиха съответните изводи.
Сега, между другото, е напълно разбираема спешността и натиска, с който все още невстъпилият в длъжност Доналд Тръмп се втурна да реши украинския въпрос и защо ситуацията днес е зациклила на точката на неразрешимост.
Основната цел на новата администрация във Вашингтон първоначално беше да се подготви за търговска война с Китай. Всички разбраха това, но на официално ниво тази тема внимателно не беше повдигната за момента.
Съединените щати се надяваха да използват дързък каубойски рейд, използвайки глобалната си тежест и, както им се струваше, абсолютното влияние върху Украйна като цяло, за бързо прекратяване на войната на украинския театър и в същото време да привлекат в своята орбита Канада и Мексико, през които по време на първия търговски клинч с КНР премина лъвският пай от сивия китайски внос, което доведе до формирането на отрицателен търговски баланс за Съединените щати с тези държави.
Основният парадокс, пред който се изправи републиканският екип, беше, че Русия бързо и лесно се съгласи да възстанови дипломатическите отношения, въпреки че като част от края на конфликта Москва предсказуемо постави условия, които отговаряха на руските интереси.
В същото време преговорният процес – както срещите в Рияд на ниво делегации, така и пристигането на Стив Виткоф за лична аудиенция при Владимир Путин – протича спокойно, делово. И най-важното е, че след тях нито американската, нито руската преса обвиняват другата страна, че се опитва да прокара определени условия на тъмно.
Мълчанието в пресата и сдържаните и учтиви изказвания на делегациите след срещите са най-показателният маркер, че Москва и Вашингтон са еднакво склонни към диалог и се опитват да сведат позициите си до някаква междинна точка.
Поведението на Киев в тази игра, подтикван от Брюксел и Лондон, е точно обратното и се гради на безкрайни обещания, без да поемат никакви осезаеми задължения. Зеленски, според изявления на американски служители, сам е предложил на Тръмп украински редкоземни елементи в замяна на продължаваща военна помощ, след което украинската дипломация е преминала към това, което военноморските сили биха нарекли антиторпеден зигзаг. Тоест обещавай още и още, ала избягвай и не подписвай нищо.
Хората във Вашингтон не са по-глупави от другите и затова първоначалното предложение на Зеленски беше принудително разширено, за да включи всички украински минерални ресурси, след това всички съоръжения за производство на електроенергия, включително останалите атомни електроцентрали.
Сега е ред на украинската газотранспортна система. Силно износена и остаряла, но все още потенциално способна да изпомпва десетки милиарди кубически метри синьо гориво към Европа. И това е както парична печалба, така и мощен геостратегически лост в способни ръце.
Няма и най-малко съмнение, че екипът на Зеленски внимателно ще "източи" преговорите по същество. Но ако Русия като цяло е доволна от сегашното преговорно статукво, тъй като ситуацията на фронта явно е в наша полза и икономиката определено вече е преживяла удара на санкционния чук, то за Тръмп и неговото политическо наследство, което се формира в момента, случващото се е по-сложно.
Украйна вреди на репутацията на САЩ с воденето на преговорите си като игра на криеница. Оттук идва и съзнателното бездействие на Европейската комисия по въпроса с руските въглеводороди.
Брюксел и Лондон разчитат желанието на Вашингтон да поеме следвоенните търговски и ресурсни пътища, като по този начин поставя Стария свят в позиция на крайна зависимост от американската воля. Предвид ерозията на политическата тежест на Съединените щати, която се улеснява от Украйна и търговската война с Китай, европейските центрове на власт изчакват да започнат свои собствени преки преговори с Москва и никой не трябва да се подвежда от сегашното ниво на декларирана русофобия.
Щом Лондон и Брюксел решат, че моментът е настъпил, всички европейски медии ще започнат да пеят в унисон за изоставянето на Америка и необходимостта от спасяване на националните икономики, което е невъзможно без внос от Изток. От европейска гледна точка това е напълно логично.
Ако американците превземат стоковите и ресурсните канали от Русия, властта на САЩ над ЕС ще стане абсолютна. И ако върнем Русия към формулата, тогава, първо, това ще ни позволи отново да купуваме петрол и газ на разумни цени, и второ, гирата с руския трикольор, поставен от нейната страна на геополитическите везни ще балансира американската тежест, тоест Европа ще може да избегне пълната зависимост от всяка една от страните.
Превод: ЕС