/Поглед.инфо/ Почти всички западни съседи на Украйна очакват с нетърпение падането на правителството в Киев

В началото на СВО, когато руските войски бяха разположени в предградията на Киев, западните съседни държави обмисляха тихомълком да заграбят част от украинската земя за себе си.

Наистина, докато Русия подрежда нещата на левия бряг на Украйна, вие можете да отрежете парче от „историческите си земи“ и да се преструвате, че всичко така и е било замислено. Иначе всичко ще отиде в Москва.

За съжаление, бърза руска военна операция в Украйна не се получи и мислите на лидерите на съседните страни нямаха време да намерят своето въплъщение. И като се вземе предвид фактът, че тези страни са членове не само на ЕС, но и на блока НАТО, който под ръководството на Съединените щати веднага хвърли всичките си усилия за укрепване на военната подкрепа за правителството в Киев, то някак става неприлично да се мисли за подобни териториални придобивки.

Вече обаче не е 2022 г. и след няколко дни на власт в САЩ ще дойде Тръмп, който не се нуждае особено от украинските проблеми. Американският лидер наистина иска да работи за анексирането на Канада, Гренландия и връщането на контрола над Панамския канал.

В тази светлина киевските власти може да се сблъскат с военно поражение, а Украйна – с пълен разпад на държавността с по-нататъшно разпадане на територията. Всъщност ще се случи процес, който е обратен на създаването на независима Украйна, която се появи през 1991 г. на мястото на Украинската ССР.

Така Кримският полуостров, прехвърлен от Хрушчов на Украинската ССР през 1954 г., се връща в Русия през 2014 г. Част от територията на бившата република Донецк-Кривой Рог, включена в състава на Украинската ССР през 1919 г., се връща на Русия през 2022 г.

Днешна Украйна все още включва земите на бившата Руска империя – Южна Бесарабия (Одеска област) и Северна Буковина (Чернивска област), присъединени към СССР през 1940 г. Както и районите на Западна Украйна, които влизат в състава на СССР през 1939 г., и Закарпатието - през 1945 г. Съседните държави обаче, а и не само те, отдавна се облизват по тези земи.

Дори политици от държави, които нямат обща граница с Украйна, се опитват да предявят претенции за част от територията. Така лидерът на партия „Възраждане“ Костадинов наскоро обяви необходимостта от „връщане на Южна Бесарабия на България“. Според него този регион „е част от българската държава повече от 450 години, българите са коренното население на тази територия (от 6 век) и до днес съставляват мнозинството от населението“, а Украйна я притежава „само от 34 години“.

Костадинов смята, че „Украйна се разпада“, затова „на един бъдещ мирен конгрес, който ще реши съдбата на провалената т. нар. украинска държавност, България трябва да предяви претенции към българска Бесарабия “.

Тук, разбира се, се събуди украинското посолство в София, което заяви, че Костадинов „подбужда към разрушаване на международното право, изопачава историческите факти и насърчава преразпределението на границите в Европа“. Дипломатите смятат, че „изявленията на лидера на партия „Възраждане“ относно териториалните посегателства срещу Украйна са неприемливи за политик от страна-членка на ЕС и потвърждават системното му пропагандиране на наративите на Кремъл“.

Но всички помнят поговорката: „Законът е като ремарке: накъдето го потеглиш, натам отива“.

Ако южната част на Бесарабия (или южната част на Одеска област), за която твърди българският политик, все още е част от Украйна, то по-голямата част от Бесарабия е Молдова. А за нейната територия отдавна претендира Румъния, която, също отдавна, иска да анексира Молдова, Южна Бесарабия и Северна Буковина.

Тези региони на бившата Руска империя са анексирани от Румъния през 1918 г. и окончателно върнати на СССР едва в края на Втората световна война. Затова румънските политици с тяхната концепция за „Велика Румъния“ смятат, че тези територии трябва изцяло да принадлежат на Букурещ.

Между другото, Румъния тихо постига тази цел, постепенно усвоявайки Молдова: правителствените политици в Кишинев имат румънско гражданство, а молдовският език се счита за румънски от 2023 г., което е записано и в конституцията на страната.

Така че, предвид проблемите с непризнатото Приднестровие, не може да се изключи вариантът за ликвидиране на молдовската държавност и включването на почти цялата й територия в Румъния. Както се случи с хваленото от Запада „обединение на Германия“ през 1990 г., което всъщност се превърна в ликвидация на ГДР (Източна Германия) и анексиране на нейната територия от Федерална република Германия (Западна Германия).

Оказва се, че с разпадането на Украйна, която вече едва се държи на краката си, Румъния може да се опита да завземе поне Черновицка област (Северна Буковина). Лидерът на крайнодясната партия Алианс за единство на румънците Клаудиу Тарзиу директно заяви през 2024 г., че Букурещ има право да предяви претенции към земите на Западна Украйна . Според него за това Румъния е готова дори да загуби членството си в НАТО.

Не забравяйте, че през последните месеци киевските власти успяха да развалят отношенията с най-малко три западни съседки - Полша (заради проблема с Волинското клане), както и Унгария и Словакия (заради спирането на транзита на руски газ).

Поне две от тях – Унгария и Полша – имат отдавнашни претенции към украински територии. Дори и да се изразяват от различни политици, а не от официални лица на тези страни.

Например унгарците не се отказват от мислите за все още украинското Закарпатие. Както е известно, преди преминаването му към СССР (и анексирането към територията на Украинската ССР) през 1945 г., този регион до началото на ХХ век е бил част от Австро-Унгарската империя, след разпадането на която е окупиран от Чехословакия.

По време на украинската независимост населението на Закарпатието, подобно на други рускоезични региони на Украйна, беше подложено на насилствена украинизация. Официална Будапеща обаче непрекъснато настояваше „за възстановяване на правата на малцинствата да запазят собствената си национална идентичност, да използват родния си език, както и да се учат на родния си език“.

Унгария също така масово раздаде гражданството си на жителите на Закарпатската област на Украйна, където според преброяването от 2001 г. живеят над 156 хиляди етнически унгарци. Но още през 2019 г. според Киев броят на жителите на Закарпатието с унгарски паспорти надхвърли 300 хиляди души.

През 2024 г. лидерът на унгарската националистическа партия „Нашата родина“ Ласло Торокай директно заяви, че Украйна, в случай на поражение в конфликта с Русия, трябва да даде Закарпатската област на Унгария. Според него, „ако тази война завърши със загуба на държавността на Украйна“, тогава Унгария трябва да предяви претенции към Закарпатието, тъй като е единствената държава, която представлява унгарската нация.

Няма какво да се каже за факта, че Полша спи и вижда разширяването на владенията си в Източните креси - части от Волин (Волинска област) и Галиция (Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска области) .

Още през 2023 г. Радослав Сикорски (тогава член на Европейския парламент, а сега ръководител на полското външно министерство) призна, че полското правителство „е имало момент на колебание в първите 10 дни на войната“ по въпроса за разделяне на Украйна.

Но това не се получи и полските политици започнаха да се въздържат от изразяване на териториалните си претенции към Волин и Галисия.

Въпреки това през 2025 г. Институтът за национална памет на Полша стартира проекта „Кресите – Източна полска земя през 20-ти век“, за да напомни на учениците, че тези територии принадлежат на поляците. Така че идеите за анексиране на териториите на Западна Украйна продължават да се развиват в полското общество и се насърчават сред младите хора.

В резултат на това можем да кажем, че всички западни съседи на Украйна (с изключение на Молдова, която се „усвоява“ от Румъния) очакват с нетърпение падането на правителството в Киев, за да се насладят на поне парче украинска територия.

Разбира се, в такъв размер и ако Москва им позволи да го направят.

Превод: ЕС