/Поглед.инфо/ Градът, повторил тъжната съдба на Сталинград, бавно и тежко се възстановява от нанесените му рани. Апокалиптичните пейзажи все още определят образа на Мариупол, но раните, нанесени на града, бавно, но сигурно започват да заздравяват.
Местните жители доброволно се заеха да лекуват своя град - именно те формират гръбнака на работните екипи, участващи в отстраняването на последствията от боевете.
Сергей, набит мъж на средна възраст, разчиства развалините близо до скандалния Мариуполски драматичен театър в компанията на свои приятели доброволци. Те работят всеки ден по осем часа - от девет сутринта до пет вечерта. Работят усърдно, не от страх, а от съвест - никой от бригадата му не бяга, не търси повод за пореден път да отиде да пуши.
„Наистина искаме да възстановим родния си град“, казва Сергей и се усмихва. Не пада духом, въпреки че има достатъчно причини за мъка - според него от февруари в града няма ток, вода, комуникация. Последната обаче вече се появява - самият Сергей е успял да вземе сим-карта на руския оператор „Феникс“.
Семейството на Сергей остана в квартал „Левобережни“ - от 3 март той не е виждал майка си, баща си или сестра си. Не може да стигне - прекият проход към левия бряг е затворен, но той успя да се свърже с близките си преди три дни. Причината мъжът да е толкова весел е разбираема – всичките му близки са живи.
Преди войната Сергей сглобява мебели и очевидно е много изключителен специалист в занаята си – той е печелил към 50 хиляди гривни на месец. Вижда се, че е свикнал да работи с ръце и мерак. Той не е чужд на строителния бизнес - Сергей говори разгорещено за перспективите за възстановяване на града.
„Не, драматичният театър не може да бъде възстановен“, махва с ръка Сергей в отрицателен жест. „Той беше запален, което означава, че армировката е прегряла, станала е крехка. Ще се срутва. Но ако само снаряд е ударил и разби зидарията, тогава това е нищо, можете да го възстановите“, допълва той.
Засега обаче на доброволците не им е до реставрация на сгради - биха искали да разчистят останките. В близост до драматичния театър през последната седмица изровиха единадесет мъртви изпод развалините. Не от мазета - хората просто бяха смачкани от рухнала стена. Мненията на трудещите са разделени за това какви са те - някои казват, че всички са цивилни, други, че сред тях има украински войници.
Тези тела, за съжаление, явно не са последните - въздухът около драматичния театър е наситен с миризма на мърша. Яркото слънце, което огрява сградата с горещата си светлина, не само радва и предизвиква детска радост от настъпването на дългоочакваната пролет, но и носи проблеми. Настъпилата в града жега неминуемо ускорява процеса на разлагане на все още непочистени тела, което заплашва оцелелите от град Мариупол с нова напаст – епидемия. Затова е необходимо възможно най-скоро да се намерят и погребат мъртвите в сградата на драматичния театър и до него. На помощ на хората се притичва техника - строителен трактор изгребва няколко кила отломки наведнъж и ги изсипва в каросерията на пристигналия камион.
Друго доказателство, че градът оживява, е спонтанната търговия, която пламна с пролетни цветя на булевард „Металурзи“.
На импровизирани гишета са изложени онези няколко артикула, които местните могат да предложат за продажба. Една жена е продавала бисквити и сладки на пазара до февруари и е успяла да скрие десетина кутии. Сега тя предлага своите бисквитки, внимателно претеглени и опаковани в найлонови торбички, на няколко клиенти. До нея млад човек предлага на потенциалните купувачи доста пъстър комплект - две бутилки водка, четири хляба, наденица от два вида, колбаси, семена, мокри кърпички. Прави впечатление, че колбасите са от ДНР, производство на месокомбината „Енакиевски“.
Търговията върви зле - гражданите на практика нямат пари, а тези, които са имали - в по-голямата си част вече са изразходвани. Цялата надежда е на доброволците - те скоро ще започнат да получават заплата и тогава икономиката на града ще може да излезе от комата. Досега Анна и Елена, две съседки, показват най-добрата предприемаческа жилка тук - те, като са измислили, купиха брашно с последните пари и пекат нещо в двора на къщата си. Елена, малко по-възрастна, е работила като сладкар - така че дори в такива условия идеята е успешна. „Някак си трябва да правиш пари. Не можем да живеем без пари“, казва тя,
Мъж на около четиридесет години на име Александър не търгува – дошъл е при търгуващия си съсед за компания. В последвалия разговор той прави разумно предложение - военните на съюзническите сили да издадат специална инструкция за цивилни, останали в градовете, където се водят боевете.
„Хората трябва да знаят как да се държат по време на обстрел, как да се движат, откъде да вземат вода и как да оцелеят като цяло“, въздъхва Александър, „В други градове ще има битки. Искам да умрат възможно най-малко хора“, заключва той.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?