/Поглед.инфо/ През 1935 г. брилянтният германец Ервин Шрьодингер предлага мисловен експеримент, който се превръща в най-известната научна метафора на миналия век. Представете си котка в херметически затворен контейнер, предлага Шрьодингер. В същия контейнер има малка частица уран, чиито ядра могат да се разпаднат във всеки един момент. Ако ядрото се разпадне, котката е мъртва, ако не, котката е жива. Но вероятностите за разпад и неразпад са равни. Следователно за външния наблюдател котката е и жива, и мъртва, докато кутията не се отвори. Русия е от време на време в това състояние.

Външният наблюдател, който вижда с едното си око събранието на „добрите руснаци” във Вилнюс, а с другото червените знамена на победата над Мариупол, не разбира съвсем за коя държава става дума. Що е Русия? Какво иска да каже на света, освен че има газ и “Искандер”, а останалите нямат нито едното, нито другото? Русия е за световен мир, което в превод на руски означава обслужване на универсалната концепция „Ние на вас ресурси, а вие на нас задграничен паспорт“? Или Русия е за възстановяването на Съветския съюз с неговите големи победи и Петгодишни планове планове? Котката на име Русия сега, според Шрьодингер, е жива и мъртва едновременно. Ние самите не знаем кои сме. От 2014 г. казваме свещеното „Крим е наш“, разбираме какво е Крим, но изобщо не разбираме кои сме.

Това странно историческо състояние е напълно разбираемо. През ХХ век Русия два пъти преживява моменти на пълно зануляване на бита, традицията и историята. Първият път през 1917 г., вторият – вече в нашата памет, през 1991 г. Интересно е, че през 1917 г. желанието на горещите глави да унищожат паметта за миналото е много бързо спряно от мъдрия Луначарски и последвалите операции на съветските пропагандисти. Паметта за Суворов, Кутузов, Пушкин и Столипин е далновидно запазена върху руините на царска Русия. На основата на тази памет се изгражда образът на съветската държава, която побеждава злото и възстановява справедливостта. Цивилизационната ценностна верига на историческа Русия не е прекъсната. Така или иначе СССР взема в свои ръце голямото наследство на своите предци и успява да го интегрира в собствената си идеологическа концепция.

Светът, разделен на два непримирими идеологически лагера, може да бушува колкото иска извън границите на СССР, но вътре в страната царуват мир и убедена вяра във величието на Родината. Именно тази вяра дава енергия на двете индустриализации, победата въвВеликата война и космическите проекти. Новите победи се основават на старите и всеки съветски ученик израства с искрено желание да изгради сградата на родината по-висока и по-добра.

Никой не е съвършен, дори Съветският съюз. Революцията на демокрацията през 1991 г. води до нова цивилизационна катастрофа. Уж всичко трябваше да се повтори. В руините на старата страна опитите за изоставяне на историята трябваше да бъдат потиснати от умни власти и обновена Русия щеше да възкръсне от пепелта. Но нещо се обърка. Имаше руини, имаше опити за пренаписване на историята, но нямаше мъдър авторитет, който да ги спре. Всичко казано дотук зад гърба ни изведнъж влезе в домовете ни. С учудване научихме, че сме второстепенни и слабо цивилизовани, че руската мечка може само да унищожава, че историята ни е пълна с кървави престъпления.

Тази тенденция, която отначало изглеждаше като нелепо недоразумение, не беше спряна навреме, а се разви бързо с течение на времето. Сега Западът е убеден, че руснаците не знаят как да използват тоалетната, а само украинците осигуряват победата във Великата война.

Още в началото на 90-те години на миналия век жителите на страната се втурват яростно да се борят с подобни глупости. Властта обаче смирено навежда глава и само се съгласява – да, така е, Сталин е убиец, Иван Грозни е убиец, Петър Велики е убиец, а ние сме зле с тоалетните чинии. И като цяло ние знаем малко, трябва да учим. Западните учители веднага се изкачиха на руините на руския хилядолетен цивилизационен код, който беше нулиран за една нощ.

Когато през 1996 г. руският външен министър Андрей Козирев моли един от американските лидери да измисли националните интереси на Русия, защото самият той не може да ги измисли, американецът едва не се задавя с шампанското си. Не знам какво е отговорил на руския министър. Най-вероятно той е посъветвал да се намалят цените на петрола. За представител на съперничеща държава такъв външен министър беше просто подарък на съдбата. Още тогава беше ясно, че не комунизмът и не съветската идеология плаши толкова панически Запада, а именно руският цивилизационен код, който единствен може да породи силна Русия. Само запазвайки в паметта победите на Кутузов и подвига на Иван Сусанин, можеше да се разчита на появата на нови като Корольов и Гагарин. Ако нямаме тази горда цивилизационна памет, ще имаме само петрол.

Ясно е, че Русия на Козирев и Русия на Кутузов, Корольов и милиони нейни жители са коренно различни. Русия на Козирев послушно продаваше суровини на Запада и оставяше пари на същия Запад, спокойно позволявайки на Русия на Кутузов тихо да умре от глад. Русия на Козирев спокойно режеше фабрики, играеше на финансови пирамиди и провеждаше търгове за заеми срещу акции. Русия на Кутузов губеше работни места, обедняваше и се опитваше да докаже, че страна с толкова голяма история не може да бъде продадена на търг. Русия на Козирев знаеше отлично, че печели само тук и ще харчи там. Русия на Кутузов искаше да живее тук и да отглежда децата си тук. Котката на Шрьодингер беше едновременно жива и мъртва.

Когато властта в Кремъл се промени в началото на хилядолетието, Западът се надяваше, че циркът на немислимата руска глупост ще продължи. Но президентът Путин се държеше по различен начин. Вертикалът на властта започна да се възстановява. Унищожените индустрии получиха държавна подкрепа, военно-промишленият комплекс буквално възкръсна от пепелта, а след него бяха разработени собствени технологични проекти.

Западът прие това като лична обида. Но бързо разбра, че не всичко е загубено, стига хиляди на пръв поглед руски „културни дейци“ с чуждо гражданство в джобовете си да могат учтиво да убедят руснаците: хората в Русия са добитък, руските кино и литература са посредствени, а тоалетни има само в Москва, и то благодарение на западните "приятели". Докато Кремъл работеше за възстановяване на икономиката, други специалисти работеха за унищожаването на руския цивилизационен код.

Това, което се случи на 24 февруари 2022 г., мнозинството от жителите на страната разбраха като сигнал: Русия на Кутузов се завръща, Русия на Козирев най-накрая напуска историческата арена. За да останем в контекста на научните метафори, нека кажем, че от февруари тази година Русия е в състояние на точка на бифуркация. Това е такова термодинамично състояние, когато равновесието на системата е нарушено. Точката на бифуркация не трае много дълго. В този момент системата има избор между варианти за нов равновесен ред. Обикновено това е избор между хаос и по-високо ниво на ред. Една от основните характеристики на бифуркацията е нейната непредсказуемост. Няма физически инструменти, които биха могли да предскажат кой път на развитие ще избере системата. Точно това се случва в съвременна Русия.

Когато войниците на ЛНР и ДНР издигат червени знамена на победата над освободените градове, те интуитивно казват, че се бият и печелят не за славата на тази срамна Русия на Козирев, а за славата на страната, която живее в сърцата им. Русия сега се бори дори не срещу украинския нацизъм. Тя се бори за себе си, за да се върне към истинското си аз. Не можете да се борите за петролни долари и дори рубли. Не можете да се борите за гражданство на друга държава. Историческа Русия не е това. Там, по фронтовете на Донбас, се създава нов образ на велика страна, която не се страхува да погледне в очите на Запада и да каже – ние не сме като вас.

Не знаем каква ще бъде Русия. Но вярваме, че ще бъде прекрасна. Защото иначе просто няма да съществува.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели