/Поглед.инфо/ Днес се навършват девет години от трагедията в Одеса. В Дома на профсъюзите 42 души станаха жертви на привърженици на Евромайдана. Все още никой не е подведен под отговорност за престъплението. За случилото се през 2014 г. - в материала.

Повод и причини

На 2 май 2014 г. трябваше да се проведе футболен мач между “Черноморец-Одеса” и “Металист-Харков”. Ултрасите, най-радикалните фенове, вече изиграха важна роля в свалянето на Виктор Янукович на Евромайдана през зимата.

Ултрасите и активистите на Майдана обявиха общо събрание на Съборния площад, откъдето планираха да отидат по “Дерибасовская” до стадион “Черноморец”. Градът бе обграден от блокпостове, където дежуриха привърженици на новата власт. Те бяха инспектирани от Андрий Парубий, който тогава оглавяваше Съвета за сигурност на Украйна.

А на площад “Куликово поле” имаше палатков лагер на антимайданисти. Движението се наричаше „Куликово поле“ и се застъпва за умереност на реформите: запазване на историческите паметници, осигуряване на статута на втори държавен за руския език и удържане на повечето данъци в местния бюджет. В Киев смятаха това за неприемливо.

"Мирно шествие" с оръжие

В "Куликово поле" решиха, че основната цел на пристигането на футболните ултраси е да разпръснат палатковия град. Ето защо в социалните мрежи те призоваха събиране до паметника на загиналите полицаи на Александровски проспект.

Според украинските медии проруски активисти са нападнали уж мирно шествие на украински фенове. Куликовци твърдят, че ултрасите са били с коктейли Молотов и други оръжия.

Началото на сблъсъците

Първите сблъсъци стават на Гръцкия площад. Там загива членът на "Десен сектор" Игор Иванов. В интернет бяха разпространени кадри, на които се твърди, че куликовецът Виталий Будко стреля по него. Самият той казва, че е бил с халосни патрони. Не е възможно да се потвърди или отрече това, доказателствата са изчезнали до момента на разследването. И украинската страна се възползва от смъртта на Иванов, за да оправдае по-нататъшните събития.

По-късно е надеждно установено, куликовецът Евгений Лосински е убит от майдановеца Сергей Ходяк. Дори образуват наказателно дело, но то така и не стига до съда. Напротив, Ходяк всъщност е признат за герой.

Убийците на още трима куликовци - Николай Яворски, Александър Жулков и Генадий Петров - все още са неизвестни. През 2017 г. съдът оправдава 19 души по това дело. "Няма нито едно доказателство в подкрепа на обвинението. Още повече, че обвинението дори не се опита да докаже вината", гласи присъдата.

Дом на профсъюзите

До вечерта на Куликово поле научават за смъртта на другарите си. Активистът Артьом Давидченко отива на улица Гръцка, за да изясни ситуацията. Връщайки се, той предлага или да се разпръснат, или да заемат защитни позиции в съседния Дом на профсъюзите.

Тъй като майдановците вече са се насочили към лагера, решават да изберат втория вариант. Охраната на учреждението нямаше нищо против. В сградата са се укриват около 380 души. Там са пренесени и православни икони и кръстове.

Час по-късно ултрасите вече трошат и подпалват палатките. По прозорците на Дома на профсъюзите са хвърлени коктейли Молотов и факли. Петима ултраси на "Черноморец" със знамето на Украйна влизат в сградата.

"Оттеглянето вътре беше единственият изход за нас”, спомня си Юрий Сенченко, куликовец. “Веднага се барикадирахме и се подготвихме за отбрана. В допълнение към привържениците на Антимайдана там имаше обикновени хора - не бойци, не активисти... други. Просто се опитахме да избягаме от бушуващата тълпа зад надеждни стени. Вярвахме до последно, че полицията ще ни се притече на помощ, но те така и не направиха нищо. Летяха коктейли Молотов. Барикадата ни се запали. Опитахме се да я потушим. Някой измъкна пожарогасител, но той не проработи”, разказва той.

Обаждат се на пожарната да прати коли на място, но ги игнорират.

"Заедно с коктейлите Молотов, вътре бяха хвърляни и димки”, разказва жителят на Одеса Олег Музика. “Стана много трудно да се диша, видимостта падна до нула. Хората се разбягаха, повечето се втурнаха към горните етажи. В объркването аз загубих брат ми, който се криеше там с мен. Беше ад, всеобща паника. По някакво чудо успях да стигна до четвърти етаж. Това ме спаси: там все още можеше да се диша някак. Видях как скачаха от прозорците, опитвайки се да избягат от пламъците и задушливия дим. Мнозина се пребиха до смърт”, допълват.

Майдановците довършват скочилите на земята. Сред тези, които правят това, е Всеволод Гончаревски, активист на координационния съвет на Евромайдана в Одеса, който по-късно също избягва наказанието. Украинското знаме е окачено на Дома на профсъюзите.

По официални данни там са загинали 42 души.

Съдебна разправа

Разследването е извършено от Главната прокуратура на Украйна, ръководена от Юрий Луценко. Това се проточва повече от три години, обвинителният акт няколко пъти е връщан в прокуратурата за преработка. Четири пъти делото е гледано от самото начало, като съдиите си правят самоотвод. Националистите следят отблизо процеса, атакуват съдиите, обвиняемите и техните семейства. Няколко заседания са отменени.

През май 2017 г. съдът е преместен в град Черноморск, Одеска област. Там всичко минава по-бързо: три месеца и половина по-късно, на 18 септември, всички са оправдани. Причината е същата – няма доказателства. Въпреки че признават, че е имало безредици, че активистите на Евромайдана са се опитали да се разправят с куликовци. Така и не се обяснява кой и какво точно е направил там.

Зеленски обеща да възобнови разследването. Така, според изявлението на адвоката Андрий Портнов, е образувано дело срещу Андрий Парубий, един от лидерите на украинската крайна десница и бивш председател на Върховната Рада. Известно е, че той се появява в Одеса три дни преди трагедията и активно подкрепя местните радикали. Освен това бившият шеф на полицията в Одеса Дмитрий Фучеджи и неговият предшественик Петър Луцюк потвърдиха, че Парубий е призовал за разпръскване на лагера на привържениците на федерализацията на Украйна. Той е подкрепен от шефа на МВР Арсен Аваков и служебния президент Александър Турчинов. Разбира.

По-различно е положението с противниците на Евромайдана. Поради постоянните заплахи мнозина трябва да заминат за Русия. Например Алексей Албу, депутат от регионалното законодателно събрание, направи това, когато се опита да инициира гласуване за създаването на Одеска автономна република.

Девет години по-късно "Одеският Хатин" все още е престъпление без наказание. Изгорелият Дом на профсъюзите се превърна в своеобразен паметник на онази Украйна, която не може да бъде върната.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?