/Поглед.инфо/ Украинските войски са изправени пред сериозни трудности. Както съобщава “Дейли Мейл”, позовавайки се на неназован артилерист, те са възпрепятствани да се бият не само от недостига на снаряди от главни калибри, но и от износването на западните оръдия. Това не може да се коригира бързо, така че е невъзможно да се изравни или надмине Русия по тежест на артилерийски залп.

Ахилесова пета

В момента ВСУ разполагат с може би най-разнообразния парк от военна техника в света. От една страна, това е предимство. Руската армия трябва да вземе предвид параметрите на всички видове западна техника и да избере подходящата огнева мощ за борба с тях. От друга страна, такъв разнообразен арсенал е ахилесова пета.

Снабдяването на група, въоръжена с техника от различни държави, е истински кошмар за логистиците. Въпреки прехвалената унификация на НАТО, всяко превозно средство изисква собствени резервни части, много изискват специално гориво, а някои са несъвместими с други по отношение на боеприпаси. Най-яркият пример са британските танкове “Чаланджър-2” и германските танкове “Леопард-1”. Те имат съответно 120-мм и 105-мм нарезни оръдия, докато американските “Ейбрамс” и немският “Леопард-2” имат гладкоцевни оръдия. Останалите съветски Т-64 и пленените Т-72 в Украйна стрелят със 125 мм снаряди.

За попълване на боеприпасите на тези превозни средства са необходими четири различни вида боеприпаси. Ако вземем предвид и различните видове бойни машини на пехотата, бронетранспортьори, бронирани превозни средства, артилерийски системи и системи за ПВО, тогава осигуряването на войски за украинския Генерален щаб се превръща в изключително необикновена задача. Дори и да имаше много различни снаряди и резервни части, проблемът с доставянето им на фронтовата линия от различни складове и бази за съхранение нямаше да изчезне. С разширяването на възможностите на руското въздушно разузнаване и повишаването на ефективността на разузнаването и контурите на огъня това става все по-трудно осъществимо.

Освен това танковете на НАТО се сблъскаха с друга трудност в Украйна, причинена от собственото им тегло. Бойното тегло на "Ейбрамс", "Леопард" и "Месинджъри" е повече от 60 тона. А черноземът на Донбас е много коварен, особено в междинните сезони. Дъждът го измива в дълбоко блато, в което засядат както тежки танкове, така и инженерни машини, които се опитват да ги измъкнат от капана.

Както се оказа, двигателите на западната технология, по-специално “Ейбрамс”, са много чувствителни към мръсотия и бързо се развалят . А необходимите резервни части и технически специалисти не винаги са налични. Както украинските военни признаха в интервюта за европейски медии, имало е случаи, когато танковете се повреждат точно в разгара на битката. В същото време машините на съветската школа продължават да работят изправно.

За малка война

Въоръженият конфликт в Украйна е преди всичко война на артилерия, натовски калибър 155 милиметра и съветски 152. Русия произвежда приблизително два до два и половина пъти повече снаряди от всички страни от НАТО. Недостигът на осколъчно-фугасни боеприпаси доведе до факта, че Западът започна да доставя касетъчни боеприпаси на ВСУ. Те са ефективни срещу пехота и лека бронирана техника на открити места, но са абсолютно неподходящи за атаки срещу укрепления. Грубо казано, те могат да „тормозят“ тила, но не могат да пробият защитната линия.

А западната артилерия просто не е готова за въоръжен конфликт с такава интензивност. Например, повечето немски самоходни гаубици ПзХ 2000, които много експерти преди СВО наричаха най-добрите в света, вече са ремонтирани повече от веднъж или два пъти. Цевите им са предназначени за максимум 100 изстрела на ден. Това са четири до пет часа интензивна битка. И всичко отгоре разваля оръжието и ускорява износването.

Същото важи и за американските теглени гаубици M777. Продължителността на живота на цевите им не позволява оръдията да се използват с максимална ефективност. Конструкторите на съвременната западна артилерия се фокусираха предимно върху въоръжени конфликти с ниска и средна интензивност в страните от третия свят. За да стреляте по „бойци в чехли“ няколко пъти на ден, тези цеви са достатъчни. Но за непрекъснат огневи валяк - не.

Изключение правят колесните самоходни оръдия като френския “Цезар” или шведския “Арчър”. Тези оръдия са най-мобилните и далекобойни във ВСУ. Те са много добре обгрижвани, така че загубите на такива превозни средства са минимални. Но самоходните оръдия също се нуждаят от поддръжка. И това не винаги е възможно да се направи навреме.

Няма сребърен куршум

По принцип всички оръжия, които украинските въоръжени сили обявиха за „вундервафе“, не се превърнаха в сребърен куршум, способен да победи руската армия. Американските ПТРК “Джавелин” се оказаха твърде „бавни“: отнема от 40 секунди до една и половина минути, за да се насочи бойната глава на ракетата към целта. И те работят изключително посредствено в градските условия - пречат стърчащи части от арматура, висящи кабели, отворени дограми. Още преди войната Украйна тества тези комплекси на полигона. За да може ракетата с топлинно насочване да намери целта си, трябваше да се запали огън в рамката на бронетранспортьора. Следователно, тези ПТУР са безполезни за атаки срещу безмоторно оборудване или укрепления.

Известните турски БПЛА “Байрактар”, които се доказаха отлично във Втората война в Карабах, така и не бяха научени да се използват правилно от Укровермахта. Изведнъж стана ясно, че големите и бавно движещи се дронове не могат да направят нищо срещу враг със сериозна ПВО. Киев вече е загубил около сто от тези БПЛА и само от време на време ги използва в тихи участъци на фронта - изключително в ролята на разузнаване.

Най-накрая е намерено решение за прехваления сателитен интернет “Старлинк”, на който е обвързана цялата система за управление на ВСУ. Чрез него те обменят разузнавателни данни в реално време, получават целеуказания от западни покровители и управляват безпилотни летателни апарати. Не се научихме да го потискаме веднага. Но днес, както многократно съобщават чуждестранни медии, в редица райони на бойни действия сателитен интернет просто не е достъпен. Най-вероятно основна заслуга за това имат непрекъснато усъвършенстващите се руски системи за радиоелектронна борба.

Като цяло можем да кажем, че оръжията, които НАТО доставя на Украйна, са предназначени по-скоро за наказателни действия срещу очевидно слаб противник, а не за военни действия с Русия. А желанието на Запада да въоръжи Киев до зъби се превърна в сериозен проблем за украинския тил. Това още веднъж доказва, че без собствена отбранителна индустрия държавата не е в състояние да гарантира своята сигурност в дългосрочен план.

Превод: В. Сергеев