/Поглед.инфо/ Тайното винаги става ясно - дълги години Александър Юхновски е известен като ветеран от Великата отечествена война и примерен съветски гражданин. Но суетата му изиграва жестока шега и той не успява да избегне суровото, но справедливо възмездие.

Предателски удар

През септември 1944 г. млад доброволец се появява в един от пунктовете за набиране на Червената армия. Александър Мироненко - така се представя той - разказва на служителите на военната служба за регистрация и вписване история, която звучи доста правдоподобно в реалностите на онова време. Баща ми загинал на фронта, майка му загинала при бомбардировка. Къщата е изгоряла с всички документи. 19-годишното момче иска да се запише в Червената армия, за да отмъсти за семейството си.

Специалните служби не навлизат в подробности. Мироненко знае немски - той е отведен в щаба на 191-ва пехотна дивизия на 2-ри белоруски фронт като писар и преводач. Пише статии и за дивизионния вестник.

Веднъж, докато е в щаба на частта, червеноармеецът Шумейко се приближава до Мироненко с думи, от които моментално пребледнява. "Помня те. Ти служи в Ромни при германците!", казва уверено боецът. Александър отрича всичко. Отиват в командването за уточнение.

По пътя Мироненко изчаква подходящия момент, намушква колегата си няколко пъти с нож и скрива тялото в храстите. Трупът на войника от Червената армия скоро е открит, но убиецът е идентифициран едва тридесет години по-късно. Оказва се колаборационистът и наказател на Хитлер Александър Юхновски.

Кървав преводач

Роден е на 19 юни 1925 г. в село Зеленая във Волин. Баща му е петлюровец, а според някои източници и царски офицер. Дядото е свещеник. И двамата изпитват силни симпатии към украинския национализъм. Трябва да се отбележи, че семейството на петлюровеца и духовника не само избягва репресиите през 30-те години на миналия век, но и успява да се премести от селото в град Ромни.

Дядото научава бъдещия наказател на украински, полски и немски. В училище Александър показва литературни способности. Учителят по руски обаче не оценява това. Години по-късно, по време на окупацията, Юхновски пребива до смърт бившия учител.

При германците през 1941 г. Юхновски-старши сформира местната полиция в Ромни, където записва и 16-годишния си син. Александър служи като чиновник в германския щаб. По време на екзекуциите той стои в кордона. Обича да гледа кланетата на своите съграждани. Освен това самият той иска да участва в това.

През март 1942 г. щабът на тайната полева полиция ГФП-721 (на немски: Geheime Feldpolizei, GFP) се намира в Ромни. Полицаи от това звено унищожават цивилни жители в Донбас, Ростовска, Харковска, Черниговска област и Молдова. С връзки на баща си Юхновски е преместен там като преводач. Сега той лично участва в разпити и изтезания.

За особеното му усърдие в службата германците го нарекоха Алекс Свирепия. В края на 1942 г. Юхновски, единственият в частта, е награден със знака за източните народи от 1-ва степен без мечове. През януари 1943 г. е възнаграден с едномесечно пътуване до Германия.

Вечната усмивка на палача дълго време остава в паметта на жителите на окупирана Украйна. Свидетелски показания срещу Свирепия са събрани веднага след освобождаването му. "Пред очите ми Юхновски застреля някакво момиче. Тя беше на около седемнадесет години. Той не каза защо", каза един от оцелелите от окупацията пред офицер от СМЕРШ.

"Помолих го да не ме бие, обясних му, че не съм виновен за нищо, дори коленичих пред него, но той беше безмилостен. Преводачът Саша ме разпитваше и ме биеше със страст и инициатива", разказва друг.

През 1944 г. нещата са лоши за германците на фронта. За бързо отстъпилите нацисти колаборационистите се оказват ненужен баласт. Мислейки за бъдещите последствия, 19-годишният Юхновски решава да дезертира. Изгаря всички документи заедно с формуляра. Изчаква пристигането на съветската армия и се отправя към военната служба. Той дава фамилното име на мащехата си.

Баща му не успява да избяга. Юхновски-старши е разстрелян малко след освобождението на Украйна.

Забавило се възмездие

След края на войната Мироненко остава в съветската окупационна зона в Германия. Работил е в международния отдел на редакцията на вестник „Съветска армия“. Публикува стихове, преводи и статии, включително във вестниците на Украинската ССР. През октомври 1951 г. предателят се оттегля от служба.

Жени се, ражда му се дъщеря. Семейство Мироненко се премества в Москва. Бившият полицай си сътрудничи с вестниците „На строителната площадка“, „Червен воин“, „Съветска авиация“, „Горска индустрия“, „Воден транспорт“. Той е отбелязан с благодарности, грамоти и поощрения. Приет в Съюза на журналистите. Влиза в КПСС.

Юхновски-Мироненко превежда от чешки няколко книги на Ярослав Хашек. През 1965 г. става главен редактор на вестник „Червен воин“ към Министерството на гражданската авиация на СССР. Подготвяше за издаване мемоари за войната. Воениздат отбелязва, че авторът описва военни събития „с познаване на материята“.

За този нацист животът можеше да завърши доста щастливо - никой нямаше да узнае тайните на кървавото му минало. Суетата обаче го съсипва. През 70-те години той се обръща към службата за военна регистрация и вписване с молба да го награди с Ордена на славата, на който се твърди, че е представен през 1945 г.

По време на проверката служителите на архива са изненадани - нишката към миналото на Мироненко е прекъсната през 1944 г. Фактите от автобиографиите от различни години се различават значително. Той се появява точно на мястото и в момента, в който се губи следата на наказателя Свирепия.

Разследването продължава няколко години. Служители на КГБ посещават повече от 40 населени места, където действа ГФП-721. По искане на Москва в ГДР са събрани архивите на хитлеристките организации. Не само пострадалите по време на окупацията свидетелстват срещу Юхновски, но и най-близките му колеги - наказатели, арестувани след войната. Няколко души идентифицират Свирепия. Палачът отрича всичко. Но под натиска на доказателствата той признава, че е служил на нацистите като преводач.

И в центъра за задържане в Лефортово Юхновски продължава да увърта. Сега той твърди, че той и баща му са били бойци от съпротивата и са се записали на служба при германците, за да помагат на партизаните. Наказателят също лъже за факта, че Юхновски-старши е арестуван за опит за убийство на немски офицер, а самият той трябва да се присъедини към партизански отряд, който по-късно е победен. Когато се присъединява към Червената армия, той твърди, че не е говорил за това, страхувайки се, че няма да му повярват.

След като анализират всички показания на задържания, следователите стигат до ясното заключение: Юхновски лъже. Няма съмнение за вината му. През 1976 г. съдът признава колаборациониста на Хитлер за замесен в убийството на повече от две хиляди съветски граждани и го осъжда на смъртно наказание. От килията на осъден на смърт той изпраща молби за помилване, но всичко е напразно. Палачът е разстрелян на 25 юни 1977 г.

Превод: В. Сергеев