/Поглед.инфо/ Майданът в Киев е на 9 години. Припомняме цялата истина: от първите изстрели на снайперисти до задачата, поставена на опълченците в окопите на Донбас - да издържат 40 минути до пристигането на руската помощ

КАРНАВАЛЪТ НА ОМРАЗАТА

Как ще завърши „революцията на хидността” (на украински достойнство) стана ясно от старите квазибандеровски вицове. Фразата, която се превърна в един от лозунгите на Майдана - "Москалите на ножи!" скитаха из украинските кабинети и кухни от древни времена, под формата на забавни и на пръв поглед невинни анекдоти. Като: „Притеснявам се, момче, свестно си, а не си москал“ или „Микола, хайде да режем москали? Ами ако те са ние? Нас пък защо?" Помниш ли, да?

Има една много стара, трудно постигната и платена с кръв еврейска мъдрост: „Ако някой, макар и на шега, обещае да те убие, рано или късно ще го направи“. Така и стана, но не веднага.

Майданът през ноември-декември 2013 г. започна като забавен фолклорен карнавал. Сърцето на въстанието беше „сцената” – сериозна постройка с добра, много скъпа концертна акустика. От „сцената“ звучаха песни, които публиката подхващаше. Там вечно рипаха гопак едни „парубки и дивчини“. Всичко изглеждаше невинно и подкупваше мнозина.

Важно беше да привлекат на своя страна тогавашните руски киевляни, а те бяха мнозинството на площада. Беше важно да не се покаже зверската бандеровска озъбена усмивка преди време, за да не се изплаши останалия свят.

КУРАБИЙКИТЕ НА НУЛАНД И МЪЧЕНИЯТА В МАЗЕТАТА

Бандеризмът в своето яростно възмездие се изкачи от Майдана до края на януари 2014 г., когато стана ясно, че властите няма да предадат страната просто така, и сериозно си почина. Започнаха да бият руски кореспонденти. Група от един федерален телевизионен канал прекара незабравима нощ в мазето на Будинка на профсъюзите, което все още не беше изгоряло - те бяха измъчвани с електрошокери, пръскани със сълзотворен газ и просто бити.

Как реагира нашето посолство на този инцидент? Решиха „да не вадят мръсните ризи на публично място“. Но на Майдана изтълкуваха това по свой начин – значи може и така. Изведнъж започнах да срещам хора в центъра на Киев, които светкавично забравиха руския език, но нямаха време да научат украински. Беше трудно да се говори с тях, те английски също не знаеха.

Веднъж отказаха да пуснат специалните кореспонденти на КП в хотела, където живеехме, защото бяха „москали“. Ние се маскирахме с ленти и значки на Майдана, които се продаваха на всеки ъгъл и се опитвахме да мълчим и повече да слушаме. Започнаха да ни хващат – пишат странни хора в социалните мрежи, викат ни на срещи.

А на "сцената" започнаха да беснеят едни дядовци, докарани от Западния регион. „Добро“ от Запада за да се превземе властта се получи, а посещението на Нуланд с бисквити и кифлички на Майдана успокои съмняващите се – „Западът е с вас“. Остана само да обвържете майдановците с кръв.

ПЪРВАТА КРЪВ

Аз съм един от малцината, които видяха как започна екзекуцията на "Небесната сотня“ /стотица. В 9:50 сутринта на 20 февруари 2014 г. седях на перваза на прозореца на стаята си в хотел „Украйна“ (извисяваше се над площад „Незалежности“) и пушех. Експлозията, много мощна - щитове и каски на "Беркут" – украинските „барети“ - излетяха на 20 метра височина. Бомбата е поставена много по-рано, в шахтата за дъждовна вода. Това беше сигналът. И веднага започна безразборна стрелба от всички страни. Те стреляха не само от Майдана, но и от покривите на правителствения квартал. Стълбището на хотел "Украйна" с прозорците си гледаше точно натам. Не изчаках асансьора, направих крачка надолу по стълбите ... и снайперистът пропусна с милиметър, бях само нарязан от парчецата летящ бетон от стената.

За мен този кадър беше видимо потвърждение на постулата: „без предателството на част от елитите не са възможни цветни революции“. Елитите предадоха Украйна, размениха я срещу власт в кървавия хаос.

ВТОРАТА КРЪВ

Най-неприятното разследване е, когато по време на разследването можете да откриете като престъпник себе си. Затова екзекуцията на „Небесната стотина“ беше тихо потулена, дърветата, накълцани от куршуми на Институтская улица, бяха бързо изсечени и изнесени. Новите власти на Украйна имаха други задачи - на всяка цена да смажат под себе си руските региони. Освен това Крим вече напусна зараждащия се Бандерщад, без дори да погледне назад.

През пролетта на 2014 г. пристигнах в Луганск, където „партизаните“ Мозговой и Болотов вече се бяха обявили. Те развеждаха журналистите от KП цял ден, за да проверят дали не ги следят. И едва през нощта, в някаква горска просека, те дадоха първото си интервю за руските медии.

Ние самите като по чудо се измъкнахме от луганските СБУ-шници, като се промъкнахме в Донецк, където позициите на бунтовниците бяха много по-силни. Въпреки че на проукраинския митинг, където ги чакаха Парубий, Ляшко и „жената с плитките на главата“, все пак се събраха няколко хиляди граждани, повечето от които млади хора, от възпитаните в нова Украйна.

Именно тези хора, така наречените „политически украинци“, ще станат основата на АТО (Киев йезуитски я нарича АТО – антитерористична операция), а след това и участници в „горещата фаза“ на гражданската война. В Донецк и Луганск имаше малко такива хора. Но в Запорожие, Харков, Днепропетровск властите на Майдана успяха да „обърнат вълната“. Те имаха опитни консултанти, докато бунтовниците често не знаеха какво да правят. След като превзеха администрацията в Запорожие, хората, когато се стъмни, просто се прибраха по домовете. А на сутринта я намериха претъпкана с въоръжени нацистчета.

И ако нашите въстанали имаха изобилие от морални и нравствени ограничения, то привържениците на Майдана изобщо не бяха обременени с такива „глупости“. В Днепропетровск Коломойски открито обеща да плати 10 000 долара за главите на лидерите на въстанието. В други градове активистите просто изчезваха, телата им по-късно бяха намирани в горските насаждения. „Майдановите сотни“ на бандитите отидоха да помогнат на властите.

На 20 април, в нощта на Великден, която по-късно беше наречена "кървава", на контролно-пропускателния пункт край Булбасовка бяха застреляни първите, все още невъоръжени опълченци.

Започнаха да се създават бандеровските батальони - "Айдар", "Азов", "Кривбас" и др.

Пълната яснота настъпи на 2 май в Одеса - след масовото изгаряне на несъгласните. Този ден бях в Славянск и зад трагедията в Одеса някак си забравих, че в този ден въоръжените сили на Украйна за първи път се опитаха да щурмуват този многострадален град. Сега Славянск отново чака освобождаването си.

ОПЕРАЦИЯ БУРЯ-2

Украйна след Майдана никога не е крила, че ще „освободи“ Донбас. Различаваха се само подходите: да убият всички или да ги пощадят и просто ги изхвърлят в Русия, изчиствайки територията.

През всичките 8 години след Майдана Киев се готвеше да победи Донбас. Голяма част от мъжкото население на Украйна премина през АТО - около милион души. Така бяха привързани с кръв.

Как ще бъде победен Донбас в Украйна не беше скривано и имаше малко варианти. Въоръжените сили на Украйна се готвеха да повторят операция „Буря“, проведена през 1995 г. от хърватите срещу Сръбска Крайна. Една мълниеносна атака и това е.

В нашите окопи бяха добре запознати с тези планове. Неведнъж или два пъти нашите бойци край Ясиноватая или Коминтерново ми казваха: „Братко, нашата задача е да издържим 30-40 минути, докато Русия се приближи“. Видях колко малко от тях бяха в окопите на Донбас в навечерието на СВО и разбрах, че всички ще умрат, Русия може да дойде навреме.

Но Русия го направи.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?