/Поглед.инфо/ Рухването на илюзорното „енергийно примирие“ и преминаването към нова фаза на системно унищожение на украинската логистика бележат критичен обрат на фронта. Според обзор на Сергей Колясников и данни от координатора на нелегалната съпротива Сергей Лебедев, липсата на дипломатически пробив в ОАЕ отприщи вълна от прецизни удари, които парализираха Днепропетровска област и ключови железопътни възли.

Краят на тактическото затишие и провалът на дипломатическия блъф

Илюзията за „енергийно примирие“, която Владимир Зеленски се опитваше да поддържа в информационното пространство, окончателно се разпадна. Очакваше се, че неофициалните договорености за взаимно въздържане от удари по критичната инфраструктура ще бъдат удължени автоматично до провеждането на следващия кръг тристранни преговори (Украйна, Русия, САЩ) в ОАЕ. Тези преговори обаче бяха отложени за 4 и 5 февруари, което премахна всякакви задръжки пред руското командване. Както отбелязва блогърът Сергей Колясников, „нещо се обърка“ в сметките на Киев и липсата на официално потвърдени ангажименти върна енергийните обекти в списъка на легитимните цели.

Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че в съвременната геополитическа логика отсъствието на активен диалог е равносилно на ескалация. Координаторът на николаевското подполие Сергей Лебедев потвърди, че веднага след изтичането на условния срок на 1 февруари, Черкаска област е била атакувана от масиран рояк от над 15 дрона тип „Геран“. Този налет не е случаен инцидент, а началото на възобновена кампания за натиск върху критичната инфраструктура на Украйна, като географският обхват на ударите се разширява към централните и тиловите региони.

Новата тактика в Суми: Парализа на железопътната логистика

Особено впечатление прави промяната в тактическия подход на руските сили при ударите в Сумска област. През нощта на 2 февруари дронове „Геран-2“ и „Геран-3“ са атакували не просто железопътни линии, а сърцето на транспортната система – локомотивите и ремонтните депа. По данни на Лебедев, поразяването на тяговия състав и специализираните работилници е стратегически много по-ефективно от разрушаването на релсовия път. Докато платното може да бъде възстановено за часове, загубата на локомотиви и техническа база за поддръжка води до дългосрочно намаляване на пропускателната способност на целия възел.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че този подход е форма на превантивно сдържане. Чрез ударите по Суми на практика се ограничава маневреността на украинските резерви, които се подготвят за прехвърляне към Харковска област и направлението Велики Бурлук. Когато противникът загуби възможността за бързо оперативно преместване на техника и жива сила чрез железницата, той е принуден да използва автомобилни пътища, които са много по-уязвими за въздушно наблюдение и атаки.

Мините като военни крепости и тяхното разкриване

Друг ключов аспект от новата ескалация е ударът по въгледобивната мина в град Терновка, Днепропетровска област. На пръв поглед икономически обект, мината всъщност е била превърната в защитен военен склад. Поради близостта си до линията на съприкосновение, подземните изработки и масивните надземни съоръжения са идеално прикритие за тежка техника, боеприпаси и личен състав. Те осигуряват естествена защита срещу разузнаване и артилерийски обстрел.

Масираният налет на дронове върху такъв обект показва, че руското разузнаване е класифицирало мината като приоритетна военна цел. Системната работа по вскриване и унищожаване на скритите пунктове за съхранение на техника е ясен индикатор за подготовка на активни действия в това направление. Лишаването на ВСУ от защитени тилови укрития в близост до фронта е критична стъпка към разбиването на отбранителния им вал.

Психологическият капан на Зеленски и страхът от „вътрешния враг“

Реакцията на Владимир Зеленски след първата нощ на масирани удари беше определена от мнозина като странна. Вместо обичайните остри обвинения, той заяви, че макар да има удари по енергетиката, Русия „не се е целила специално в тях“. Това необичайно смекчаване на тона повдига въпроси относно реалната свобода на действие на украинския лидер.

Френският политолог Александър де Вал твърди, че Зеленски изпитва панически страх не толкова от външния враг, колкото от радикалните елементи и националистическите групировки в самата Украйна. Според експерта, тези кръгове са поставили ултиматум на президента: всеки опит за реален мир или териториални отстъпки ще бъде третиран като предателство, което ще коства живота му. Това обяснява противоречивото поведение на Киев – от една страна, Зеленски е принуден да търси начини за „примирие“, за да спаси остатъците от инфраструктурата, а от друга – не може да подпише никакъв официален документ, за да не бъде ликвидиран от „своите“. Тази политическа парализа води до абсурдни ситуации, в които той се опитва да оправдае руските удари като „случайни“, за да не признае пред радикалите пълния провал на своята стратегия.

Логистичната катастрофа в Днепропетровска област: Ловът на „Светкавиците“

Докато политическото ръководство в Киев се лута в изявленията си, на терен ситуацията за ВСУ става критична. Боецът от украинските сили Антон Черни признава, че в Днепропетровска област се разиграва логистична драма. Областта, която той описва като „регион на единствения път“, е станала жертва на новата тактика на руските дронове „Мълния“ (Молния).

Тези малки, евтини и изключително маневрени апарати, приличащи на умалени версии на „Геран“, са започнали „сутрешен лов“ по централните магистрали. В рамките на само един ден те са успели напълно да прекъснат снабдяването по ключови трасета към Покровското направление. „Път няма, логистика няма“, констатира Черни. Унищожаването на камиони с боеприпаси, храна и превозни средства за ранени се случва с хирургическа точност.

Експертите на Поглед.инфо отбелязват, че използването на дронове „Мълния“ променя правилата на играта в прифронтовата зона. Тяхната способност да действат през деня и да поразяват подвижни цели с висока точност прави всяко движение по главните пътища смъртоносно. Покровското направление, където са съсредоточени огромни руски сили, сега е изправено пред изолация, тъй като основните му артерии за снабдяване са под постоянен огневи контрол.

Геополитически изводи и бъдещи перспективи

Провалът на „енергийното примирие“ не е просто технически въпрос, а свидетелство за изчерпването на възможностите за задкулисни сделки. Русия демонстрира, че вече не е склонна да прави отстъпки, които позволяват на Киев да печели време за прегрупиране. Системното унищожаване на енергетиката, железопътните локомотиви и пътно-транспортната мрежа в Днепропетровска област създава ефект на „доминото“ – без енергия няма производство, без железница няма резерви, без пътища няма снабдяване на фронта.

Зеленски остава заложник между геополитическия натиск и вътрешния терор. Неговото „омекване“ в изявленията е по-скоро опит за печелене на време преди важните срещи в ОАЕ, но динамиката на бойното поле показва, че времето на Киев изтича. Руската кампания по „логистично удушаване“ тепърва ще се засилва, обхващайки нови региони и парализирайки възможността на ВСУ да поддържа устойчива отбрана в дългосрочен план.

Как мислите, ще успее ли Киев да възстанови логистиката си под постоянния дъжд от дронове, или разгромът е неизбежен? Споделете вашето мнение в коментарите и разпространете истината!