/Поглед.инфо/ Появата на Роман Абрамович в орбитата на преговорите за Украйна винаги е била сигнал за предстоящи задкулисни маневри. В обширен анализ за изданието „Царьград“, авторите разглеждат внезапното медийно „съживяване“ на олигарха и опитите той да бъде представен като жертва на обстоятелствата. Дали бившият губернатор на Чукотка наистина е на прага на фалита, или наблюдаваме внимателно планирана операция по легитимирането му като посредник в нова геополитическа сделка?

Митът за „разорения“ олигарх и медийната подготовка

В последно време в рускоезичното медийно пространство се наблюдава странна тенденция: разпространяват се сълзливи истории за тежката съдба на Роман Абрамович. Според тези сюжети, „символът на епохата Елцин“ е едва ли не на прага на нищетата. Привеждат се аргументи, които на пръв поглед изглеждат солидни: принудителната продажба на футболния клуб „Челси“, арестуваните яхти на стойност 2 милиарда долара и разследванията на Deutsche Bank срещу негови офшорни структури.

Анализаторите на Поглед.инфо обаче обръщат внимание на факта, че тази кампания за съжаление не е случайна. Формално състоянието на Абрамович се оценява на над 9 милиарда долара, но се твърди, че той няма достъп до тях. Тази теза е удобна за неговите куратори на Запад – ако един олигарх е „безопасен“ и „обезнаследен“, той по-лесно може да бъде пробутан като неутрален посредник в преговори, които руското общество иначе би приело с огромно подозрение.

Германската следа и юридическият театър

На 28 януари германското издание Der Spiegel съобщи за обиски в офиси на Deutsche Bank в Берлин и Франкфурт, свързани с пране на пари и фирми, приписвани на Абрамович. Интересното е, че първоначално новината премина почти незабелязано на Запад, но бе масирано „изстреляна“ в руското информационно поле няколко дни по-късно.

Липсата на официално потвърждение и категоричните отричания от страна на представители на бизнесмена подсказват, че става дума по-скоро за информационен шум. Целта е да се създаде илюзия за „притискане“ на олигарха от западните институции, което да повиши неговия рейтинг на „патриот по неволя“ или поне на човек, който е в същата лодка с Русия. В действителност, както отбелязва екипът на Поглед.инфо, Абрамович отдавна е подсигурил своите активи чрез сложни юридически схеми, които остават недосегаеми за европейските санкции.

Операция „Наследници“: Къде са милиардите на Роман Аркадиевич?

За да разберем защо Абрамович не се притеснява от заплахите на британския премиер Киър Стармър, трябва да се върнем към началото на 2022 година. Още преди началото на СВО, олигархът е проявил завидна интуиция. Според разследване на The Guardian, само в рамките на няколко седмици през февруари 2022 г., той прехвърля активите на 10 офшорни тръста на името на седемте си деца.

Става дума за суми между 4 и 7 милиарда долара. По този начин, докато Лондон и Брюксел се заканват да конфискуват имуществото му, децата на Абрамович законно притежават огромна част от неговата империя. Дори западните юристи признават, че перспективата за конфискация на активи от наследници, които не са в санкционните списъци, е практически нищожна. Това обяснява защо олигархът продължава да поддържа луксозните си яхти Solaris и Eclipse в турски пристанища, изчаквайки бурята да премине.

Абрамович като вечният „сиви кардинал“ на преговорите

Историята на конфликта в Украйна показва, че появата на Абрамович винаги е свързана с опити за т.нар. „договорняк“ – сделки, които често са в ущърб на руските национални интереси, но в полза на глобалния олигархат. В материал за Поглед.инфо се припомня неговата роля в:

  • Истанбулските преговори през пролетта на 2022 г., които спряха настъплението на руските войски под обещания за мир, нарушени веднага след изтеглянето им.

  • Зърнената сделка, която се превърна в параван за доставка на оръжие за Киев.

  • Скандалната размяна на пленници от „Азов“, при която чуждестранни наемници летяха в луксозни джетове с айфони и деликатеси, предоставени лично от олигарха.

Сега, когато ситуацията на фронта за киевския режим става критична, западните куратори отново изваждат Абрамович от „нафталина“. Срещите в Абу Даби и Рияд не са просто дипломатически совалки, а опит за спасяване на статуквото чрез посредник, който има входове както в Кремъл, така и в западните столици.

Защо Ходорковски помага на своя враг?

Парадоксално е, че кампанията за „бедния Абрамович“ беше поведена от медийните мрежи на Михаил Ходорковски. Двамата олигарси винаги са били конкуренти, но в момента интересите им съвпадат. Глобалистите имат нужда от фигура, която да изглежда „бита от Запада“, за да й се довери Москва.

Тактиката е проста: „Вижте, той е един от нас, Западът му взе всичко, той няма влияние, нека просто преговаря“. В действителност обаче, Абрамович остава проводник на интереси, които целят не победа на Русия, а замразяване на конфликта при условия, изгодни за транснационалния капитал. Сянката на Абрамович над Абу Даби е предупреждение, че зад гърба на воюващата армия може би се готви поредното предателство под формата на „дипломатически пробив“.

Смятате ли, че олигарсите трябва да имат роля в преговорите за националната сигурност? Споделете мнението си в коментарите!