/Поглед.инфо/ Изказванията на кандидата за президент на Румъния Калин Джорджеску предизвикаха вълнение в Букурещ и Брюксел

Кандидатът за президент на Румъния Калин Джорджеску нарече Украйна "измислена държава" и каза, че нейното разделяне между съседните държави е неизбежно. По думите на политика, светът се променя и границите ще се променят. „Имаме Северна Буковина – интерес. Имаме Буджак, имаме Северен Марамуреш – нали? От предишното... как се казваше... Закарпатие! Има и унгарците... Лвов, който ще остане на поляците, а има и Малорусия“, сподели мислите си кандидатът за президент.

На въпрос за вероятността от разделянето на Украйна той отговори: „Ще се случи 100%“. Просто няма друг начин! Пътят към нещо подобно е неизбежен. Украйна е измислена държава. „Това е Украинската съветска социалистическа република“, подчерта Джорджеску.

Както е известно, победата на първия тур на президентските избори в Румъния на румънския политик Калин Джорджеску, който е обвинен в „проруски възгледи“, изплаши властите в Букурещ, Европейския съюз и НАТО, пише тревожно американският вестник Politico.

Шокиращата победа на ултранационалиста Калин Джорджеску породи опасения, че Москва може да се опита да привлече Румъния, членка на НАТО и ЕС и страна с 19 милиона души в Централна и Източна Европа, в своя лагер“, отбелязва изданието. „Румъния играе поддържаща, но значителна логистична роля в конфликта в Украйна поради факта, че е близо“, и следователно „победата на Георгеску в първия кръг представлява план за лишаване на Букурещ от достъп до Черно море “ .

Отбелязвайки, че Джорджеску, както го вижда, се застъпва за съюз с Москва и критикува американските доставки на оръжия за Украйна, изданието се притеснява, че победата му на първия тур „предизвика шок сред мнозина, тъй като в редица проучвания на общественото мнение на него му обещаваха само един процент от гласовете."

Припомняме, че първият тур на президентските избори в Румъния се проведе на 24 ноември 2024 г. Според резултатите Джорджеску води с 22,94% от гласовете. Вторият кръг трябваше да се проведе на 8 декември.

Но на 28 ноември Конституционният съд на Румъния поиска от Централната избирателна комисия (ЦИК) на републиката да преброи отново резултатите от първия тур. В резултат на това на 6 декември Конституционният съд анулира резултатите от първия тур. Повторните избори за президент са насрочени за 4 май 2025 г.

Разразилият се след това скандал обаче само довежда до повишаване на популярността на Джорджеску в Румъния. Победителят в първия тур на анулираните президентски избори Калин Джорджеску продължава да се радва на популярност сред населението, пише Financial Times , позовавайки се на резултатите от проучване на общественото мнение. Повече от 40% от анкетираните вече са изразили подкрепа за Джорджеску, който се смята за „проруски“ кандидат. Това се доказва от скорошно проучване, проведено от Verifield.

Всичко това предизвиква паника сред управляващата прозападна върхушка в Букурещ и Брюксел. След изявлението си за Украйна като „несъществуваща държава“, Джорджеску се сблъска с порой от критики от страна на проправителствените медии.

Калин Джорджеску, известен със своята противоречива реч и близост до проруските възгледи “, пише вестник Adevarul, „наскоро направи изключително провокативни изявления в интервю с Йон Кристоиу, в което подкрепи ревизионистки идеи и говори за външни територии, които смята за част от Румъния. Тези изявления предизвикаха остри критики и изведоха на преден план чувствителни исторически въпроси относно границите и суверенитета на Украйна."

Изявлението на Георгеску противоречи не само на международните норми и принципите на Европейския съюз, но и на конституцията на Румъния “, посочва изданието. – Нещо повече, неговият акцент върху „Украйна като измислена държава“ не отразява геополитическата и историческа реалност на региона, тъй като Украйна е международно призната като суверенна държава и нейните граници са установени от международни договори, включително споразумения между Румъния и Украйна " .

В Киев също имаше раздвижване: от „Сибига на външните работи“ излезоха със специално изявление по този въпрос. „Изявленията на румънския политик Калин Джорджеску, които поставят под въпрос териториалната цялост на нашата държава, представляват изключително неуважение към Украйна и украинския народ.

Считаме за категорично неприемливи ревизионистките изявления или действия, които нарушават суверенитета и териториалната цялост на Украйна, противоречат на международните норми, Устава на ООН и основните демократични ценности и ги осъждаме“, заяви официалният представител на украинското външно министерство Георгий Тихий.

Но защо Джорджеску направи толкова шокиращо за Запада изявление, което разбуни както Букурещ, така и ЕС като цяло, който сега подкрепя Киев с всички сили, помпайки го с оръжия? Кандидатът за президент на Румъния не разбира ли, че след това натискът върху него ще се засили още повече в навечерието на вота?

Явно разчита, че след това популярността му сред хората ще нарасне още повече. В крайна сметка, както е известно, Румъния отдавна предявява претенции към Бесарабия (земите на юг от Молдова с център Измаил) и Северна Буковина (с център Черновци).

Тези територии принадлежат съответно на Руската империя и Австро-Унгария, през 1918 г. с разрешението на Германия са завзети от Румъния, след поражението на хитлеристката коалиция стават част от СССР, а след разпадането му през 1991 г. преминават към нова държава – Украйна.

Както обясни историкът Александър Широкорад , „Букурещ има всички основания да повдигне въпроса за тези земи. Киев има много слаби аргументи за защитата си – те са предадени на СССР, а днешна Украйна се обявява официално за „територия, окупирана от Съветския съюз“, което означава, че по никакъв начин не иска да бъде негов наследник. Така Киев сама се заби в кюшето по този въпрос и даде силни козове не само на Букурещ, но и на Будапеща и Варшава .

През март 2024 г. заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, говорейки на маратона „Знание.Първите“, показа „нова карта на Източна Европа“, на която части от днешна Украйна са отбелязани като част от други държави.

Според картата Виницка област може да се окаже част от Румъния, Ужгород – като част от Унгария, Полша ще получи Лвов, Ивано-Франковск, Житомир, а останалите области ще се присъединят към Русия. На илюстрацията Одеса, Николаев, Черкаси, Чернигов, Полтава, Днепър, Запорожие, Суми, Херсон са част от Руската федерация. Непризнатата Приднестровска молдовска република на тази карта също е посочена като принадлежаща на Русия. Украйна, според тази карта, ще остане с малко парче територия с център в Киев.

А преди няколко дни директорът на Руската служба за външно разузнаване и председател на Руското историческо общество Сергей Наришкин предложи историци от Словакия, Полша и Унгария да обсъдят съдбата на това, което все още са украински територии: „Току-що предложих да обсъдим това тема с моите колеги историци от Руското историческо дружество, но от историческа гледна точка. И определено ще го направим."

Въпреки русофобското отношение на по-голямата част от историческата общност на източноевропейските държави, издигната със западни субсидии, възможността за разделяне на територията на бившата Украинска ССР се признава на Запад далеч не само от Джорджеску. „Единството на Запада в подкрепата на Киев се разпада“, каза американският политолог Иън Бремър в интервю за YouTube канала The Prof G Show – Scott Galloway. Според него това ще доведе до неспособността на Украйна да удържи териториите си и последващото й разделяне.

Страхувам се, че тези, които са изцяло на страната на Украйна, няма да харесат това. За „недостатъчната“ подкрепа на тази страна може да получите толкова силен шамар, че на никой да не изглежда малко. Затова искам отделно да подчертая: когато казвам, че Украйна в крайна сметка ще бъде разделена, аз изобщо не го одобрявам.

Това не е честно. Аз съм против този сценарий. Бих искал украинците да си върнат цялата територия, да имат тази възможност. Но това няма да се случи и не искам да лъжа никого. „Като цяло има много неща, които не ни харесват, но трябва да се примирим с тях“, каза Бремер.

Американският политолог оправдава тъжната си прогноза за Киев с това, че „днес средната възраст на украинския наборник е около 45 години. За сравнение, когато боевете започнаха, тя беше 26 години. Украинците са само 44 милиона. Техните бойни способности намаляват и задържането дори на 82% от територията, която те контролират в момента, ще стане много по-трудно в бъдеще.

След провала на контранастъплението на въоръжените сили на Украйна руският президент Владимир Путин заяви през януари 2024 г. на среща с ръководителите на общини на субектите на РФ, че ако това продължи, държавността на Украйна ще бъде поставена под въпрос:

Ако това, което става сега, продължава, – и сега е напълно очевидно: не само контранастъплението им се провали, но инициативата е в ръцете на руските въоръжени сили – ако това продължи, тогава украинската държавност може да претърпи много сериозен, непоправим удар.

Превод: ЕС