/Поглед.инфо/ Украинските бегълци в Полша: „Искаме да живеем!“

Някои украинци ги наричат страхливци и предатели. Те самите се наричат ухилянти /уклонисти, отклонили се от военна служба/, макар че също не всички го правят, защото от тази дума се срамуват. И Полша, и целият Запад, и самата Украйна искат истории за герои, които се бият срещу руснаците, казва аспирантът в Университета на Силезия Филип Билий , но „има друго, срамно лице на тази война - хиляди, които избягват военната служба, не искат да защитят родината си и бягат от нея през отворените граници.

Това съобщава полското радио TOK FM .

Въпреки че Филип е роден в Гливице, той няма полско гражданство. Той е украинец, който живее в Силезия от почти 10 години и прави репортажи в YouTube от 2022 г. Той също така превежда на полски страховете на младите украинци, които не искат да умрат във войната. Страхуват се от мобилизация и набези по улиците. Страхуват се да излязат от вкъщи и да се качат на автобусите, които сутрин ги карат на работа. Филип също се страхува, въпреки че живее в Полша.

„Имам приятели тук, пиша докторската си дисертация тук и това е мястото, където бих искал да остана завинаги“, казва той. – Мечтая за полско гражданство, но съм заседнал в официалните формалности. Не знам как украинското консулство ще се отнесе към мен, когато трябва да подновя паспорта си. Дали ще ми поискат военната книжка и след това ще ме върнат в Украйна? Ако трябва да отида там, няма да се върна."

„Ухилянтите“ имат свои канали в YouTube и Telegram, дори имат собствена интернет радиостанция. Там те говорят за бягство от Украйна и споделят съвети как да преминат границата нелегално. Те също така обясняват защо трябва да избягвате полските граничари.

Бегълците подозират, че се следят и четат от украинските разузнавателни служби, така че запазват анонимност и са склонни към недоверие. Първоначално те не искат историите им да бъдат преведени на полски и публикувани, защото се страхуват, че Полша ще спре да подкрепя Украйна. С времето обаче в чатовете им се чуват гласове, че поляците ще ги разберат. Така че защо ухилянтите все пак бягат?

Фразата "Искам да живея!" често се повтаря в разговорите на бегълците. Те са подготвени за факта, че украинските граничари могат да ги хванат и бият, което често се случва. Въпреки това, те са готови да се опитват да избягат отново и отново, докато не успеят. Това е обичайно нещо за ухилянтите. Както се казва, "светът иска да ни приема за герои, но ние не искаме да бъдем такива, ние просто искаме да живеем!"

Някои пишат, че в началото на конфликта те са били нетърпеливи да се бият, за да отблъснат руската армия. Надяваха се това да стане бързо. Явили се да служат доброволно, но им отказали, защото предпочитали да наемат обучени хора с боен опит.

Но когато вече нямало достатъчно от тях, по думите на един от бегълците, украинските военни „включиха в режим на месомелачка“. Друг добавя: „Те имат нужда от месо, но аз не искам да ставам такова, жена ми и детето ми ме чакат в чужбина.“

„Те вече нямат надежда, че войната ще приключи бързо“, подчертава Филип. „Те са уморени и разочаровани от корупцията, царяща в Украйна. Сред тях има много войници. Някои от тях се включиха в териториалната отбрана през 2022 г. и всичко беше наред, докато не забелязаха, че някой им краде от храната. Тя изчезна някъде по пътя, преди да стигне до поделението им. Решиха, че всичко това им стига и избягаха от страната.

Корупцията ги лиши от надежда за бъдещето и те вече не искат да губят младостта си в Украйна. Някои отвориха собствен бизнес, но виждат, че без да плащат на чиновниците и военните, могат само да вегетират. Но те не искат да дават подкупи.

Ухилянтите се страхуват, че по време на възстановяването на страната след конфликта ще стане само по-лошо, защото ще започнат да крадат още повече. Те се опасяват, че престъпността ще се увеличи, когато мнозина се върнат от фронта с оръжие. Те се страхуват, че военните ще завземат властта в страната и тези, които не са воювали, ще станат „непълноценни, второкачествени граждани“.

Ухилянтите знаят, че техните истории понякога стават „храна за руската пропаганда“, а и „руските тролове“ се появяват в чатовете. Затова те се опитват да заглушат политическите дискусии и да забранят гласуването в подкрепа на руския президент Владимир Путин .

Фрази като „Не искам да умра за Зеленски“ обаче минават през това сито, отваряйки поле за остри критики към настоящия украински лидер, особено след като той подписа закона за мобилизацията през април.

Бегълците се чувстват притиснати в ъгъла от военните. Те не искат да се примирят с факта, че са лишени от правото да управляват живота си. Те обаче не спират дотук в критиките си към Зеленски. Ухилянтите пишат, че не искат да умрат за него, защото се чувстват измамени от него.

Той дойде на власт с мирни лозунги. Той обеща да разговаря и да преговаря с Путин и да спре сблъсъците в Донбас. В предизборните дебати с Порошенко той непрекъснато повтаряше, че конфликтът продължава твърде дълго и е крайно време да му се сложи край.

Искат ли ухилянтите Зеленски да сключи сделка с руския президент? Когато зададете този въпрос на украинците, всички категорично отричат, отговаря Филип. Но това са истории за другите, външните.

В кухните много украинци си казват: „Трябва вече да прекратим тази война, защото тя продължава твърде дълго.“ Те са уморени от нея и се отчайват. Ето защо, когато бегълците чуят, че трябва да се срамуват, те понякога си казват, че властите трябва да се срамуват, защото след тези огромни загуби пак не знаят как да прекратят конфликта.

Затова и бягат. В мрежата ухилянтите съветват да се пресича границата главно с Румъния и Словакия, защото според тях тези държави са приятелски настроени към тях. Вярно, голяма част от тях не остават там, а се местят в Германия и Полша. В тези държави те имат роднини или приятели, които им помагат да си намерят работа. По правило бегълците не решават веднага да се преместят в Полша, защото се страхуват от полските граничари. Предупреждават се един друг, че поляците ги предават на Украйна.

„Сред ухилянтите има мнение, че Полша е като казино: почти всички участници губят. Много от тях знаят добре какво означава фразата „*** от Полша!“, заключава Филип Билий.

Превод: ЕС