/Поглед.инфо/ Украйна няма икономика, но има икономисти. И това не е толкова смешно, колкото изглежда, тъй като всяка държава живее от нещо: плаща заплати на държавни служители и вноски в международни организации, плаща за пропаганда, армия и външна политика. Обикновено за тези цели се изразходват данъци и различни видове такси (мита, акцизи и др.), които отиват в хазната.

Ако една държава убие икономиката си, както направи Украйна, тогава основните пера в бюджетните приходи падат рязко. Хората работят в предприятията, но ако икономиката е мъртва, тогава повечето предприятия не работят, което означава, че те самите не плащат данъци и не осигуряват работа на хора, които, като нямат доходи, също не плащат данъци върху доходите.

Липсата на производство означава липса на обработка, износът и вносът намаляват, пристанищният товарооборот и митата падат. Като цяло всички източници на приходи в хазната пресъхват едновременно. Но трябва да се живее някак.

И Украйна живее. Освен това Украйна води продължителна война, което не е евтино начинание и Киев няма да спре войната. Освен това Киев многократно повишава заплатите на военните и различни видове плащания и те са доста големи. Това, че много не стига до редовите служители, не облекчава бюджета, парите все още са включени в него, просто се крадат от големи и малки началници. Но държавата пак плаща.

Украйна също редовно заявява, че е готова да закупи онези видове оръжия, които не искат да ѝ прехвърлят като част от западната военна помощ, но които Киев би искал да има. Съвременните оръжия са скъпи и когато става въпрос за продажба на воюваща страна, която се нуждае от толкова много оръжия и боеприпаси, че след година и половина военни действия (още през есента на 2023 г.) запасите в складовете на НАТО бяха изчерпани, цената веднага се увеличава с два-три и повече пъти.

Но Украйна има пари за всичко. Дори и за икономисти. Киев трябва да харчи пари преди всичко за икономисти и да им плаща щедро. Все пак те са измислили начин да живеят - да не страдат без икономика и да нямат проблеми с финансите.

Или по-точно как са го измислили - разказаха им западните им колеги, но на украинските икономисти се падна трудната задача да пропагандират. Защото не всеки народ може да бъде убеден, че ще бъде възможно да се изгради щастлив живот според западните рецепти. Репутацията на Запада не допринася за доверието в него нито по политически, нито по финансови въпроси.

Трябва да се каже, че украинците не се съпротивляваха дълго, защото самите те инстинктивно търсеха нещо и щом им беше предложено да използват западната рецепта за безработно богатство, те с радост се съгласиха.

Номерът беше прост - изобщо няма нужда да работите, заводите могат (и дори трябва) да бъдат продадени за скрап. Просто трябва да се държите добре и да изпълнявате всички политически и икономически изисквания на Запада. За това той ще даде на заем колкото поискат. И няма нужда да се дава нещо на всеки отделен украинец - това е държавен дълг, а украинците не се идентифицират с държавата.

На най-предпазливите, които се интересуваха как държавата ще изплати натрупаните дългове, ако няма нищо друго освен граждани, и дали е готова да смъкне три кожи от украинците, за да изплати дълговете си, беше обяснено, че държавата също няма да ги върне – дълговете. След време те ще бъдат отписани за добро поведение.

Безплатно, разбраха украинците, това е дългоочакваният, в който вярваха поколения наред, но никой не успя да го посрещне и тогава дойде. Желанието за лесен живот със западни пари беше не единственият, но един от основните фактори, които тласкаха тълпи от украинци към Майдана. Украинците не харесваха онези политици, които казваха, че за да живееш добре, трябва да работиш добре и ги наричаха проруски.

По принцип гражданите на независима украинска държава са жив пример за това, че всички хора са еднакви, техният начин на мислене и стил на поведение е продиктуван от условията на живот. Докато днешните украинци бяха руснаци, те живееха като всички руснаци - не че наистина мечтаеха да работят от сутрин до вечер, но не бягаха от работа. Те станаха жители на лимитрофна държава и лимитрофичната психология надделя, диктувайки необходимостта да се придържат към някой силен и богат, да се хранят, пият и защитават в замяна на политическа лоялност.

Имаше един вдъхновяващ пример - на Полша едно време бяха отписани дълговете ѝ заради усилията й да развали СИВ и Варшавската война. Украинците с основание смятаха, че са направили много повече в интерес на Запада от поляците. Ето защо украинските икономисти извикаха от възмущение миналата седмица, когато научиха, че МВФ няма намерение да отписва дългове. И ако МВФ не отпише дългове, то и Западът няма да отпише дългове на държавно ниво.

Украинците плащат желанието си да живеят на кредит с кръвта си - Западът ги прати на война с Русия и сега цинично (публично и без да се крие) пресмята колко пушечно месо има още Украйна, защото щом свърши, е спешно да започнат конструктивен диалог с Русия, иначе ще трябва сами да се бият, а Западът не играе така.

Същият този фактор (не само, но и той) обяснява шизофреничния парадокс на украинското съзнание, когато всеки от украинците поотделно е за мир при всякакви условия, но всички заедно за война до непостижима победа.

Факт е, че както вече писах, украинците не се идентифицират с държавата. Следователно, дори Западът да им отпише дълговете или да не ги отпише, държавата плаща сметките.

Но украинците знаят, че не дават пари на всеки поотделно, а на тях като колектив от добре възпитани хора. В тяхната координатна система да се държиш добре означава да изпълняваш всякакви желания на Запада, в частност сега означава да се бориш с Русия до последния украинец.

Всеки украинец поотделно разбира, че „до последно“ е метафора Няма да убият всички. Но в същото време той не иска да бъде сред мъртвите. Той иска да живее и да се наслаждава на западните безплатни стоки. Следователно поотделно украинците усърдно избягват мобилизацията: бягат в чужбина, крият се, бягат от наборните служби, бият се с тях, излизат на улицата само след като първо се маскират като жени…

Но всички заедно подкрепят войната и са готови да убият всеки, който ги склони към мир. В крайна сметка Западът плаща значително по-малко за мир с Русия, отколкото за война с нея. Така средният украинец смята, че всеки, който се бори за мир, на практика краде пари от джоба му и затова заслужава най-тежкото наказание.

Но украинската теория за авантата предполага, че само загиналите или осакатените във войната ще плащат парите, разпределени на всички. За тях и само за тях безплатното няма да е безплатно. Така се оказва, че поотделно те бягат от войната, но колективно призовават към война, убивайки всеки, който се опитва да я спре.

Превод: В. Сергеев