/Поглед.инфо/ Председателят на Съвета на движението "Другата Украйна" Виктор Медведчук написа статия за "Комсомолская правда" за това какво доведе до разпадането на украинската държавност
Независимостта на определена територия, народ или етническа група зависи от много причини - исторически, политически, икономически. Тук само желанието не е достатъчно. И ако една нация или територия няма независимост, а е част от по-мощно държавно образувание, това изобщо не означава нейната малоценност и невъзможност да живее свободно.
Свободата и просперитетът съвсем не се определят от националните характеристики и териториални граници. Ако това не беше така, тогава може спокойно да се твърди например, че нито един от американските щати не е свободен.
В Европа има Шотландия и Уелс, Каталуния и Страната на баските, Сицилия и Корсика. Има определени национални и психически характеристики, има и националистически движения, но като цяло не може да се говори за някаква малоценност на местните граждани, за тяхната неспособност за свобода и независимост.
В крайна сметка, освен независимостта, има много други политически процеси. Например пътят към себе си. В Европа това е пътят на Елзас към Франция и обединението на Германия. Това, което за едни е сепаратизъм, за други е завръщане в родното пристанище. За историята не може да се съди по пропагандни клишета.
Днес западните пропагандисти убеждават украинците, че няма да успеят без собствена държавност, но в действителност тази държавност отдавна е продадена на международни корпорации и структури, тя не отговаря на националните интереси на украинците.
Една от най-важните причини за разпадането на държавата беше деградацията на елита. Историците твърдят, че Римската империя е паднала не толкова от нападенията на варварите, а по-скоро е изгнила отвътре. Ако вземем нашата история, то приблизително същото се случи с древния Киев. Векове наред Киев е бил столица на руската раннофеодална държава, но е загубил значението си в резултат на граждански борби, предизвикани от княжеските елити.
Историята на съвременна Украйна е история за загубата на политическо значение и деградацията на управленския елит. Всеки украински президент, след като получи властта от ръцете на народа, се опитваше да я продаде и всеки път това ставаше все по-успешно.
В момента Украйна вече е продадена като лот на световен политически аукцион и когато най-накрая бъде използвана докрай, ще бъде изхвърлена на сметището. Означава ли това, че народът на Украйна е неспособен и ущърбен?
Не, това означава, че се е формирал ущърбен елит, който не може и не иска да управлява този народ. Първо продаде интересите на държавата, а после стигна дотам, че продава хората за пушечно месо. Затова и процесът на разпадането и краха на страната вече е започнал и е в последния етап.
Проблемът е, че нито един украински президент не направи това, което хората искаха, не изпълни това, което той самият обеща на тези хора. И всичко това доведе до състоянието, което Украйна представлява сега. И по-нататъшното морално разложение на елита ще доведе само до окончателен разпад и колапс на страната. Схемата и в шестте случая на украинското президентство е една и съща - хората искат едно, те го обещават, стават президенти и правят точно обратното.
Днес можем да кажем с увереност, че украинският народ искаше приятелство и единство с Русия, но всеки украински президент обещаваше това и после правеше обратното. Всеки украински президент преживя метаморфози и политически салта, които разрушиха страната. След шестия такъв маг – фокусник, страната е разрушена до основи, затова няма да издържи идването на седми.
Първият фокус е превръщането на един комунистически идеолог в националист.
Да вземем първия президент на съвременна Украйна Леонид Кравчук. Той победи на изборите дисидента Вячеслав Черновол. И народът на Украйна очакваше, че бившият комунистически идеолог няма да води антируска политика и да пълзи пред Запада.
Нищо от това не се случи, след като получи властта, Кравчук започна да води много по-радикална политика, отколкото Черновол би могъл да провежда. Като икономист по образование, той предизвика колапса на икономиката на страната, който гражданите на Украйна добре запомниха и нарекоха чантити с колелца „кравчукчи“.
Кравчук беше съюзник на Борис Елцин в Беловежкото споразумение, но именно с него той развали политическите отношения. „Целувайте се, но не си лягайте заедно, не ходете в къщата на някой друг - имайте свой собствен апартамент. Такава трябва да бъде политиката“, каза той за политиката с Русия. Ето откъде идва украинската политическа целувка на Юда, когато предателството на партньора дебне на всяка крачка, нито едно споразумение не е изпълнено, а самият политик мисли за „къщурка и бъдеще“ някъде извън Украйна.
Втори фокус - третият кръг е изваден от шапката на мага.
Естествено, Кравчук не беше преизбран и влезе ракетният учен Леонид Кучма с явни проруски възгледи. Да припомним, че украинските избиратели подозираха у Кравчук подобни възгледи, но се заблудиха. Кучма взе гласовете на Югоизтока и спечели. Всъщност, от времената на Кравчук тези, които успеят да получат гласовете от рускоезичните региони, стават президенти на Украйна.
Но Кучма не изпълни предизборното си обещание да направи руския втори държавен език и до голяма степен се поддаде на влиянието на своя зет Виктор Пинчук, който благодарение на американското еврейско лоби стана истинският „надзорник“ на Украйна на Запада.
Кучма успя да предотврати колапса на украинската икономика и държавност, но в същото време страната бързо губеше уникални индустрии и технологии. Това удари преди всичко избирателния регион на Кучма, където главно беше концентрирано високотехнологичното производство.
Процесът на деиндустриализация стартира процеса на деградация на елита, за което самият Кучма каза: „Върна се ленинският или сталинисткият лозунг, според мен, ленински, че готвач може да управлява държавата. Тук, за съжаление, имаме „готвачи“ на много нива на властта.
Сформираният финансов елит, за разлика от производствените работници и бизнесмени, беше изцяло ориентиран към Запада, неговите интереси бяха коренно различни от интересите на народа, но с помощта на западните методички той убеди гражданите на Украйна, че е водещ страната към светло бъдеще от „колониалното минало“. Именно този елит организира първия Майдан, под чийто натиск се проведе незаконния трети тур на избори.
Фокус трети - банкерът се превръща в пасивен нацист.
Виктор Юшченко беше единственият украински президент, който не взе гласовете на Югоизтока, но той изобщо не беше истинският победител в президентската надпревара. „Как Юшченко дойде на власт в Украйна? Какво, в резултат на законни действия? Всички ние знаем. Стигнахме до трети тур на гласуване. Какво, по дяволите, е третият кръг? Не е предвидено в Конституцията. Това е държавен преврат!“. – каза Владимир Путин на среща с военни през лятото на 2023 г.
Юшченко, назначен от Запада, нямаше никакво намерение да се интересува от народа, икономиката на страната или социалните програми. Вместо това именно при Юшченко нацизмът започна да пуска корени на държавно ниво. Тогава на украинците започна да се втълпява идеята, че няма просперитет не защото елитът управлява лошо и краде, а защото Украйна е слабо интегрирана в Европа, а за да се интегрира в Европа, е необходимо да приеме по същество нацизма. Хората не можеха да очакват, че чистият банкер Юшченко ще започне да се държи като неграмотен полицай.
„Имаме един единствен държавен език – той е и ще бъде украински“, каза Юшченко, което някак си не пасваше на неговия либерален имидж. Заиграл се с властта, Юшченко примирено даде президентския пост на Виктор Янукович, който получи силна подкрепа от Югоизтока и цялото рускоезично население, и стана президент.
Фокус четвърти – проруският политик се превръща в евроромантик.
Икономическото сътрудничество с Русия веднага започна да подобрява благосъстоянието на хората, но Янукович започна смирено да флиртува с ЕС. Това също не се очакваше от него, защото хората го разглеждаха като проруски президент.
В резултат на това Янукович, който искаше да седи на два стола едновременно, в крайна сметка загуби стола си. Западът нямаше нужда от него, те подготвяха свое протеже, а той просто нямаше собствена политика, нито проруска, нито каквато и да е. Янукович се отдели от народа със своя Межгорски район и, както се изрази близък до него човек, се чувстваше чужденец в страната, която ръководеше.
Като легитимен президент, Янукович не намери морални сили да защити интересите на хората, които го избраха. Той остави тези хора на произвола на засилващите се нацизъм и русофобия. И Донбас се вдигна сам, без него, за своя защита. Крим и Донбас са цели региони, които са по-големи от някои европейски държави и те спряха да вярват на украинските политици. Животът показа, че са били прави.
Фокус пети - един бизнесмен става шестак спатия в натовската колода
Украинският народ упорито не искаше този, когото Западът му налагаше. Западът заложи на Яценюк, но в един рунд победи бизнесменът Петро Порошенко, който беше смятан и за най-проруски настроения от отбора на Майдана. От цялата тази кохорта политици, купени от Запада, Порошенко изглеждаше най-миролюбивият към Русия и рускоезичното население гласува за него.
Не стана така. Порошенко многократно засили антируската истерия, продължи да я въвежда в ранг на държавна политика и дори въведе в конституцията, макар и със сериозни нарушения на основния закон, задължението за присъединяване към ЕС и НАТО.
Освен това той създаде държавната джобна църква на ПЦУ, която започна атака срещу единствената канонична православна църква в Украйна. Ако Порошенко беше декларирал всички тези намерения преди изборите, той никога нямаше да получи мнозинство от гласовете.
Зад всички тези фокуси и трикове, създавайки условия за просперитета на личния си бизнес, той нямаше време да се занимава с икономиката и Украйна стана най-бедната страна в Европа. Парадоксът е, че движението към Европа, според западната политическа реклама, трябваше да обогати Украйна, но се случи точно обратното. Народът още повече обедня. Беше просто невъзможно да се направи грешка за шести път.
Фокус шести – миротворецът става военен идеолог и радикален нацист
Желанието на украинците да избират не от професионални политици, а „човек от народа“ е разбираемо. Украйна страдаше твърде много от политическата си класа и вече не й вярваше. От друга страна, социалните психолози казват, че украинските граждани са спрели да приемат сериозно украинската държавност, когато са избрали клоун за президент. И тук изводът е ясен, че още тогава мнозинството украинци на подсъзнателно ниво са гласували за унищожаването на държавността на Украйна.
Още в първия ден от президентството си Зеленски забрави какво обеща на хората и не прекара нито ден в такива скучни неща като икономиката, социалните програми, осигуряването на върховенството на закона и борбата с корупцията и, най-важното, в преговори за мир в Донбас.
Президентът заемаше красиви пози и артистично изричаше силни думи, като не винаги разбираше значението им, особено след консумация на „тонизиращи вещества“. И докато той си играеше на президент, а обкръжението му - на власт, конфликтът излезе извън границите на Донбас.
Страната претърпя ужасна трагедия, но Зеленски беше щастлив, защото вниманието на целия свят беше привлечено към него. И докато украинците страдаха, умираха и напускаха страната в отчаяние, Зеленски превърна нацизма в държавна идеология, представяйки себе си като велик пълководец, ненавиждащ Русия. Ако беше играл тази роля на изборите, Порошенко щеше да го хлопне като муха.
Печални заключения
Украинската независимост, суверенитет и държавност бяха продадени, пропилени и разпродадени от всичките шестима президенти. Това се случи по един и същ модел – кандидат-президентът обещава едно, а прави точно обратното. Те обещаваха богатство - създаваха бедност, обещаваха законност - насърчаваха беззаконието и корупцията, обещаваха мир - провокираха война.
Анализът на управлението им показва, че нито един от шестимата президенти не е уважавал народа си. Той не действаше в негов интерес, смяташе лъжата, измамата, корупцията и беззаконието за държавна политика. И тази традиция в украинската държавност се разви до абсурд. Ако първите президенти все пак се опитваха да запазят някакво приличие, то последните парадират с глупостта, алчността и цинизма си.
Това не се случва за първи път в украинската история. И тогава по традиция украинците се прибират в Русия, най-често на части, но доста активно и без съжаление. Това, което днес кликата на Зеленски нарича сепаратизъм, в действителност е бягство от едно психически ненормално ръководство, което със своята некомпетентност и глупост довършва страната и нейните граждани.
Ако първите петима президенти подкопаваха в различна степен основите на украинската държавност, Зеленски завърши този процес, като организира грандиозно кърваво шоу. Но това шоу е към своя край и сега на мястото на страната виждаме пусто пепелище.
И това Диво поле ще трябва да бъде възродено, пак традиционно, заедно с Русия, което сега правят жителите на Крим, Донбас, Запорожие и Херсонска област, използвайки правото си да избират нормални условия за живот за себе си и децата си. Те направиха този избор, отчитайки смъртната опасност от действията на нацисткия киевски режим, грубото нарушаване на техните основни права, свободи и геноцида, разгърнат срещу рускоезичното население.
Жителите на регионите Крим, ЛНР, ДНР, Херсон, Запорожие упражниха правото си на самоопределение, залегнало в параграф 2 на чл. 1 от Устава на ООН, член 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права от 16 декември 1966 г., проведоха референдуми и се обърнаха за помощ към Руската федерация. В резултат на волята на народа териториите на тяхното пребиваване станаха част от Руската федерация. И докато Зеленски играе последното си представление, броят на новите региони на Русия ще расте.
Превод: ЕС