/Поглед.инфо/ Точно преди година почина Владимир Жога, командир на прочутия батальон "Спарта". Жога ще остане в историята като първият герой на Русия - чуждестранен военен. Но командирът на батальона беше чисто формално чужденец - от 2014 г. участваше с оръжие в ръце в Руската пролет, а командир на батальон стана на 23 години. Според този критерий Жога дори се сравнява с героите от Гражданската война като Аркадий Гайдар. Какво представлява феноменът Жога?

В неделя се навършват 1 години от гибелта на Героя на Русия, командира на отделен разузнавателен батальон "Спарта" Владимир Жога, по-известен сред съратниците си под позивната "Воха". Гвардейският полковник Жога беше убит на 5 март 2022 г., още в първите дни от началото на СВО - по време на щурма на град Волноваха. Фигурата на командира на батальона беше толкова ярка вече по това време, историите за неговите подвизи бяха толкова известни, че още на 6 март президентът Владимир Путин награди починалия със званието Герой на Русия.

Така гражданинът на ДНР стана първият чуждестранен военнослужещ, удостоен с това звание – посмъртно. В същия ден ръководителят на ДНР Денис Пушилин също удостои Жога със званието Герой на републиката.

През изминалата година името на героя беше дадено на Републиканския център за безпилотни системи в Донецк, на улици в руски градове като Ростов на Дон, Владивосток, Невиномиск, Майкоп, Омск, Кизил и други. Бюстове на героя са открити в Донецк и в самата Волноваха. Името на Жога носи младежкият армейски отряд „Децата на Русия“ в Толиати.

Военният кореспондент на ВГТРК Евгений Поддубни си спомня как се е срещнал с Жога в средата на април 2014 г. в Славянск, в самото начало на събитията от Руската пролет в Донбас. „Той се приближи с мотоциклет, когато с Арсен Павлов („Моторола“) стояхме и си говорехме. На пръв поглед зелено местно дете. Срещнахме се - и се случи така, че веднага станахме спътници“, каза Поддубни, добавяйки, че постепенно стават приятели. „На млади години Володя се оказа изключително зрял и силен човек. Това е рядкост. Примери идват на ум само от времето на Гражданската война, като Аркадий Гайдар“, допълва журналистът.

„Самият той каза, че никога не е имал намерение да служи в армията, освен това е бил укриващ се от служба във ВСУ. Но после стана приятел с Арсен Павлов, с нас. И след смъртта на Арсен той става негов приемник - командир на батальона. Благодарение на Володя „Спарта“ продължи да се развива. Батальонът не само не загуби бойна готовност - той стана още по-добър ”, смята Поддубни.

Момъкът беше смел, което може би е характерно за младостта, но в същото време беше силен организатор, което е рядкост, отбелязва военният кореспондент. „Володя беше безпрекословно следван от 50-годишни мъже, били на фронта от няколко години. А е просто невъзможно във военен колектив, ако няма уважение”, обяснява събеседникът.

„Последният път, когато се видяхме, беше в направлението, където по-късно щеше да умре Володя - близо до Докучаевск. В този момент Волноваха все още не беше освободена. Снимахме се за спомен и се разбрахме по-късно нашият снимачен екип да посети бойните му части и да работим. Но нямаше късмет, не се получи. В деня, в който той загина, вече бяхме близо до Киев“, казва военният кореспондент.

„Смъртта на Володя за мен по време на СВО беше една от най-големите загуби. Много ми липсва. Той се превърна във феномен в руската история като човек, ръководил легендарния батальон, като човек, който пряко защитаваше руските интереси, защитаваше руснаците в Донбас - упорито, прогресивно. Много се радвам, че той стана първият Герой на Русия сред донецките командири. Жалко, че посмъртно “, въздъхна Поддубни.

Друг военен кореспондент Семьон Пегов, който в онзи съдбоносен ден е бил близо до Волноваха и също помага за евакуацията на цивилното население, разказа как Жога загива преди година. „Видяхме се буквално час и половина преди това събитие“, каза Пегов. „Той можеше да си стои в контролната точка, да ръководи битката от разстояние. Но когато възникна ситуация и момчетата му попаднаха в засада, бяха притиснати от няколко страни, бяха обстрелвани, той самият подкара кола през полето. Още в полето автомобилът беше надупчен от куршуми. Той изскочи да направлява момчетата и един от куршумите го улучи в главата”, разказва Пегов.

Наследникът на Жога като командир на батальона „Спарта“ беше баща му, подполковник Артьом Жога, който дотогава беше началник-щаб в батальона на сина си. Жога-старши от първия ден, от 2014 г., подкрепи сина си в решението му да отиде на война. „Той е способен, амбициозен човек. И амбициите му го доведоха до командир на батальон. С него бяхме приятели. Всички решения винаги сме ги вземали заедно, отношенията ни не са се променили дори в строгия дисциплинарен армейски живот“, заяви той.

„Това е ненормална отговорност за такава възраст. Основното е, че никой не го е назначавал, а това беше решение на самия батальон“, добавя Жога-старши. Между другото, Артьом Жога получи наградата на сина си от президента Путин. Това се случи в Кремъл на 9 май миналата година.

„Както знаете, дори тези, които са получили висше военно образование, не винаги стават истински командири. Просто не на всеки е отредено“, коментира Владислав Бердичевски (позивна „Бриг“), депутат от Народния съвет на ДНР, бивш служител на политическия отдел на Министерството на отбраната на ДНР. „А при Жога се получи обратният пример. Един много млад мъж натрупа опит в движение и в крайна сметка стана командир на доста мощна единица, един от най-авторитетните и силни командири на републиката. Такъв е Донбас. Феноменът на Донбас е в това, че имаме много такива самородни таланти“, допълва той.

През пролетта на 2014 г. много ярки, талантливи командири излязоха на фронта в ДНР и ЛНР, припомня Бриг. „За съжаление повечето от тях вече са убити, защото през всичките тези години тук се водят активни битки. Така умря Жога. Мисля, че всичко е оправдано. Хората загинаха за великата си родина – за Русия“, разказва събеседникът.

„Трябва да припомним, че ние бяхме част от Украйна, така че официалният патриотизъм се разви в съвсем друга посока. Много малко от нас са служили в армията. Много от нашите момчета бягаха от служба във ВСУ, включително Жога. Ако в съветско време имаше уроци по начални военни умения в училище, то поколението на Жога дори и такива уроци нямаше. А през пролетта на 2014 г. нямахме никакво офицерско образование, камо ли боен опит“, спомня си Бриг.

„В Западна Украйна националистическите организации създадоха свои собствени лагери, в които учеха млади хора на бойни умения. Ето защо именно от тях са формирани първите „доброволчески батальони”. Такива доброволци вече знаеха как да боравят с оръжие и в същото време бяха наситени с националистическа идеология, тоест бяха силно мотивирани“, обяснява депутатът.

„Моето по-старо поколение към 2014 г. вече бяха патриоти на Русия и в началото младите не разбираха какво се случва. В края на краищата киевските власти направиха всичко, за да възпитат еничари от Донецк, хора без род и племе. Едва когато започнаха боевете, когато нашите близки започнаха да умират, едва тогава младите разбраха на коя страна е истината”, казва Бриг.

„Жалко, че Владимир не доживя да види нашата република в състава на Руската федерация. Но той се бори за това, така че смъртта му не е била напразна”, подчертава събеседникът.

В края на февруари бюстовете на героите на републиката полковници Арсен Павлов, Владимир Жога и Олга Качура бяха повредени в резултат на обстрел на Донецк от артилерията на ВСУ. „Украинските наказатели продължават да се бият дори със загиналите герои на републиката. Вчера долетяха снаряди на Алеята на героите в Парка за култура и отдих на Киевски район“, разказва кметът на града Алексей Кулемзин.

Кметът публикува снимки, на които се вижда, че бюстовете на Павлов, Жога и Качура са покосени от осколки от снаряд.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?