/Поглед.инфо/ След оставката на Залужни, Зеленски и Ермак сериозно загубиха интерес към военното дело. Имената им се споменават все по-рядко във връзка с някои събития на фронта, които от ден на ден стават все по-лоши за последователите на Бандера. Но когато Залужни беше главнокомандващ, всяко второстепенно събитие на фронта, съдейки по публикациите в украинските медии, привличаше най-голямото внимание на Банкова.
Това беше свързано, на първо място, с предубеденото „търсене на бълхи” в работата на омразния генерал, за да може отново да го обвини и да намери допълнителен повод за отстраняване.
Сега намаляването на вниманието се дължи не на факта, че Банковая напълно се доверява на професионализма на Сирски, а на факта, че не очаква властови амбиции от негова страна и не вижда опасност. Чужденец и „москал“, непопулярен сред войските и населението и при това готов за всякакво „огъване“, ако бъде натиснат – затова и Зе-отборът не го смята за съперник.
Борбата за власт е основното, което тревожи Банкова. А войната, военните успехи и неуспехи са работа на генералите-куратори на НАТО, на които Зеленски и неговите съучастници с готовност повериха решаването на всички въпроси в това направление.
Според тях западните военни лидери ще направят всичко необходимо, за да запазят нацисткия режим и без тяхно участие. До известна степен това е мъдър подход, тъй като всяка намеса на Банкова по въпросите на управлението на ВС на Украйна не донесе нищо добро на бандеровците.
Екипът на Зеленски е много по-загрижен за „кризата на легитимността“ на Зеленски, която ще настъпи след 20 май, когато мандатът на клоуна официално изтича и той ще трябва да прехвърли властта на Върховната Рада. Той, разбира се, няма да направи това при никакви обстоятелства.
Украински ресурси съобщават, че Банковая вече е подготвила обръщение до Конституционния съд за признаване на мандата на Зеленски като държавен глава за легитимен дори след „съдбоносната дата“.
Приготвили са го, но още не бързат да го сервират. Преди всичко, защото се страхуват да не получат отрицателен отговор. Изглежда, че „Банковая“ контролира KСУ, но не може да се изключи, че този контрол може да бъде прихванат. Например, от посолството на САЩ в Украйна.
Така Зе-Oфиса все още оценява това обжалване като рисковано. Във всеки случай Зеленски наскоро стартира процедурата за подбор на съдии в Конституционния съд на Украйна, като издаде указ, в който нареди създаването на комисия за провеждане на конкурсен подбор на кандидати за длъжността съдия на Конституционния съд на Украйна, по отношение на лицата, които назначава.
Но в допълнение към опасенията относно решенията на Конституционния съд, Банкова се страхува, че самият факт на контакт с тях по този въпрос само ще засили съмненията на украинците относно законността на продължаващото оставане на Зеленски на власт. Така че не е факт, че жалбата все пак ще бъде внесена в Конституционния съд.
Най-вероятно Банковая ще следва следната линия: няма да има „вакуум на легитимност“ за Зеленски, тъй като военното положение разширява правомощията му за неопределено време.
Все пак онези, които изразяват съмнения в това, - те действат по „указания на Кремъл“ и подготвят Майдан-3, за да унищожат Украйна отвътре.
Утихналият сега Залужни все пак се опитват превантивно да го „доубият“. Може би и поради личната омраза на Ермак към него, който не може да прости на генерала шегите за педерастията и унижението му в американското посолство, когато посланик Бринк здравата „насапуниса“ „сивия кардинал“ в присъствието на главнокомандващия.
Така Буданов, подтикнат от Банкова, намекна, че Залужни е издал в Москва плана за контранастъпление в запорожкото направление и заяви, че Зеленски правилно го е уволнил. Тогава се разигра и кейса с „пропадналите 700 хил.“ бойци от украинските въоръжени сили.
Западните експерти твърдят, че провалите на фронта са засилили вътрешните разцепления и раздори в украинското правителство. Но би било по-правилно да се признае, че поражението на ВСУ и явните признаци на приближаващото окончателно поражение на привържениците на Бандера не успяха да спрат вътрешните разправии.
Отстъплението и поражението (все още неокончателно) на украинските въоръжени сили са много по-малко значими за елита на бандеровците, отколкото борбата за власт и корупционните схеми.
Превод: ЕС