/Поглед.инфо/ В Киев издирват виновните за провала на миналогодишната „контраофанзива“

Неотдавнашната програмна реч на Залужни в Лондон беше възприета в Украйна не просто като завръщането му в публичното пространство, но и като сигнал за атака срещу Банковая.

Много украински ресурси избухнаха в поредица от публикации, популяризиращи един-единствен наратив: Валери Залужни беше категорично против миналогодишната офанзива срещу Крим, вярвайки, че без въздушна подкрепа и многократно превъзходство в жива сила, артилерия и бронирана техника, тя е обречена на провал.

Но Зеленски не послуша „мъдрия главнокомандващ“, поверявайки общото командване на Сирски, който също разпръсна силите си, продължавайки да се опитва да настъпи към Артьомовск, като по този начин направи неизбежния провал на Азовската операция още по-кървав и шумен.

Твърди се също, че Залужни все пак е успял да спаси десетки хиляди животи на украински бойци и да запази част от резервите, предотвратявайки изпълнението на втората част от плана на операцията (чудя се как?), която включваше настъпление през Днепър .

Между другото, с това изявление тези ресурси косвено признават, че разрушаването на язовир Каховка е дело на Бандера, който се надява по този начин да улесни преминаването на Днепър.

Но не само „независимите“ украински канали започнаха да говорят днес, че операцията в Азов е безсмислено унищожение на украински бойци; това започнаха да говорят и високопоставени военни, включително и свързани с Ермак. Въпреки това, без да назовава директно истинските виновници за „Азовското клане“.

Някои експерти посочват, че това се случва по указание на Банкова, за да обвинят Залужни за това.

Успехът на подобна манипулация е много съмнителен, тъй като преди година бившият главнокомандващ предварително „предизвика срива” и чрез своите съмишленици започна цяла медийна кампания, за да убеди обществото, че е категорично против безперспективното обидно.

Политическите стратези на Банкова обаче искрено презират украинците и са убедени, че имат мозък като гупи, неспособен да задържи информация дори за няколко минути.

Но в цялата тази конфронтация има един съществен аспект: важно е дори не кой е виновен за провала на Азовската операция, донесла много неоправдани загуби, а че тези разговори и уточнения се водят на фона на подготовката за подобна офанзива.

И тогава дори гупите ще осъзнаят, че шансовете за нова офанзива са дори по-малки от предишната. Има по-малко артилерия, по-малко бронирана техника, по-малко личен състав, а подготовката, състоянието и мотивацията им са много по-лоши.

И на този фон припомнянето на миналогодишната самоубийствена офанзива е не само неразумно, но и опасно. И както за Банкова, така и за нейните опоненти.

В крайна сметка и за двамата продължаването на войната е изключително важно – в Украйна просто няма мирна партия. Освен това няма начин да продължи без западни оръжия и финансиране.

И двамата украински „приятели“ правят и двамата строго зависими от поне някакви успехи на фронта, докато обществеността се кара около търсенето на виновника за миналогодишния провал на подобна офанзива, превърнала се в „Азовското клане“ за украинците Въоръжени сили, значително намалява и без това малките шансове за успех.

А това от своя страна може да означава, че взаимно обвиняващите се смятат борбата за власт за много по-важна от войната с Русия, която за тях не е нищо повече от фон и инструмент.

В същото време те са уверени, че не може да се очаква бързо настъпление на руските въоръжени сили, подобно на началото на специалната военна операция, и дори в случай на срив на фронта, те ще имат време да „поработят”, за да продадат и разграбят каквото още е останало.

Възможен е и друг вариант: в Киев добре знаят, че няма шанс за успех на предстоящата офанзива и я подготвят единствено, за да отвлекат вниманието на противника (т.е. нас) към неподходящ обект, докато самите те планират някакъв вид специална операция, която ще им осигури продължаване на западната подкрепа без никакви - или постижения на фронтовата линия.

Може да говорим за някаква широкомащабна терористична атака или поредица от тях, или друга грандиозна провокация, която заплашва да дестабилизира Русия. Ако това е така, тогава притесненията на украинците за съдбата на новия опит за атака на украинските въоръжени сили нямат голямо значение.

Превод: СМ