/Поглед.инфо/ Доц. д-р Наталия Киселова прави безпощаден анализ в непроизнесеното си изказване на проваленото пленарно заседание на 1 април. Тя разкрива как служебното правителство, подкрепяно от ГЕРБ-СДС, ИТН и ПП-ДБ, подписа съдбоносно споразумение с Украйна, залагайки енергийната и националната сигурност на България за десетилетие напред.
НЕПРОИЗНЕСЕНОТО ИЗКАЗВАНЕ
от пленарното заседание, което на 1 април беше закрито поради липса на кворум (с любезното съдействие на ГЕРБ-СДС и ИТН, с подкрепата ПП-ДБ)
На 30 март служебното правителство подписа Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната с Украйна.
Дебатът в пленарна зала се отклони от темата. А за какво става дума всъщност?
Ние сме хора, ангажирани с обществените дела, които вярват във великата сила на дипломацията. Не само от ракети и дронове имат нужда европейците.
Имаме нужда от преговори, преговори, и пак преговори. От това имат нужда Украйна, Палестина, Иран и като цяло нашия все по-объркан свят.
Името на нашия биологичен вид е хомо сапиенс, човек разумен.
Днес се налага отново да докажем, че сме достойни за това наименование, с което гордо сме се самонарекли. Искайки преговори и мир, ние от БСП, отстояваме и защитаваме не само позициите на БСП и Обединената левица. Поне в Стара Европа, обикновените хора, които са за мир и преговори, са мнозинство. Днешната политика по въпросите на войната и мира на редица държави членки на Европейския съюз и на НАТО, скоро ще бъде поставена на изпитание.
В България ние сме хората, които вече не вярват на този министър-председател и до голяма степен на това правителство.
За себе си мога да кажа, че неадекватността на това правителство в сферата на ядрената енергетика не е изненада. То трябва или бързо да бъде подменено или заклеймено.
Един паралел: три десетилетия, поне, български десници, воюват срещу АЕЦ „Козлодуй“ и проекта за АЕЦ „Белене“. Изговориха се всички възможни глупости и абсурди срещу ядрената енергетика. Ние винаги сме твърдяли, че ядрената енергетика е в сърцевината на българското икономическо развитие, че евтината и достъпна енергия е един от най-важните инструменти за постигане на по-добро жизнено равнище. И ето сега, правителството е договаряло да преотстъпим нашите два реактори на Украйна.
Зловещите икономически промени, които вероятно предстои да се развихрят, всеки ден ще ни напомнят за саботажа срещу Белене. Урсула фон дер Лайан осъзна стратегическата грешка на Европа, особено на Германия, с ядрената енергетика. Нейните български последователи, сега са объркани, продължиха да живеят в една погрешна енергийна политика, и са договаряли да пожертваме нашите два ядрени реактори в името на една отречена антиенергийна политика.
Предстоящите избори трябва да сложат началото на едно завръщане на България към здравия разум.
Онези агресивни невежества, които скандираха „Белене – НЕ!“ Ще се ослушват и ще продължават да печелят несправедливи милиони от спорни технологии и ловене на слънчева светлина. Една мъгла и настъпва срив в електропроизводството.
Президентът Йотова даде справедлива оценка на Правителствената екскурзия в Украйна, осъществена в условията на полумрак. Пакостници се разходиха до Киев и Буча.
Ние не сме водили война с Украйна, не сме губили такава. Аз познавам проектоспоразумението от преди много месеци. Украйна отново предлага стария проект, който нашето Народно събрание, по един пределно уважителен начин отклони на 19 декември 2024 г., когато бях негов председател. Действащия Премиер, външния и образователния министри, са били длъжни да се запознаят в дълбочина с проблемите.
Служебното правителство демонстрира безподобен слугинаж, към корумпирана Украйна на Зеленски.
Днес става много ясен един от скритите мотиви на декемврийските протести. Протестите докараха на власт едно правителство, в което министрите броени седмици след като се настаниха в кабинетите си, припнаха към Киев, за да сключат едно повече от необмислено споразумение.
Подписаното споразумение не отговаря на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ.
При подписването на 10-годишното споразумение за сигурност между България и Украйна на 30 март 2026 г. като ключов момент в двустранните отношения в областта на енергетиката се изведе реализирането на ВЕРТИКАЛЕН ГАЗОВ КОРИДОР. Благовидният аргумент е, че този проект цели да превърне България в ключов транзитен център, пренасяйки до 10 милиарда куб. м газ годишно към Украйна. Това укрепва ролята на страната ни на енергийната карта на Европа.
Въпросът за неговата реализация се сблъсква със следните пет проблема:
1. Високи транзитни тарифи и ценова конкурентоспособност. Една от основните пречки е липсата на хармонизирани тарифи между отделните държави.
Румъния и Молдова: Високите транзитни такси, налагани от тези страни, оскъпяват преноса на газ от юг на север и поставят под въпрос търговската рентабилност на трасето.
Разнородни структури: Всяка страна има собствена тарифна политика, което създава икономически бариери за ефективното оптимизиране на газовите потоци по целия коридор.
2. Инфраструктурни и технически предизвикателства
Пълният капацитет на коридора (целящ до 10-25 млрд. куб. м годишно) изисква мащабни инвестиции в разширяване на съществуващата мрежа:
Тесни места (Bottlenecks): Ключови точки като Кулата/Сидирокастро (границата с Гърция) и Негру Вода/Кардам (границата с Румъния) се нуждаят от значително увеличение на капацитета, за да поемат планираните обеми.
Инженерни трудности: Строителството в определени участъци (например Кулата – Кресна) е свързано с тежки инженерни предизвикателства, които могат да доведат до забавяния.
3. Финансови рискове и нужди от капитал
Общата стойност на проектите само на българска територия се оценява на около 1 милиард лева.
Дългово финансиране: „Булгартрансгаз“ разчита основно на банкови заеми с държавни гаранции. Макар интересът от финансови институции да е голям, дългосрочната устойчивост зависи от реалното търсене на капацитет.
Липса на директно грантово финансиране: Унгария и други партньори настояват ЕС да възобнови финансирането за трансевропейски газови коридори, за да се намали финансовата тежест върху оператори
4. Регулаторна сложност и координация
Тъй като проектът обхваща седем държави, административната координация е изключително трудна.
Юрисдикционни бариери: Разликите в националните регулации и изискванията за сертифициране забавят процесите по вземане на инвестиционни решения.
Бъдеща адаптация: Има изисквания инфраструктурата да бъде пригодена и за пренос на водород, което налага допълнителни технически стандарти и по-високи разходи за материали.
5. Пазарна несигурност
Слабо търсене: Съществува риск от ниска натовареност на новите тръбопроводи, ако пазарното търсене в Централна Европа не се развие според прогнозите.
Геополитическа динамика: Развитията в Близкия изток и бъдещите забрани за внос на руски втечнен газ (планирани за края на 2026 г.) създават динамична среда, в която плановете трябва постоянно да се адаптират.
Служебният кабинет, назначен от президента, има за основна задача провеждането на избори, а не чертането на геополитическия курс на страната за 10 години напред. Подписването на такъв дългосрочен ангажимент без решение на Народното събрание е заобикаляне на върховния орган в парламентарната ни република.
Какви са моите пет извода поведението на служебното правителство с министър-председател Гюров?
1. Правителството взема решения в липса на прозрачност и „вземане на решение на тъмно“, което лишава българските граждани от дебат по тема с критично значение.
2. Икономическа и финансова експозиция
Нуждата на българските граждани от подкрепа и справедливост е подменена, вместо социални разходи, българските данъкоплатци са ангажирани с финансово участие в скъпоструващи инициативи (като PURL за ПВО и SAFE за производство на дронове). Това са средства, които се отклоняват от здравеопазване, образование и инфраструктура в България.
Проектът за Вертикалния газов коридор обвързва държавната „Булгартрансгаз“ с огромни кредити (над 1 млрд. лв.) и тежестта по изплащането на тези дългове ще падне върху българския данъкоплатец.
3. Отслабване на националната отбрана
Ангажиментът за военна помощ поставя под въпрос боеспособността на Българската армия. Българските небе и земя не са защитени в период на глобална нестабилност.
4. Енергийна несигурност
Инвестирането на милиарди заеми в инфраструктура, която преминава през или води до държава във война, е икономически хазарт. Всеки удар по украинската газова мрежа превръща българските инвестиции във Вертикалния коридор в неизползваеми активи („stranded assets“).
5. Риск за българската диаспора
Вместо търсене на дипломатически изход от войната правителството поставя на много по-голям риск над 200 000 етнически българи в Украйна, които са първите жертви при ескалация на конфликта.
* Заглавието е на Поглед.инфо
** Доц. д-р Наталия Киселова, Юридически факултет, СУ "Св. Климент Охридски"
