/Поглед.инфо/ От самото начало на нашата специална операция в Украйна тя започна да се сравнява на Запад с други войни и конфликти и тези сравнения сами по себе си говорят много както за слабото разбиране на същността на случващото се от атлантистите, така и за техните желания.
Първо Афганистан, тоест още преди 24 февруари на Русия започна да се предсказва „нов Афганистан“. Дори Русия да окупира украинска територия, тя все пак ще загуби накрая: ще започне дълга партизанска война, която ще завърши с безславното напускане на нашествениците. В същото време те го сравняваха главно със съветския опит от войната в Афганистан, а не с американския. И това е разбираемо, защо да напомняме, че САЩ никога не контролираха по-голямата част от страната и изтеглянето на войските в крайна сметка се превърна в мигновено падане на проамериканския режим? А фактът, че изтеглянето на съветската армия не доведе до поражението на властите в Кабул (което издържа почти три години до приключването на доставките от СССР) няма значение за американците. За тях основното в афганистанската война е, че те успяха да организират въоръжаването и обучението на муджихадините и всъщност водеха война с ръцете им не срещу правителството на Кабул, а срещу нас. Те искат да направят същото и сега, като вкарват оръжие в украинската армия.
Но всички паралели с Афганистан се разсипват поради причината, че СССР участва в гражданската война на чужда за него държава (въпреки че половината се състои от същите централноазиатски народи като в съветската Централна Азия) и не е неин инициатор. Сътресенията там започват по вътрешни причини много преди пристигането на съветските войски. СССР е въвлечен във войната против волята си, но наистина дава повод и възможност на американците да превърнат гражданската война в джихад и война срещу "окупаторите". Украйна и Русия са само формално различни държави: всъщност те са две части от една и съща историческа Русия. Тоест Русия действа не като външен агресор (който муджихадините смятат за СССР), а като една от страните във вътрешния конфликт – като Гражданската война от преди сто години.
Следователно, при цялото желание на американците в Украйна, е невъзможно да се организира втори Афганистан: ние се бием на собствената си земя и помежду си.
Следващото сравнение беше Виетнам - и тук англосаксонците сравниха със собствения си опит. Да се организира втори Виетнам за Русия, тоест да се постави в позицията на Щатите по време на Виетнамската война. За десет години американците бяха победени във войната с партизаните и Северен Виетнам, който беше подпомогнат от СССР и КНР, и изтеглиха войските си. Скоро техният съюзник Южен Виетнам беше напълно победен и присъединен към Северен.
Ето сценарий, който трябва да се повтори за Русия в Украйна: нека Москва затъне в дългосрочен конфликт там и тогава Киев, подкрепен от САЩ и ЕС, ще премине в настъпление и ще върне всичко, включително Крим. Добър сценарий? Да, просто фантастичен. По същата причина: фундаменталната разлика в целите за враждуващите страни.
В Южен Виетнам американците се занимаваха с „сдържане на комунизма“, тоест предотвратяваха разпространението на „червената зараза“ в Югоизточна Азия. Те представяха СССР и червения Китай като заплаха за целия свят (точно както го правят сега, 60 години по-късно) - и беше невъзможно да им се даде и педя виетнамска земя. Без американската подкрепа северновиетнамските комунисти щяха да победят и окупират юга до средата на 60-те години на миналия век, а американската намеса удължи агонията с десет години. И струва живота на милиони – не само на виетнамци, но и на камбоджанци с лаосци, които бяха изгорени с напалм от американските ВВС. Щатите изобщо не се интересуваха от живота на „спасените от комунизма“: те просто решаваха своите геополитически задачи (сдържане на КНР и СССР), криейки се зад пропагандната демагогия.
Правят същотосега в Украйна - така че ако сравните Русия с една от страните на тази война, тогава със Северен Виетнам. Защото и ние възстановяваме единството на нашата земя, а външни сили залагат срещу нас, заинтересовани да осигурят завинаги разделението на руския свят.
Има и трета аналогия, която Дейвид Игнатиъс наскоро представи във “Вашингтон Пост”. В статията „Байдън се подготвя за дълъг ограничен конфликт в Украйна“ той сравнява случващото се с Корейската война от 1950-1953 г.
Тук трябва да се разбере, че аналогията с Корейската война за Игнатиъс служи за подготовка на общественото мнение за факта, че няма да бъде възможно да се победи Русия в Украйна – в края на краищата доскоро цареше тезата за „предотвратяване на победа“та на Путин, това беше основната пропаганда на Белия дом. Сега ситуацията се променя:
„Белият дом на Байдън трябва да се съобразява с новите успехи на Русия, която използва тактиката за смилане на живата сила на противника. Сега настъпи повратен момент във военната операция и това предизвиква безпокойство у президента. Най-неотложната задача за Байдън е да успокои паникьосаните европейски съюзници, които говорят за мир на всяка цена, страхувайки се от цената на продължителен конфликт. Тази седмица европейските лидери изглежда дойдоха на себе си, като се съгласиха да наложат ембарго върху доставките на петрол от руски танкери”, пише в статията.
Но удължаването на войната, на което разчитаха англосаксонците, става все по-трудно да се пробута не само на европейците, но и на американците, така че трябва постепенно да разберат това, което ще се случи след това. Игнатиъс поздравява Байдън за това, че „тази седмица той започна „скрита сделка“ с Русия, очертавайки контурите. В един момент, когато сметката на касапина бъде платена, ще преминем към открити преговори за разрешаване на този ужасен конфликт“. И напомня за Корейската война:
„Въоръженият конфликт в Украйна, с рязката си промяна в ситуацията, преминава от фаза на развълнуван оптимизъм относно упоритата съпротива на украинските военни към друга фаза, която по-скоро прилича на дълга и изтощителна месомелачка от Корейската война. Халберстам в книгата си „Най-студената зима“ от 2007 г. Америка и Корейската война“ го нарече „озадачаващ, сив и много далечен конфликт, война, който се проточва безкрайно без видима надежда за уреждане“,пише в статията.
“Корейската война е потискаща и дразнеща: подобно на украинския конфликт, това е ограничена война. Американският командир, генерал Дъглас Макартър, иска да коригира първоначалните си погрешни изчисления, като използва ядрени оръжия. Президентът Хари Труман мъдро го отхвърля и го уволнява. Американските военни са много недоволни от това, че са били принудени да „гинат за равен резултат“, пише Халберстам. Но е невъзможно да се постигне военна победа на приемлива цена и кандидатът за президент на републиканците Дуайт Айзенхауер се заклева: „Ще отида в Корея“. Това означава, че той ще сключи мир. И Айзенхауер го сключва. Корейското споразумение за прекратяване на огъня, подписано през юли 1953 г., може да изглежда като поражение за много американци и техните доблестни южнокорейски съюзници. Но днес Южна Корея е едно от световните икономически съкровища. И въпреки че след войната не е подписан мирен договор, между Южна Корея и нейната отвратителна северна съседка вече почти 70 години съществува крехко примирие. Може би това ще стане модел за следвоенна Украйна”,пише в статията.
С други думи, нека се примирим с факта, че ще трябва да дадем част от Украйна на Русия, въпреки че дори в САЩ ще говорят за поражението на Вашингтон и победата на Москва. Ще разделим Украйна и ще изградим красива и богата държава върху останалата част от нея. И нека руснаците със своята част живеят в една голяма отвратителна Северна Корея.
Какво мога да кажа? Отново, защото в Корейската война американците правят същото като във виетнамската, тоест сдържат комунизма в лицето на Русия и Китай. Да, комунистическият Север започва Корейската война, но бързо я печели без много външна подкрепа. Тоест това е вътрешнокорейски конфликт, който има всички шансове бързо да приключи с обединението на страната. Но американците се намесват, в отговор китайците се притичат на помощ на Севера - и още две години и половина война и милиони мъртви. Страната остава разделена от седемдесет години - и Югът наистина е много по-богат от Севера. Но това е сценарий, който се сбъдва след външна - американска - намеса и ако не беше тя, обединена комунистическа Корея сега най-вероятно щеше да изглежда като Виетнам, тоест щеше да стане суверенна и успешна държава. И корейският народ щеше да бъде единен и много по-щастлив, отколкото е сега.
Но сравняването на Украйна с Корея е несъстоятелно: въпреки наличието на такива силни съседи като Китай и Япония, корейците имат хилядолетна независима история, те не са част от китайския или японския народ и техните цивилизации. Сегашната Украйна, тоест Малорусия и Новорусия, е не само част от руския свят, но и един от неговите корени. Съществуването на отделна прозападна Украйна като анти-Русия би било от полза за Запада, но напълно несъвместима с интересите на големия руски народ (включително, наред с великорусите, малорусите, т.е. украинците). Западът може да се преструва, че не разбира това и да мечтае за „южнокорейска Украйна“, но Русия няма да направи никакви компромиси по този въпрос. Защото това е въпрос на нашето бъдеще, бъдещето на страната ни и нашата цивилизация, бъдещето на народа ни, а не геополитически игри по чужди земи като за англосаксонски манипулатори.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?