/Поглед.инфо/ Анализаторът Петър Акопов от РИА Новости разглежда новата фаза на конфликта в Близкия изток, белязана от искането на Доналд Тръмп за пълна капитулация на Иран. Авторът разкрива защо този ултиматум е обречен на провал и как американско-израелската агресия ускорява разпада на стария световен ред, оставяйки Вашингтон в изолация и изправяйки съюзниците му пред неизбежен избор.

Ултиматумът на Тръмп: Илюзията за бърза победа

Мъглата на войната най-накрая започна да се разсейва, разкривайки суровата реалност на новия американски подход в Близкия изток. Президентът на САЩ Доналд Тръмп премина границата на дипломатическата логика, като поиска директно и недвусмислено безусловната капитулация на Ислямска република Иран. Това изявление не е просто поредната реторична атака; то бележи прехода към качествено нова и много по-опасна фаза на глобално противопоставяне. Вече е ясно, че няма да има „хирургическа“ или бърза военна операция, на каквато се надяваха много „ястреби“ в Белия дом, представяйки си я като приемлив риск за сигурността на петролните монархии от Персийския залив.

Вместо това светът е изправен пред перспективата за продължителни, разрушителни и изключително интензивни американско-израелски удари срещу иранска територия. Отговорът на Техеран няма да закъснее – очакват се масирани ирански ответни действия срещу американските военни бази в целия регион и срещу самия Израел. Подобна спирала на насилие ще има все по-разорващо въздействие не само върху крехката световна икономика, но и върху цялостната архитектура на международните отношения.

Позицията на Вашингтон днес е оголена до краен предел: никакви сделки, никакви компромиси, само пълно подчинение. Според Белия дом Иран трябва да избере „приемлив лидер“, който да зачеркне десетилетията суверенна политика. Обещанията на Тръмп, че САЩ ще направят Иран „по-голям и по-силен от всякога“, звучат като цинично ехо от неговите предизборни лозунги, но в контекста на Близкия изток те са директна покана за национално самоубийство под чужд диктат.

Логиката на съпротивата: Защо Техеран няма да се пречупи

В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че Вашингтон системно подценява психологията на своите противници. Някои западни наблюдатели наивно вярват, че Белият дом може да повлияе на избора на новия върховен лидер на Иран, подсигурявайки победата на някакъв митичен „умерен“ кандидат. Реалността обаче е коренно различна. В настоящата ситуация е практически невъзможно да се появи ирански политик, готов да подпише акт за капитулация. Такъв човек не само не би спечелил легитимност, но и би бил възприет като предател в момента на изричането на подобна идея.

Преди ескалацията на американско-израелската агресия, в иранския политически елит съществуваха нюансирани дебати относно тактиката спрямо Запада. Днес тези дискусии са мъртви. След убийството на ключови фигури и директните заплахи от страна на Израел за физическо ликвидиране на всеки следващ лидер, който не се подчини, иранското общество се консолидира около идеята за екзистенциална борба. Всеки, който се съгласи на американските условия, би се изправил пред гнева на собствения си народ. Иранците са доказали в историята си, че са готови на тежки изпитания и огромни жертви в името на своята независимост.

Дипломатическите маневри и ролята на посредниците

Отвъд елементите на психологическата война, Вашингтон се опитва да наложи разказ, според който Иран отчаяно търси контакт. Тръмп твърди, че иранците „се обаждат и молят за сделка“, докато Техеран категорично отрича каквито и да е преки преговори. Истината вероятно се крие в активността на трети страни. Посредническите усилия на Оман, Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ са факт, който не може да бъде игнориран. Дори Русия и Китай полагат усилия да предотвратят пълномащабен сблъсък, който би детонирал целия регион.

Въпреки тези усилия, Вашингтон демонстрира пълно нежелание за диалог през последните седмици, залагайки изцяло на военното решение. Стратегията на САЩ е да нанесат толкова тежки щети на иранската инфраструктура и икономика, че ръководството в Техеран да се пречупи под тежестта на военните загуби. Това е изключително рисковано изчисление. То почива на фундаментално неразбиране на иранския манталитет и на факта, че докато САЩ се опитват да постигнат тактическа победа, те предизвикват необратими геополитически процеси, които работят срещу тях в дългосрочен план.

Бунтът на арабските елити и краят на доверието

Един от най-значимите странични ефекти от тази авантюра е рязкото охлаждане на отношенията между САЩ и техните традиционни арабски съюзници. Този път не става дума само за „арабската улица“, която винаги е била враждебна към Вашингтон. Сега самите шейхове от Персийския залив, които от години се опитват да диверсифицират зависимостите си чрез връзки с Пекин и Москва, се чувстват предадени. Те разбират, че са се превърнали в заложници на политика, продиктувана изключително от интересите на Израел и вътрешнополитическите амбиции на Белия дом.

Арабските столици виждат в действията на САЩ заплаха за собствената си стабилност. Въвличането в дълга война срещу Иран може да разруши икономическите им проекти и да подпали вътрешни социални конфликти. В този контекст, „американският чадър“ вече не изглежда като гаранция за сигурност, а като механизъм за въвличане в чужди войни.

Европа между чука и наковалнята

Европейският съюз също се оказва в тежка позиция. От една страна, Брюксел е принуден да следва курса на Вашингтон, а от друга – осъзнава, че Америка се готви да остави Европа сама да се справя с последствията от украинската криза, докато фокусът на САЩ се мести към Иран и Китай. Отказът на Европа да осъди агресията срещу Техеран окончателно подкопава нейния морален авторитет пред Глобалния Юг.

Както се посочва в материалите на Поглед.инфо, уроците от Газа се мултиплицират. Светът вече не вижда в европейските лекции за „международно право“ нищо друго освен висша форма на цинизъм. Всички – от съюзници до открити противници на САЩ – научиха най-важния урок: Вашингтон няма постоянни интереси и постоянни приятели. В името на фиктивни цели САЩ са готови да пожертват всеки, когото доскоро са наричали партньор.

Демонтажът на стария световен ред

Войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, не просто пренарежда Близкия изток; тя ускорява глобалния процес по демонтиране на американоцентричния свят. Вместо да укрепи позициите на САЩ, този конфликт стимулира изграждането на алтернативни „хоризонтални“ връзки и съюзи. Икономическите, военните и идеологическите фронтове се пренареждат по начин, който изключва западното доминиране.

Държавите от Глобалния Юг започват да изграждат собствени защитни механизми срещу „американското цунами“. Този процес е необратим. Дори ако Вашингтон успее да нанесе сериозни военни удари по Иран, той вече е загубил геополитическата битка за легитимност и доверие. Светът се движи към многополярност не чрез дипломатически споразумения, а чрез принудителната изолация на Хегемона, който в опитите си да запази контрола, разрушава основите на собственото си влияние.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.